Решение № 12275 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12348/2015 г.

Решение № 12275 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12348/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ против Решение № 5196 от 21.07.2015 г. постановено по адм. дело № 2977/2015 г. по описа на Административен съд С. град, с доводи за необоснованост и неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като иска отмяната му. Ответникът, П. К. З. чрез процесуалния си представител адв. Е. Б., в писмени бележки, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по жалбата на П. З. против решение № 2-469/24.02.2015 г. на Комисията, с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/. В обжалваното решение като документи, въз основа на които е установена принадлежността, са посочени: регистрационен дневник, картон обр. 4 -5 бр. и обр. 6, протокол № 348/06.02.1990 г. за унищожаване на секретни материали и дела включително и материалите за Я/К "БУК" с рег. № 81690/87 г., както и писмо със списък към него за унищожени дела, включително за унищожаване на дело Я/К "БУК". С обжалваното решение административният съд е отменил обжалваното решение, като е приел, че е издадено от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на закона. При анализа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните съдът е стигнал до извода, че в случая не са налице законово изискуемите предпоставки за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на З. Прието е, че Комисията е установила наличие на документи, но не и съпричастност на лицето към дейност като секретен сътрудник, факт, потвърден и от показанията на разпитания по делото свидетел. Решението е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил необосновани изводи в противоречие с материалния закон и трайно установената съдебна практика. Административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. П. същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от Закона. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност на едно лице към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива им. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към службите, посочени в чл. 1 от Закона, за секретен сътрудник, като редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. Достатъчно е документите, съгласно които Комисията постановява своето решение да са от кръга на изброените и да отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Закона. В случая оспореното пред съда решение на Комисията се основава именно на документи, визирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Закона, а именно: регистрационен дневник, картон обр. 4 и 6, писмо и протокол за унищожаване на дело. Решението е със съдържанието, предписано от чл. 29, ал. 2, т. 2 от с. з. Неправилни са изводите на първоинстанционният съд, относно липсата на анализ на доказателствата и липсата на мотиви в решението на административния орган. Както се посочи по-горе Комисията само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт. Правомощията и, визирани в закона, се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от закона, въз основа на документи, неизчерпателно изброени в чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Законодателят не изисква изследване наличието на извършвана дейност, а единствено и само наличие на документи, предполагащи я. Предмет на производството пред Комисията не е установяване на извършвана дейност от дадено лице като секретен сътрудник, в случая съдържател на явочна квартира, а наличието на документи, установяващи принадлежност на едно лице към органите по чл. 1 от Закона. При наличието на тези, визирани в закона, тя не разполага с възможността да извършва преценка и излага мотиви, дали те са достатъчни да основат принадлежността. Показанията на разпитания по делото свидетел потвърждават положения негов подпис под представените по делото документи, а декларативните му изявления, наосновани на конкретни факти не установяват невярното им съдържание, при явното им противоречие и с останалите писмени доказателства, а именно вписано в регистъра лично дело, както и унищожаването на материалите по същото дело. Изложеното основава законосъобразността на обжалваното пред съд решение на Комисията. Като го е приел за незаконосъобразно и го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено, а вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на П. З. против решение № 2-469/24.02.2015 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение