Решение № 4029 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9875/2013 г.

Решение № 4029 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9875/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 3706 от 31.05.2013 г. по адм. дело № 11407/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № з-12538/10.11.2011 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на Велин Бонев Велинов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на младши автоконтрольор I степен в 03 група "Контролни полицейски пунктове" на сектор "Престъпления по пътищата" при СДВР, категория "Е" - I степен, считано от датата на връчване на заповедта. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно и иска отмяната му. Ответникът Велин Бонев Велинов оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АССГ фактическа обстановка. Дисциплинарното производство срещу Велинов е започнало със заповед № з-10655/29.09.2011 г. на директора на СДВР, с която е назначен и дисциплинарно-разследващ орган във връзка с постъпили данни, отразени в предложение № 41555/28.09.2011 г. и писмо № 26580/20.09.2011 г. от Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР. В справка с рег. № 23882/07.11.2011 г. и становище с рег. № я 24066/10.11.2011 г. назначената комисия за провеждане на дисциплинарно производство е изложила резултатите от извършената проверка и е предложила на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да му бъде прекратено служебното правоотношение. В мотивите си комисията е посочила, че Велинов на 30.08.2011 г. на територията на гр. София - КПП № 51, е поискал и приел дар - пари от водач на МПС, който не му се следва, за да не извърши действия по служба, заради което е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 302, т. 1 във вр. с чл. 301, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). От друга страна случаят е станал общоизвестен чрез публикации в медиите, с което е уронен престижа на институцията МВР, както и че са нарушени правилата за етично поведение на държавния служител. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № з-12537/10.11.2011 г. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Както в заповедта, така и в справката, с която е приключило дисциплинарното производство, липсва точно и ясно описание на дисциплинарното нарушение, а и събраните по делото доказателства не го установяват по безспорен начин с конкретни доказателства. Върховният административен съд споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че дисциплинарно наказващият орган не е изложил достатъчно мотиви в административния акт, тъй като не е получил съдействие от другите органи, занимаващи се с разследване на случая, но е бил длъжен да проведе дисциплинарно производство. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (арг. от чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което без значение за реализирането й е обстоятелството дали деянието на служителя съставлява и престъпление. Освен това законосъобразността на оспорената заповед се преценява към момента на издаването й, като органът е длъжен да ангажира доказателства за наличието на фактическите основания и законовите изисквания за издаване на акта към този момент (чл. 142, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 от АПК). Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изготвените справка и становище от комисията не установяват по безспорен начин конкретни действия и бездействия на Велинов в разрез със служебните му задължения или морала. Правилно първоинстанционният съд е приел, че повдигнатото обвинение по чл. 302 от НК не доказва извършено престъпление и подробно е мотивирал защо при наличните данни счита, че и дисциплинарно нарушение не е доказано. Предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса, при дадени изрични указания на касатора от страна на АССГ, събирането на други доказателства извън тези по преписката не е задължение на решаващия съд. Последният не може да изземва чужди правомощия, а следва да упражни контрол за законосъобразност върху дейността на дисциплинарно-разследващия орган и върху административния акт на дисциплинарно наказващия орган, който финализира процедурата. Това негово заключение, както и изводът за допуснато съществено нарушение на изискването за задължителни реквизити на заповедта правилно е обосновало отмяната й. Предвид липсата на касационни основания решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. Липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение от страна на ответника по касация, поради което искането за присъждане на разноски за тази инстанция е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на пето отделение