Решение № 11451 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, подадено чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила Решение 676/05.02.2020 г. по адм. д. 7623/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, оставено в сила с Решение 5776/13.05.2021 г. по адм. д. 12889/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Искателят поддържа, че са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Позовава се на нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната. В тази връзка сочи Решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Наличието на основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК обосновава с Решение 1349/31.01.2019 г. по адм. д. 12433/2018 г. на ВАС, Трето отделение, с което решаващият състав е приел, че не са налице причинени имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Завява, че с това решение се разрешава по противоречив начин идентичен случай между същите страни, със същия предмет и на същото основание. По същество претендира отмяна на влезлия в сила съдебен акт, като бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по искането за отмяна Електроразпределение Север АД, гр. Варна, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва искането като неоснователно и претендира присъждане на осъществените разноски. Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното : Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно. С решение 676/05.02.2020 г. по адм. д. 7623/2019 г. на описа на Административен съд София - град КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление 450/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление 450/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по НАХД 447/2015 г. на Районен съд гр. Свищов, заедно със законната лихва върху главницата от 1356 лв., считано от 09.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление 450/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление 450/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по КНАХД 10176/2016 г. на Административен съд - Велико Търново, заедно със законната лихва върху главницата от 1356 лв., считано от 09.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 553, 81 лв., представляваща съдебни разноски пред тази съдебна инстанция. Със същия съдебен акт АССГ е отхвърлил претенцията за разноски за разликата до пълния предявен размер от 842 лв.. Така постановеното решение е обжалвано пред ВАС и с Решение 5776/13.05.2021 г. по адм. д. 12889/2020 г. обжалваният съдебен акт е оставен в сила. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че за разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 от ДФЕС, с което се извършва тълкуване на общностна разпоредба, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл са и решение 12503/21.10.2014 г. по адм. д. 7663/2014 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия, решение 3288/17.03.2017 г. по адм. д. 14425/2016 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия, решение 4547/10.04.2018 г. по адм. д. 7177/2017 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия и др. Решенията на СЕС по отправени преюдициални въпроси са източник на общностното право и по аргумент от чл. 92 от Процедурния правилник на СЕС подлежат на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. От този момент се счита, че те са узнати от третите лица. В случая цитираното в искането решение на СЕС е публикувано в бр. C 55/19.02.2011 г. на Официалния вестник на ЕС, поради което именно от този момент то следва да се счита за узнато от искателя. Поради това към 2019г. и 2020 г. посоченият съдебен акт не може да се квалифицира като ново обстоятелство, което при решаването на делата не е могло да бъде известно на страната. По аналогични съображения не е ново обстоятелство и цитираното определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на Публичната служба.Наред с това и двата общностни акта не са относими към процесния спор, тъй като са различни фактическите състави, при които те са постановени. Ето защо не се установява наличието на основанието на чл. 239, т. 1 АПК, с оглед на което искането за отмяна следва да се отхвърли. Идентично крайно заключение следва и относно искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Приложението на визираната норма е обусловено от наличието на две влезли в сила решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат. Според искателя противоречието между Решение 1349/31.01.2019 г. по адм. д. 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение и горепосочените решения налага отмяната на последните. Съпоставката на техните страни и основанието на предявените искове действително сочи, че е налице идентитет по между им, но липсва тъждество в исканията на ищеца. Различно е фактическото основание, на което се релевирани двете искови претенции, претендиращи обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски, осъществени в различни съдебни производства по обжалване на различни наказателни постановления. При липсата на тъждество в предмета на коментираните производства и постановените решения, не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 239, т.4 АПК, с оглед на което искането за отмяна на това основание също следва да се отхвърли. За пълнота на изложението следва да се посочи, че влезлите в сила съдебни актове подлежат на отмяна единствено при установеност на изчерпателно предвидените от законодателя основания по чл. 239 от АПК. Отмяната на стабилен съдебен акт не е способ за корекция на каквото и да е негова неправилност, поради което наведените доводи относно двойното облагане с ДДС при присъждане на адвокатското възнаграждение не следва да бъдат обсъждани поради тяхната ирелевантност към настоящото производство. При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал.3 АПК в полза на ответника следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение, възлизащо на сумата от 600 лева. Настоящият състав намира, че този размер не е прекомерен, тъй като е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия