Решение № 3498 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13590/2017 г.

Решение № 3498 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13590/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Кмета на Община - гр. С., представляван от юриск. Георгиева срещу решение № 169 от 13.10.2017 г., постановено по адм. дело № 70/2017 г. по описа на Административен съд - С., с което е отменена заповед № РД-15-656/6.03.2015 г. на кмета на община - С.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу обжалвания административен акт. Счита, че след като не е оборена доказателствената сила на представения АЧОС и към момента на изземване на процесния имот няма конкуриращи се титули на правото на собственост, решението се явява неправилно и необосновано. Съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОС, според която общината доказва правото си на собственост върху недвижими имоти със съставените актове за общинска собственост, а съгласно ал. 2 от същата законова разпоредба, акта за общинска собственост е официален документ. Съответно обстоятелствата, констатирани в акта за собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Дали описания в АОС имот действително е общинска собственост, т. е дали отразеното в него е съответно на действителното фактическо и правно положение, подлежи на установяване по общия исков ред. В касационната жалба, касаторът се позовава и на установената съдебната практика. Редовно призована за съдебно заседание, М. И. К. не се явява и не се представлява. Представена е подробна писмена защита по същество на спора и се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Проведеното производство по реда на чл. 193 ГПК, несъмнено сочи на спор за материално право, което прави съдебното решение постановено в съответствие с приложимия закон и при липса на касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС - С. в производство по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е уважил жалбата на М. К. срещу заповед № РД-15-656/6.03.2015 г. на кмета на Община - С., с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост е наредено да се изземе от Кирова и семейството й недвижим имот - общинска собственост - апартамент № 10, вх. "...", блок ..., ж. к. "Д. Г.", гр. С., поради обстоятелството, че същият имот се държи без правно основание и е отменил административния акт. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставената му по закон материална компетентност, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Д. К. е била известена за отпочване на производството по издаване на заповедта, чрез обявление на многократно изпращано й по пощата, но непотърсено от нея писмо, по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, то съдът е приел, че е спазено изискването на чл. 26 от АПК. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, при липсата на кумулативно изискуемите се от законовата разпоредба предпоставки. Анализирайки всички представени по делото доказателства, АС - С. е приел, че имотът, предмет на заповедта, не представлява безспорна частна общинска собственост. Излагайки подробни мотиви за същността и правопораждащата сила на акта за частна общинска собственост, оспорен пред съда по реда на чл. 193 ГПК установява, че между страните съществува спор за собственост още преди съставянето на АЧОС. П. от отвеницата Кирова пред административния съд доказателства установяват, че същата е започнала да плаща данъци за процесния имот от 27.11.2009 г., а О. С. в АЧОС е отразила че е започнала владение върху същия имот от 14.01.2010 г. Съдът е заключил, че споровете за собственост върху имота, предмет на заповедта, не са от компетентността на административния съд, тъй като съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗОС същите се решават по общия исков ред пред общите граждански съдилища. Предвид това обстоятелство, съдът е приел, че след като този спор е бил налице преди издаването на АЧОС е следвало да се разреши именно спора за собственост върху процесния апартамент. Вместо това общината е предприела процедура по чл. 13, ал. 2 от ЗОС, която е приложима по отношение на безстопанствени имоти на територията на общината, а не по отношение на имоти, за които е налице спор относно собствеността, какъвто е конкретния случай. Съдебното решение е правилно. То е постановено в производството по чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 65, ал. 1 ЗОбС, при повторното му разглеждане от съда, след отменителното решение и не е засегнато от сочените в касационната жалба пороци. При новото разглеждане на делото, съдът е изпълнил задължителните указания на Върховния административен съд по чл. 224 АПК, за извършване на допълнителни процесуални действия за изясняване статута на процесния имот, елемент от фактическия състав на оспорената заповед за принудително изземане. Подробният анализ на приобщените доказателства и на правната уредба по актуването предвидена в Закона за общинската собственост, както и в Наредбата за реда за управление, придобиване и разпореждане с общинско имущество, по несъмнен начин обосновават съществуващ между страните спор за материално право, който следва да се разреши в състезателно исково производство. Правилно съдът е отменил процесната заповед, като издадена в отсъствие на кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав. Нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС предоставя възможност общината да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. Този облекчен ред на защита на правата на общината върху собствените й имоти предполага безспорност на същите по отношение на третите лица. От представените по делото доказателства по категоричен начин се установява единствено обстоятелството, че собствеността върху изземвания имот е спорна между общината и ответницата по касационната жалба. Налице е спор за собственост както се посочи, който не може да бъде решен в рамките на съдебно-административното производство. Административният съд не разполага с компетентност да прави изводи за това придобила ли е общината собствеността върху процесния имот. Въпреки това за материалната законосъобразност на обжалваната заповед е достатъчно да се констатира, че собствеността на общината не е установена по безспорен начин, чрез титул за собственост. При така установената и в административното производство фактическа обстановка, административният орган неправилно е приложил чл. 65, ал. 1 от ЗОС, тъй като не е установено безспорно имотът да е общинска собственост, държан или ползван от търговското дружество без основание. Недопустимо е в административното производство кметът на общината да упражнява правомощията си по чл. 65, ал. 1 от ЗОС като административен орган и по този начин реално той да решава спор за собственост, изземвайки имота от лице, което го държи на правно основание. Липсата на основание по чл. 65, ал. 1 от ЗОС означава да не е налице създадена по силата на закона или по волята на страните правна връзка. След като М. К. представя доказателства, с които се легитимира като купувач на имота при незавършена процедура на продажба на апартамент, предоставен й за ползване от ведомството в което е работила, съответно и ползвала имота на това основание, то заповедта за изземване се явява незаконосъобразна като постановена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради и което правилно административният съд я е отменил. По тази причина решението на Административния съд - С., като правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,