Решение № 13720 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12203/2014 г.

Решение № 13720 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12203/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас моли да бъде отменено решение № 1359/16.07.2014 г. по адм. д. № 1517/2013 г. на АС-Бургас, със което е отменен РА № 201001754/18.05.2011 г. на ТД на НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Николай Павлов по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 201001754/18.05.2011 г. на ТД на НАП-Бургас, със който са определени данъчни задължения на Павлов по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. 1572,13 лв с 346,45 лв лихви. след проведена ревизия по чл. 122 - 124 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, но е направил погрешни изводи за размера на началното салдо към 1.01.2003 г. Неправилно съдът е приел, че в началното салдо следва да се включат 5913,21 лв - налични по влог на ревизираното лице към 31.12.2002 г. В паричния поток се включват само разполагаеми суми след изтеглянето им от влога на ревизираното лице. Неправилно съдът е приел, че в началното салдо към 1.01.2003 г. следва да се включат изтеглените общо през 2002 г. от 11 649,21 евро, равностойни на 22 783,87 лв, тъй като семейството нямало разходи до края на 2002 г. и поради това разполагало с изтеглените през годината суми. Съдът не е взел предвид данните по делото, че през 2002 г. са внесени от Павлов 11 695,42евро и неправилно е приел, че изтеглените от влоговете суми са били разполагаеми за разходи на семейството през 2003 г., тъй като не били похарчени. В РА правилно в паричния поток за годините преди 2008 г. са включвани само сумите в брой, с които е разполагало домакинството след изтеглянето им от влога на ревизираното лице. В РА за 2008 г. е включено начално салдо от 2007 г. в размер 43 827,22 лв, приходи 94 856,38 лв, разходи 126 299,01 лв и е определено превишение на разходите над приходите с 31 442,63 лв, от което половината е определена за данъчна основа за Павлов за 2008 г. на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, тъй като са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. За така определената данъчна основа е определен данък върху дохода 1572,13 лв с лихви. Правилни са изводите на съда, че в приходната част на паричния поток следва да се включат усвоеният кредитен лимит от 3000 лв през 2008 г. и дадения заем от Таня Георгиева от 12 000 лв, които не са включени в изчисленията от органите по приходите, тъй като сумите по тях са получени след предоставянето на 118 424,01 лв във заем на "Астера" ЕООД, а не защото се оспорва получаването на тези суми. Законосъобразен е изводът на съда, че по чл. 48 ЗДДФЛ данъкът се определя върху данъчна основа за доходите на лицето през цялата година, а не към данъчна основа, определена за част от годината. Като се включат в приходната част посочените 15 000 лв остава превишение на разходите над приходите за 2008 г. в размер 16 442,63 лв, от която половината от 8221,32 лв е данъчна основа за Павлов за 2008 г., за която дължимият данък върху доходите е в размер 822,13 лв, а лихвите са 181,17 лв, изчислени съответно. Неправилно съдът е приел, че не следва да обсъжда свидетелските показания, събрани при първото разглеждане на делото поради неправилно тълкуване на чл. 226, ал. 2 от АПК. Предвиденото в цитираната алинея събиране само на писмени доказателства при новото разглеждане на делото не освобождава съда от задължението по чл. 236, ал. 2 от ГПК да обсъди събраните по делото доказателства, за да обоснове изводите в решението си. Въпреки погрешния си извод съдът правилно е обсъдил гласните доказателства, събрани при първото разглеждане на делото и обосновано е приел, че не следва да се кредитират поради заинтересуваността на свидетелите, които са дали показанията. Решението в частта, с която е отменен РА в частта, с която за 2008 г. е определен данък върху дохода 822,13 лв и лихви 181,17 лв е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в резултата следва решението да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. Ревизираното лице има право на 715,59 лв разноски за първите инстанции, които са поискани. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 от ДОПК в размер 300 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ревизираното лице 415,89 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,