Решение № 2364 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9605/2012 г.

Решение № 2364 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9605/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, със седалище гр. София, подадена чрез процесуален представител адвокат Милан Пандев, срещу решение № Ц-17/28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР, Комисията/, с което са утвърдени, считано от 01.07.2012 г., цени на електрическа енергия, в частите му по раздел II, т. 1 и раздел IV, т. 1, т. 2 и т. 3. С жалбата се твърди, че решението в посочените части е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за енергетиката и приложимата Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ, отм./, и техните цели. По изложените в жалбата подробни съображения се претендира отмяна на решението в атакуваните части и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и присъждане на направените по делото разноски. В частта й, подадена срещу раздел II, т. 1 от горепосоченото решение, жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД е оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство е прекратено, с постановеното по делото протоколно определение от 23.01.2014 г., оставено в сила с определение № 6776/17.05.2013 г. по адм. дело № 3417/2013 г. на петчленен състав на ВАС, Първа колегия. Ответникът - ДКЕВР, в представени по делото писмени становища и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния му представител адвокат Петьо Славов, навежда доводи за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски. Заинтересованата страна "Национална електрическа компания" ЕАД, редовно призована, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема за допустима жалбата, в частта й, производството по която е останало да се движи - срещу раздел IV, т. 1, т. 2 и т. 3 от решение № Ц-17/28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като подадена в законоустановения срок, против акт, засягащ права и законни интереси на оспорващия. Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Със заявление вх. № Е-13-62-20/30.03.2012 г., от "ЧЕЗ Разпределение България" АД е направено искане за утвърждаване на цени за достъп до електроразпределителната мрежа и цени за пренос на електрическа енергия пред разпределителната мрежа за петия ценови период от втория регулаторен период. В тази връзка включително, е изготвен Доклад за утвърждаване на цени от директорите на дирекции "Регулиране и контрол - Енергетика и Топлоенергетика", "Икономически анализи и регулаторен одит" и "Правна" на ДКЕВР, по който, след направено обсъждане, е счетена за необоснована предложената от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, промяна на основни ценообразуващи елементи, като регулаторна база на активите, възвръщаемост и обща стойност на оперативните разходи по мотиви, че това касае прилагане на разпоредби, относими към нов регулаторен период. В резултат на приложените корекции, описани в общия подход за регулиране на електроразпределителните дружества и при съобразяване с цената на обществения доставчик за електрическата енергия за покриване на технологични разходи по преноса през електроразпределителните мрежи в сила от 1 юли 2012 г., към която са прибавени цена за достъп до електрическата мрежа, цена за пренос през електропреносната мрежа, включително добавка за зелена енергия, добавка за високо-ефективно комбинирано производство и добавка за невъзстановяеми разходи цените без ДДС на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са определени, както следва: цена за достъп за стопански потребители - 0,01628 лв./кВт/ден; цена за достъп на битови потребители - 0,00496 лв./кВтч; цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на средно напрежение - 0,00470 лв./кВтч; цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на ниско напрежение - 0,03955 МВтч. Същите са изчислени при стойност на необходими годишни приходи за този период от 340 596 хил. лв. и съответно пренесена електроенергия - от 8 956 839 МВтч. В закрито заседание, проведено на 23.05.2012 г., ДКЕВР приема доклада на експертите и насрочва открито заседание за разглеждането му на 01.06.2012 г., след което същият е публикуван на страницата на комисията в интернет. Докладът на работната група е разгледан съответно на проведеното на 01.06.2012 г. открито заседание, при което е насрочено закрито заседание на 07.06.2012 г. за приемане на проект за решение относно утвърждаване на цени на електрическата енергия, считано от 01.07.2012 г., и насрочване на общественото му обсъждане. Видно от съставения протокол № 82/07.06.2012 г. на закрито заседание на посочената дата, Комисията приема проекта за решение и насрочва общественото му обсъждане на 12.06.2012 г. /обявено на страницата й в интернет/, за което са поканени представители на заинтересованите страни. На проведеното обществено обсъждане на проекта за утвърждаване на цени на електрическата енергия присъстват представители на министерства, ведомства, обществени и синдикални организации, на които е предоставено възможност за становища в 14-дневен срок от обсъждането, по данни от протокол, съставен на 12.06.2012 г. Така на закрито заседание, проведено на 28.06.2012 г., ДКЕВР като взема предвид изготвените до момента доклади, становища, данни от общественото обсъждане и възраженията на заинтересованите страни, и след тяхното обсъждане, приема решение № Ц-17/28.06.2012 г. Мотивите към последното са приети на последващо закрито заседание на Комисията, за което е съставен протокол № 112/09.07.2012 г. С решението в атакуваните му части по раздел IV, т. 1, т. 2 и т. 3, са утвърдени считано от 01.07.2012 г., цени без ДДС, по които "ЧЕЗ Разпределение България" АД съответно пренася електрическа енергия през електроразпределителната мрежа до всички потребители, в т. ч. за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на средно напрежение от 0.00746 лв./кВтч и за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ниско напрежение от 0.04040 лв./кВтч, както и за достъп до електроразпределителната мрежа, дължими от всички потребители на електрическа енергия, присъединени на средно и ниско напрежение, в т. ч. за достъп за стопански потребители от 0.01628 лв./кВт/ден и цена за достъп за битови потребители 0.00496 лв./кВтч, при ценообразуващи елементи - необходими годишни приходи за петия ценови период 350 648 хил. лв. и прогнозни количества електрическа енергия за същия период - 9 165 598 МВтч. По данни от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, заключението по която не е оспорено от страните и е възприето от съда като обективно и компетентно дадено въз основа осъществен от вещото лице анализ на параметрите на утвърдените от ДКЕВР, необходими приходи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за петия ценови период и начина на изчислението им, разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи са изчислени правилно от ДКЕВР, като произведение на одобреното количество за технологични разходи и цената, по която ЕРД ще закупуват електроенергията през следващия ценови период. Според вещото лице, количеството за технологични разходи е определено в размер на 15% от електрическата енергия на входа на ЕРМ, съгласно одобреното от ДКЕВР общо количество за пренос до крайни клиенти /9 165 598 хил. кВтч/ и решението на Комисията, взето по т. 6 от протокол № 70/14.05.2012 г., с което са утвърдени средногодишни размери на технологичните разходи при разпределение на електрическа енергия за петата година от втория регулаторен период в размер на 15% за "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Разходите за разпределение, административните и разходите с общо предназначение са правилно определени от ДКЕВР, като утвърдените за предходния ценови период са коригирани с индекс на инфлация /И/ от 3.4% и коефициент за подобряване на ефективността /X/ - 1.7%. Разходите за амортизации не са коригирани по мотиви, че не се предвижда тяхната корекция през ценовите периоди, тъй като инфлацията не оказва влияние върху тях. Възвръщаемостта на капитала също не е коригирана и е равна на утвърдената за предходния ценови период. Регулаторната база на активите не се преразглежда от ДКЕВР при годишните корекции на цените по време на регулаторния период, въпреки наличието на елемент в нея, върху който инфлацията оказва влияние. Y-корекция не е приложена в намаление на необходимите приходи за ценовия период, в съответствие с Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори обществените доставчици и крайни снабдители, приета с протоколно решение № 87/17.06.2010 г. на ДКЕВР, тъй като по данни от обяснителната записка към заявлението на дружеството всички целеви показатели за 2011 г. са изпълнени. Z-факторът е вэзприет в размера на изчислената от дружеството стойност, обхващащ период по отчет м. юли 2011 г. - м. януари 2012 г. и прогнозна за м. февруари 2012 г. - м. юни 2012 г. Изчислението е направено по формулата на т. 58 от Указанията на ДКЕВР за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период, като не е включена Р-корекция от предходния ценови период. Според вещото лице, цените за достъп за битови клиенти и за пренос на средно напрежение са изчислени и от двете страни в съответствие с формулите по т. 49 и т. 52 от раздел II - Цени и тарифна структура на Указанията за образуване на цените. Вещото лице е установило неточност при изчисляване от страна на ДКЕВР на цената за пренос на ниско напрежение, тъй като от елемента от формулата по т. 53 от Указанията "Приходи от средно напрежение" е изпуснат прихода от "Свободен пазар индиректни потребители на средно напрежение", което е довело до по-висока цена за пренос на ниско напрежение, а именно: утвърдена цена за пренос на ниско напрежение 0,04040 лв./кВтч, при получената по формулата цена за пренос на НН - 0,04028 лв./кВтч. В резултат на тази неточност, според заключението, дружеството-жалбоподател ще реализира допълнително приходи в размер на 828 хил. лв. през петия ценови период. При приемане на атакуваното решение е възприето частично и подаденото от дружеството възражение по доклада и проекта за решение, като е завишено количеството за крайни клиенти с 1.04% за петия ценови период, отразено при определяне на ценообразуващите елементи - в увеличение на стойността на признатото количество технологични разходи, възлизащи на 15% от електроенергията на входа на електроразпределителната мрежа. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, стигна до следните изводи: Решението в оспорената част е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 30, ал. 1, т. 6а, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗЕ и в предвидената от закона форма, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 34, ал. 3 НРЦЕЕ . Противно на доводите на жалбоподателя оспореното решение съдържа мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания за издаване на административния акт /следва да се отбележи, че такива се съдържат и в съпровождащите го документи - доклад, указания, протоколни решения/, обсъдено е предложението на енергийното дружество и са изложени съображения, обосноваващи възприетия от комисията начин на формиране и определяне на цените, и техните стойности. От приетите към решението мотиви, обективирани в протокол № 112/09.07.2012 г., се установява, че в частта си относно електроразпределителните дружества и крайните снабдители, същите са разделени на две части: мотиви, общо относими за всички дружества /стр. 23-24/ и индивидуални - относно конкретното дружество /стр. 24-25/. В общата част е изложен възприетият от ДКЕВР общ подход при определянето на цените за петия ценови период от втория регулаторен период, съобразно чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ в съответствие с § 4 ПЗР НРЦЕЕ , във връзка с корекциите на утвърдените цени през предходния ценови период. Посочени са необходимите годишни приходи и ценовите им компоненти, както и че е приложен инфлационен индекс от 3.4% по данни на НСИ за инфлацията за периода март 2012 г. спрямо март 2011 г. Стойността на определеният от комисията коефициент за подобряване на ефективността "Х", /част от изчисленията по чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ , по който текст Комисията утвърждава необходимите приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година от регулаторния период/, за намаляване на нарастването на условно-постоянните разходи на дружествата с отчетената инфлация, е в размер на 1.7%. Определянето му е станало при спазване на изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗЕ. Другият участващ във формулата по чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ - фактор "Z", с който се отчита абсолютната стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предишен ценови период, също е посочен - в размера, заявен от дружеството-жалбоподател. Показателите за качество, с които се коригират необходимите приходи, са изчислени съгласно приложимата методика. Наред с останалите мотиви е посочено, че в цените не са включени разходи за енергийна ефективност по индивидуалните цели за енергийни спестявания, разходи за балансиране и несъбираеми вземания. Изложени са отделни мотиви при утвърждаването цените на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, относими единствено за това дружество, в които са подробно обсъдени възраженията на жалбоподателя, възприети за неоснователни поради възприетия от ДКЕВР общ подход. Решението на ДКЕВР в оспорената част е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Комисията, като орган, натоварен с функции по регулиране на дейностите в енергетиката /чл. 10, ал. 1 ЗЕ/, разполага с правомощието да регулира цените за достъп до електроразпределителната мрежа за битови потребители, съобразно правилата на раздел IV "Ценово регулиране" от глава трета на ЗЕ и НРЦЕЕ . В случая предвидената в чл. 27-34 от Наредбата процедура е спазена. Съгласно чл. 27 НРЦЕЕ , жалбоподателят е подал заявление до ДКЕВР за утвърждаване на размера на цените, с представени към него информация и приложения, така както са предвидени в чл. 28 от наредбата. В съответствие със задължението по чл. 30 от Наредбата, от Комисията е насрочена дата за открито заседание за обсъждане на заявлението, оповестено по предвидения ред; заявлението е публикувано заедно с доклада на специалистите /чл. 30, ал. 2 НРЦЕЕ , съответно на закрито заседание регулаторният орган приема проект на решение по заявлението, подложен на обществено обсъждане в изпълнение на чл. 31 от приложимата НРЦЕЕ. Общественото обсъждане е проведено съобразно изискванията на чл. 14 ЗЕ, като за участие в него са поканени държавни органи, ведомства, организации, енергийни предприятия, граждани и търговски дружества и им е предоставен 14-дневен срок за становища. Решението е взето от регулаторния орган, след преценка на заявлението и обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията, връчено е на заявителя и е публикувано по реда на чл. 34, ал. 4 от Наредбата. Актът, в атакуваната му част, е в съответствие с приложимия материален закон. Комисията извършва корекция на цените за петия ценови период от регулаторния период чрез анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензията, като е приложен метода за регулиране "горна граница на приходите", действащ от 01.01.2005 г. за енергийните предприятия с лицензия за снабдяване с електрическа енергия на потребители, присъединени към разпределителните мрежи на съответната територия /§ 4 ПЗР НРЦЕЕ . Описаният механизъм на утвърждаване на цените налага извода, че само ДКЕВР като регулаторен орган разполага с правомощието да определя цените. В чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ е посочена формулата, по която комисията утвърждава необходимите приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година от регулаторния период. Ценообразуващ елемент, включен във формулата по чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ за изменение на цените чрез метода "горна граница на приходите" на първо място са утвърдените необходими годишни приходи за предходния ценови период, включващи: 1. разходи за закупуване на електрическа енергия; 2. разходи за разпределение /снабдяване/, административни разходи и разходи с общо предназначение, утвърдени на крайния снабдител; 3. разходи за амортизация и 4. възвръщаемост на капитала. Други ценообразуващи елементи освен утвърдените необходими годишни приходи за предходния ценови период са индекс на инфлацията за предходния отчетен период, съобразно нейното влияние върху разходите /И/, коефициент за подобряване на ефективността /Х/, абсолютна стойност на разликата между прогнозни и отчетени разходи за предходния ценови период /Z/ и корекция за неизпълнение на показателите за качество на енергията, качество на обслужването и инвестициите /Y/. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата, в допълнение към методите по ал. 1, т. 2, Комисията прилага показатели въз основа на изпълнението /качество на енергията, качество на обслужването/, като признатите необходими приходи на енергийното предприятие се коригират с изпълнението на определените от комисията целеви показатели и разликата между прогнозните и реализираните инвестиции. Необходимите приходи се намаляват в съответствие с разликата между отчетеното неизпълнение на целевите показатели за качество и допустимото отклонение съгласно методика, утвърдена от комисията. Според чл. 10 НРЦЕЕ, утвърдените от комисията необходими годишни приходи за съответната дейност по лицензията включват икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала по формула, в която са включени необходимите годишни приходи; утвърдените годишни разходи за дейността по лицензията; утвърдената регулаторна база на активите; нормата на възвръщаемост на капитала за регулаторния период. Според чл. 11, ал. 1 от НРЦЕЕ, видовете разходи, които са пряко свързани с лицензионната дейност и могат да бъдат включени в необходимите приходи, се определят с указанията на ДКЕВР по чл. 5, ал. 8 от Наредбата. Комисията утвърждава прогнозен размер на тези разходи, като преценява тяхната икономическа обоснованост въз основа представените от енергийното предприятие доказателства, сравнителни анализи при използване на данни от националната и международната практика и резултатите от текущото наблюдение, при отчитане принципите на регулирането по Закона за енергетиката. Следователно, утвърждаваните от ДКЕВР цени по метода "горна граница на приходите" и ценообразуващи елементи, имат предимно прогнозен характер. Чл. 11, ал. 5, т. З НРЦЕЕ изрично предоставя на Комисията правомощието да не включва в утвърдените прогнозни разходи такива, за които е приела в условията на алтернативност, че не са в интерес на потребителите, или че не са необходими за изпълнение на лицензионната дейност. В тази връзка следва да се отбележи, че преценката на ДКЕВР дали да приеме или не заявените от дружеството данни е преценка, която се прави в условията на оперативна самостоятелност. С оглед доводите за неправилно прилагане на формулата по чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" НРЦЕЕ, следва да се има предвид, че ДКЕВР не е длъжна да възприеме обосновката на дружеството за всеки от ценообразуващите елементи, а да съобрази цялата налична, релевантна информация по разглеждания въпрос. Това се налага, както от принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите /чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗЕ/, така и от обстоятелството, че дейността на дружеството-жалбоподател не засяга само него и неговите потребители, а е част от общата енергийна система на страната. Съгласно ЗЕ и НРЦЕЕ, дейността по регулиране на цените на енергийните предприятия не е еднократен акт, а съвкупност от действия, осъществявани от ДКЕВР в условията на оперативна самостоятелност, тъй като характера на регулираната дейност едновременно предполага и изисква преценка за икономическа целесъобразност на голяма част от ценообразуващите елементи, което в най-голяма степен се отнася за елементите с прогнозен характер. Да се приеме обратното би означавало дейността на Комисията по регулиране на цените на енергийните предприятия да се сведе до дейност по тяхното регистриране. От доказателствата по делото се установява, че разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи са изчислени правилно от ДКЕВР, като произведение на планираното количество и цената, по която дружеството ще закупува енергия през следващия ценови период. Не се констатират отклонения от нормативноустановените изисквания и при определяне с атакуваното решение на разходите за разпределение, административните и разходите с общо предназначение, към които са приложени корекционни коефициенти - индекс на инфлация /И/ 3.4% и коефициент за подобряване на ефективността /X/ 1.7%. Разходите за амортизации не са коригирани, което е правилно, тъй като инфлацията не оказва влияние върху тях. Възвръщаемостта на капитала не е коригирана и е равна на утвърдената за предходния ценови период, като е приложена върху утвърдената от ДКЕВР регулаторна база на активите, която не се променя при годишните корекции на цените по време на регулаторния период. У-корекция не е приложена в намаление на необходимите приходи за ценовия период, в съответствие с Методиката, тъй като по данни от обяснителната записка към заявлението на дружеството всички целеви показатели за 2011 г. са изпълнени. Z-факторът е приет в размера на изчислената от дружеството стойност, с оглед период по отчет м. юли 2011 г. - м. януари 2012 г. и прогнози за периода м. февруари 2012 г. - м. юни 2012 г., като изчислението е по формулата на т. 58 от Указанията от 2008 г. без включена Р-корекция от предходен ценови период. Цените за достъп за битови клиенти и за пренос на средно напрежение са изчислени правилно в съответствие с формулите по т. 49 и т. 52 от раздел II - Цени и тарифна структура на Указанията за образуване на цените. Що се отнася до установената от вещото лице неточност при изчисляване на цената за пренос на ниско напрежение, в резултат на нея дружеството ще реализира допълнително приходи в размер на 828 хил. лв. през петия ценови период, следователно тя не влече вреда за него, а го облагодетелства. Относно твърденията на жалбоподателя за неправилно изчисляване на технологичните разходи с оглед отмяната на т. 38 от Указанията с решението по адм. дело № 10928/2010 г. на ВАС, V отделение, оставено в сила с решението по адм. дело № 1245/2012 г. на петчленен състав на ВАС, Първа колегия, следва да се има предвид, че то не касае процесния пети ценови период, а третия такъв, поради което е без значение за дължимата от настоящия състав преценка. Още повече, че Комисията се е позовала не на Указанията, а на свое протоколно решение № 70/2012 г., което не е обжалвано и отменено, следователно е влязло в сила. Наред с горното, съдът не възприема застъпеното от жалбоподателя схващане, че независимо от правомощието на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 16 ЗЕ /да определя допустимите размери на технологичните разходи на електрическа енергия при производство, пренос и разпределение на електрическа енергия съгласно методика или указания, приети от комисията/, тя /Комисията/ може да утвърждава размер на тези разходи, само за първата година от съответния регулаторен период. Това противоречи на текста на т. 7 от приетата с решение № П-6/04.11.2004 г. на ДКЕВР методика, съгласно която комисията определя средногодишни технологични разходи /при условията на последната, от ДКЕВР последователно са приемани решения за определяне на конкретен средногодишен размер на технологичните разходи за ценовите периоди от първия регулаторен период, с изключение на един, както и за първия, третия, четвъртия и петия ценови периоди от втория регулаторен период/. В този смисъл е и приложимата в случая Методика за определяне на допустимите размери на технологичните разходи на електрическа енергия при пренос и разпределение на електрическа енергия, приета с протоколно решение № 69/10.05.2012 г. на ДКЕВР, т. 7 от която, озаглавена "Периоди, за които комисията определя допустимите размери на технологичните разходи" изрично сочи, че за целите на ценообразуването Комисията определя средногодишен размер на технологичните разходи за всяка ценова година от регулаторните периоди на отделните енергийни предприятия. Следва да се отбележи, че според заключението, с атакуваното решение са утвърдени цени за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, образувани именно въз основа утвърдените прогнозни необходими приходи по чл. 10 НРЦЕЕ и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия за разпределяне съгласно чл. 23, ал. 1 НРЦЕЕ, с корекции съобразени с нормативноустановените изисквания и при включване на подлежащите на възстановяване технологични разходи и със съответните компоненти - за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, по нива на напрежение - средно и ниско. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите в енергетиката при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Решението на ДКЕВР в оспорената му част е законосъобразно, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника направените по делото разноски. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 17.09.2012 г., по който от ДКЕВР е възложено на адвокат Славов осъществяването на правна защита по общо 9 броя административни дела, /под № 3 от които е вписано настоящото адм. дело № 9607/2012 г./ и банков документ за извършено плащане, в размер общо на 9000 лв., действително направените разноски за адвокатско възнаграждение по делото са в размер на 1000 лв., а внесените от процесуалния представител на ДКЕВР суми за изготвяне на СИЕ - общо 400 лв. Следователно, направените от ДКЕВР разноски възлизат общо на 1400 лв., която сума жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати.