Решение № 2485 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7038/2014 г.

Решение № 2485 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7038/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ай Би Ес Шерер България" ЕООД с адрес на управление гр. Пловдив срещу решение № 968 от 11.04.2014 г., постановено по административно дело № 3477/2013 г. от Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 09-ДО-760-02/29.10.2013 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Пловдив, с което е отказано издаването на разрешение за дейност с отпадъци. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от него административен акт бъде отменен, като бъде задължен Директорът на РИОСВ Пловдив да издаде решение, с което да издаде исканото разрешително. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - Директорът на РИОСВ Пловдив в представен писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на АС Пловдив. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от некомпетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните факти, като е събрал всички относими към спора доказателства, като въз основа на тях е извел правилен извод за законосъобразност на обжалвания пред него акт, макар изложените мотиви да не се споделят от настоящата инстанция. Административното производство пред РИОСВ Пловдив е образувано по повод подадено от касатора заявление с вх. № УД-1235/12.07.2013 г. за издаване на разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци с код 14 06 03*, с наименование " Други разтворители и смеси от разтворители", дейности - 1. с код R 2 Възстановяване и регенериране на разтворители и 2. R 13 - съхраняване на отпадъци на някоя от дейностите с кодове 1 - R12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им на площадка с местонахождение гр. Пловдив, бул. "Александър Стамболийски" № 9, имот ЕАТТЕ 56784.536.467 по кадастралния план на гр. Пловдив с площ 7 254 кв. м. С писмо изх. УО- 1265/22.07.2013 г. касаторът бил уведомен, че следва да представи решение по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС и/или решение по оценка на съвместимост по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. След разменена кореспонденция, в хода на която исканите документи не са представени от касатора ответникът постановява Решение № 09-ДО-760-02 от 29.10.2013 г., с което на основание чл. 71, ал. 3, т. 6 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) отказва да издаде исканото разрешение. С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на "Ай Би Ес Шерер България" ЕООД против посоченото решение, като излага мотиви за факти, които не са установени по делото и не се твърдят от никоя от страните - разположение на площадката за третиране на отпадъци на територията на пояс I на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около източниците та минерални вади, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди и необходимост от преценка на вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитена зона BG0000578 "Река Марица" за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. Освен това приема, че в случая е необходимо да се изследва допустимостта на реализация на дейността при спазване изискванията на Закона за здравето и отбелязал задължението на лицата, притежатели на опасни отпадъци, във връзка с осъществяване на тяхното смесване да спазват изискванията на чл. 8, ал. 3 ЗУО. Така изложените мотиви са неотносими към предмета на спора. От събраните по делото доказателства безсъмнено се установява, че "Ай Би Ес Шерер България" ЕООД в подаденото него заявление не посочва номера на постановено решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС по реда на Закона за опазване на околната среда, и/или решение по оценка за съвместимост по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), когато се изискват за дейността или свързаните с дейността намерения и обекти, съгласно изискванията по чл. 68, ал. 1, т. 9 ЗУО. В изпълнение на задълженията си по чл. 70, ал. 1 ЗУО да прецени съответствието на подаденото заявление с изискванията на този закон органът при констатираната липса на посочване на такова решение в изпълнение на изискванията на чл. 30, ал. 2 АПК указва на заявителя да отстрани нередовностите в заявлението си. При категорично заявеното становище от "Ай Би Ес Шерер България" ЕООД, че по отношение на подаденото от него искане акт, съобразно изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 9 ЗУО не е необходим и съответно неотстраняване на нередовността, Директорът на РИОСВ в съответствие с разпоредбата на чл. 71, ал. 3, т. 6 ЗУО отказва издаването на исканото разрешение. В случая правилно с обжалваното решение, жалбата на "Ай Би Ес Шерер България" ЕООД срещу решението на Директора на РИОСВ Пловдив е отхвърлена, тъй като касаторът не е представил заявление, което да отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 9 ЗУО, въпреки дадените му указания от органа и то нееднократно. С оглед на този факта са налице посочените от органа фактически основания за издаване на акта и са изпълнени законовите изисквания. В случая се касае до искане за разрешаване на дейност по оползотворяване на отпадъци, съгласно Приложение № 2, към § 1, т. 13 от ДР ЗУО на конкретно посочена от заявителя площадка. Съгласно нормата на чл. 13, ал. 1 ЗУО редът и начинът на оползотворяване на отпадъците се определят с наредби от Министерски съвет. В случая относима е Наредба № 7 от 24.08.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци, като процедурата по определяне на площадката предхожда издаването на разрешението за дейност по третиране на отпадъци. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата изрично е предвидено, че влезлият в сила ПУП по ал. 1, с който площадката е отредена по реда на ЗУТ е основание за разрешаване на съответните дейности по третиране на отпадъците. Това разрешаване се извършва в конкретно посочена последователност - изработване на инвестиционното предложение, преценяване за необходимостта от ОВОС или постановяване на решение по ОВОС при условията и по реда на наредбата по чл. 101, ал. 1 ЗООС ( арг. чл. 3, ал. 2, т. 2), издаване на виза за проектиране и издаване на разрешение по чл. 37 ЗУО за извършване на дейности по третиране на отпадъци или издаване на комплексно разрешително по чл. 117, ал. 1 ЗООС. Следователно в случая е приложима и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, издадена на основание чл. 101, ал. 1 ЗООС. От така установеното следва, че за заявителя е налице задължение да изпълни процедурата, предвидена в посочените две наредби и съответно задължение да посочи в заявлението, с което започва процедурата по Глава пета - Разрешаване и контрол на дейностите по отпадъците, Раздел - Разрешения за дейности с отпадъци от ЗУО, актът на компетентния орган, постановен в изпълнение на тази задължения. Във всички случаи противно на изложеното в касационната жалба преценката за необходимостта от ОВОС или постановяване на решение по ОВОС е възложена на компетентен орган, който извършва същата със съответен акт. Съответно наличието на този акт е условие за издаване на разрешително за извършване на дейност по оползотворяване на отпадъци. Обстоятелството, че в случая компетентният орган е един и същ и в двете процедури не води до извод, че актът е незаконосъобразен. И двете процедури започват по заявление на лицето, което желае да извършва дейност по третиране на отпадъци, като процедурата по определяне на площадка предхожда и обуславя процедурата по издаване на разрешението за извършване на дейността. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно, като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение