Решение № 3393 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6641/2016 г.

Решение № 3393 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6641/2016 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), чрез редовно упълномощения процесуален представител ст. юрк. Т. С., против Решение № 45 от 21.04.2016 г. постановено по адм. дело № 34/2016 г. на Административен съд Т., трети състав. С оспореното решение, по жалбата на К. А. Ф., е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн, по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специални изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане с изх. № 02-250-6500/270 от 9.01.2016 г. издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е удържана цялата оторизирана сума в размер на 4975 лв. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, като постановено при съществено процесуално нарушение и в противоречие с приложимия материален закон. Изложените доводи са свързани с предходно съдебно-административно производство по обжалване на уведомително писмо № 02-250-6500/1757 от 5.08.2014 г. за кампания 2013 г., с което са наложени санкции за бъдещ период и което е отменено с влязло в сила решение. Твърди се, че след като с цитираното уведомително писмо за кампания 2013 г. е наложена санкция и тази санкция е потвърдена от изготвената в съдебното производство СТЕ, макар и същото да е отменено в тази част с влязло в сила решение, ДФ "Земеделие" правилно е наложил удържаната сума в настоящото процесно уведомително писмо. Твърди и това, че с Решение по НАХД № 24/2016 г. на Търговищкият окръжен съд на земеделския производител е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева. Моли съда да отмени оспореното решение и да отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответната страна - К. А. Ф. от с. М., община О., област Т., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е приел, че не е налице съществуващо задължение към ДФ "Земеделие" от предходен период, което да бъде прихванато с определеното финансово подпомагане. Предлага съдебното решение като материално законосъобразно, обосновано и постановено при спазени процесуалните правила да бъде оставено в сила, а касационната жалба да се отхвърли. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Т. е образувано по жалбата на К. А. Ф. от с. М., община О., срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн, по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специални изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане с изх. № 02-250-6500/270 от 9.01.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е удържана сумата в размер на 4975 лв. С решението си административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, но в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд като е взел предвид, че уведомително писмо № 02-250-6500/1757 от 5.08.2014 г. за кампания 2013 г., с което е наложена санкция за бъдещ период, е отменено с влязло в сила решение и ново произнасяне в отменената част на горното уведомително писмо липсва, е приел, че прихващането е незаконосъобразно и не е в съответствие с цитираната норма на чл. 5б от Регламент № 885/2006, тъй като прихващането не е установено с влязъл в сила акт, както по основание, така и по размер. Счел е за неоснователно и възражението във връзка с Решение по НАХД № 24/2016 г. на Търговищкият окръжен съд, тъй като предмет на наказателното производство не е установяване на санкции във връзка с подпомагане, каквато е твърдяното задължение, а и конкретното решение не съдържа такива. Предвид изложеното съдът е отменил процесното писмо като незаконосъобразно в оспорената част. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. С оспорената част от процесното уведомително писмо изх. № 02-250-6500/270 от 9.01.2016 г. издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 г., е удържана цялата оторизирана субсидия в размер на 4975 лева, в резултат на санкции от предходните периоди или недължимо оторизирани суми, или приспадната от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ "Земеделие". Съгласно разпоредбата на чл. 5б Регламент (ЕО) № 885/2006 /отм., в сила от 1.01.2015 г./ без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициента, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициент. Т. е за да се извърши прихващане на първо място е необходимо наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към бенефициера. Второто условие е да има неуредени задължения на същия бенефициер, които следва да са установени в съответствие с националното законодателство. Приложимостта на тази разпоредба към намаленията, респ. санкциите, се извежда от нормата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, която определя, че редът за събиране на санкцията е посочен в чл. 5б на Регламент № 885/2006 г. на Комисията, а ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за осъществяването на валидно прихващане регламентът препраща към националното законодателство на държавата - членка и именно то в случая следва да намери приложение. В този смисъл се налага изводът, че актът, с който е установена санкцията за бъдещ период следва да е влязъл в законна сила към момента на издаването на новото уведомително писмо, с което се извършва прихващането. Правилно първоинстанционния съд е приел, че при упражняване на правомощията си за прихващане административният орган, освен че трябва да посочи акта, установяващ вземането, същият следва и да е влязъл сила. В случая следва да се отбележи, че в процесното уведомително писмо не е посочен актът, въз основа на който е прихванат сумата в размер на 4975 лева. Посочването на фактическите и правни основания за издаване на административния акт предпоставя възможността за упражняване на контрол за законосъобразност върху последния, както и за организиране на адекватна защита срещу него. Дори да се приеме, че основанието за прихващането е Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/1757/11.08.2014 г. по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г., с което са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 7 898.93 лв., видно от приложените по делото доказателства, същото в тази му част е отменено с Решение № 30/8.04.2015 г. по адм. д. № 152/2014 г. на Административен съд Т., като административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне. Това решение е влязло сила след като с Решение № 12812 от 30.11.2015 г. постановено по адм. дело № 6455/2015 г. на ВАС, същото е оставено в сила. Няма данни и не се твърди да е постановен нов административен акт след връщането. Ето защо не може да се приеме, че прихванатата сума представлява неуредено задължение на земеделския производител, установено в съответствие с националното законодателство. За да бъде изпълнено това изискване на приложимото европейско законодателство е необходимо задължението да е ликвидно, т. е да е установено по основание и размер и същото да е изискуемо, в противен случай няма неуредено задължение. В настоящия случай безспорно тези условия не са били налице. Към момента на издаване на процесното уведомителното писмо, което е с дата 9.01.2016 г., Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/1757/11.08.2014 г., въз основа на което е извършено прихващането, вече е било отменено с влязло в сила решение (30.11.2015 г.) и не може да послужи като фактическо основания на ДФ "Земеделие" за прихващане от оторизираната сума. Възраженията в касационната жалба относно резултатите от изготвената в предходното съдебно производство СТЕ са неотносими към настоящия спор, тъй като в случая единственото, което има отношение е крайният резултата, а именно това, че уведомителното писмо, с което са наложени санкции е отменен и то не съществува вече в правния мир. Неоснователно е възражението в касационната жалба във връзка с Решението по НАХД № 24/2016 г. на Окръжен съд Т., тъй като същото също не е било влязло в сила към момента на издаване на процесното писмо. Видно от приложените доказателство Решението на Окръжен съд Т. е влязло в сила на 17.03.2016 г. Настоящият състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/270 от 9.01.2016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта с която се прихваща сумата в размер на 4975 лева, е издадено без да е налице фактическо основание, поради което правилно е отменено от първоинстанционния съд като незаконосъобразно. Предвид изложеното, не са налице релевираните в касационната жалба нарушения на материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Съдът е формирал обосновани правни изводи. Правилно е приел, че липсва изискуема и ликвидна санкция за бъдещ период, като извършеното прихващане с процесната сума обосновано е прието за незаконосъобразно. Съдът като е приел, че в оспорената част административният акт е незаконосъобразен и го е отменил е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение