Решение № 4618 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1957/2026 г.

Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция (ОД) на МВР- Хасково, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Х. Богоева срещу решение № 39678 от 27.11.2025 г., постановено по адм. д. № 3329/2025 г. на Административен съд-София-град, с което е отменен отказ УРИ № 272000-3700 от 20.02.2025 г. на ВПД директор на ОД на МВР – Хасково. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на съдебно решение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответникът – С. Х., гражданин на Република Турция, чрез процесуалния си представител адв. Е. Милева от Адвокатска колегия-Разград, в представен писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение на Административен съд – София – град е отменил отказ за продължаване на срока за пребиваване в Република България на С. Х. с УРИ № 272000-3700 от 20.02.2025 г. издаден от ВПД директор на ОД на МВР – Хасково и е изпратена преписката на директора на ОДМВР Хасково за ново произнасяне по заявление на С. Х. с вх. № 272000-1100/16.01.2025 г. при спазване на указанията, дадени с решението. Съдът се е произнесъл и по направените разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и съдържание. При издаването на същата не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил, че при издаването на оспореният административен акт е налице противоречие с материалния закон. В чл. 24, ал. 1, т. 10 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ е предвидено, че разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са получили право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната. В чл. 23 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/ са посочени изискуемите документи. В настоящият случая административният орган приел, че спорният документ, който не е бил представен е банково удостоверение за налична банкова сметка, по която ще се получават съответните преводи от пенсията. От доказателствата по делото е установено, че чуждият гражданин е лице с признато право на пенсия по законодателството в Република Турция, съобразно представено удостоверение. В същото е посочено, че лицето получава пенсия за старост. Съдът е счел, че това обстоятелство се потвърждава от предоставеното пред съда извлечение от българска банка, в която е посочена сметката, от която е видно, че постъпват регулярно месечни преводи от Република Турция. Така съдът е приел, че са налице двете кумулативни материалноправни предпоставки по чл. 23, т. 1 и т. 2 от ППЗЧРБ. Административният съд е достигнал до извода, че с тези доказателства се потвърждава редовен доход, който съответства на изискването на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ. Постановеното решение е неправилно и необосновано. Съдът е направил фактически изводи в пълно противоречие със събраните доказателства, което е довело до противоречие с приложимите за казуса материалноправни норми. Административният акт е обективиран в писмена форма, подписан е от издателя си и съдържа правните основания за издаването си. Според Тълкувателно решение № 16/1975 на ОСГК на ВС е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в друг документ, подготвящ неговото издаване. В случая фактическите основания за издаването на акта се съдържат в приложената административна преписка и предложение с УРИ 272р-5029/18.02.2025 г. На следващо място, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 10 от Закона за чужденците в РБ (ЗЧРБ) - "Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са получили право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната". В тази връзка с уведомление УРИ 27200-1827/27.01.2025 г. С. Х. е бил уведомен, че е необходимо да се представят допълнителни документи, а именно: документ, издаден от банка на територията на Република България, удостоверяващ, че има налична сметка, по която ще се получават съответните преводи от пенсията, които са представени на 30.01.2025г. От представеното извлечение/отчет по сметка за период от 01.06.2024 г. до 30.01.2025 г., издаден от "Общинска банка" АД - ФЦ Хасково за банкова сметка на молителя, се установява наличност към 30.01.2025 г. в размер на 15,80 лева, от които обаче, не може да се направи категоричен извод, че чужденеца разполага с достатъчно средства за издръжка. Съгласно разпоредбата на чл.14, т.5 от Правилник за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ), за получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично представя в дирекция "Миграция" или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България. Ето защо, настоящия състав на Върховният административен съд приема, че отказа за продължаване на срока за пребиваване в Република България с УРИ № 272000-3700 от 20.02.2025 г. издаден от директор на ОДМВР – Хасково, с което на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, на С. Х. – гражданин на Република Турция, е издадено съответствие с материалния закон. По изложените съображения, атакуваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него ще бъде постановено решение по съществото на спора, като подадената жалба на С. Х. срещу отказа за продължаване на срока за пребиваване в Република България с УРИ № 272000-3700 от 20.02.2025 г. издаден от директор на ОДМВР – Хасково следва да се отхвърли като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение