Решение № 15811 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8936/2010 г.

Решение № 15811 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8936/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Румен Анастасов Петров, подадена от пълномощника му против решение № 13 от 11.03.2010 г., постановено по адм. д. № 124 по описа за 2008 г. на Административен съд - Шумен. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта на областния управител на област с административен център - Шумен, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ в обжалваната й част. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението, като се сочат и трите нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея и в представените писмени бележки се моли, решението на съда да се отмени, като се отмени и заповедта на областния управител. Претендира се присъждане на сторените разноски и пред двете съдебни инстанции. Заинтересованата страна "Пикиосо" ООД, гр. Шумен е изпратила писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Ответната страна и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, чрез основно и допълнително заключение на вещо лице, от които не е могло да се установят границите на бившия имот, предмет на земеделската реституция. Счита, че съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Шумен е бил сезиран с жалба подадена от Маргарита Георгиева Мавродиева (Манова), Румен Анастасов Петров и Ангелина Анастасова Русева против заповед № РД-15-52 от 10.04.2008 г. на областния управител на област с административен център - Шумен, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен планът на новообразуваните имоти (ПНИ) за местностите "Под манастира" и "Теке дере". След направеното уточнение на подадената жалба съдът е приел, че заповедта се обжалва в частта й за имоти с № № 647, 363, 648, 669, 355, 352, 359, 358, 356, 357, 288, 289 и 257. Активната легитимация на жалбоподателите е преценена на основание решение № 10а от 3.11.1997 г. на бившата Поземлена комисия (ПК) - Шумен, с което е възстановено правото на собственост при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на наследниците на Руси Петров Русев върху лозе от 4 дка, находящо се в землището на гр. Шумен, местността "Топхане" и представените удостоверения за наследници. Между страните не е имало спор относно наименованието на местностите, като местността "Теке дере" е била известна и като "Топхане". Чрез основно и допълнително заключение на вещо лице съдът е приел, че възстановеният имот с описаното по-горе решение на бившата ПК, което не съдържа никакви граници, не може да бъде идентифициран по местоположение. Имотите, включени в обхвата на жалбата са били на собственици, записани като такива в регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ. Освен това съдът е установил, че имот № 669 по ПНИ с площ от 1991 кв. м в регистъра на собствениците е записан на жалбоподателката Маргарита Георгиева Мавродиева, а имот с № 357 с площ от 3932 кв. м - е записан за собствен на жалбоподателите Ангелина Анастасова Русева и на Румен Анастасов Русев, и на Здравка Анастасова Комитова- заинтересована страна. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че процедурата по чл. 28б ППЗСПЗЗ по приемането на помощния план и ПНИ е спазена. Заповедта на областния управител е преценена като законосъобразна, поради което съдът е отхвърлил жалбата против нея в обжалваната й част. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Наведените доводи в касационната жалба за допуснати от съда нарушения на съществени процесуални правила са неоснователни. Те се опровергават от приложените писмени доказателства. Съдът е изпълнил всички доказателствени искания на жалбоподателите, като е положил изключителни усилия, изпълнявайки служебното начало в АПК да установи местоположението на лозето от 4 дка. Чрез първоначална и допълнителна техническа експертиза, чрез големия обем от събраните писмени доказателства по делото съдът не е могъл да установи местоположението на лозето. Причина за това е липсата на описани граници в решението на ПК - Шумен, в което е посочена само площта на имота и местността, в която той се е намирал. От заключенията на вещото лице се установява, че за тези местности е имал изработен кадастрален план от 1964 г., но дори и по него вещите лица не са могли да установят местоположението на имота. Направените възражения в касационната жалба относно допуснати нарушения при приемането на помощния план са неотносими към спора. Помощния план е бил обявен по съответния ред, а при наличие на стар кадастрален план не е необходимо провеждането на анкета - чл. 28, ал. 3, т. 3 ППЗСПЗЗ. Твърдяните в касационната жалба нарушения на ПНИ за имоти, които се водят за собствени на други лица не могат да бъдат разглеждани в това производство, включително и липсата на път, който да осигурява достъп до тях, защото жалбоподателите не могат да упражняват чужди процесуални права. Неоснователни са и оплакванията за необоснованост на решението. Съдът е издирил всички относими към спора факти, които е съпоставил с материалното право и въз основа на тях е извел правните си изводи. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. След като жалбоподателите не са могли да идентифицират местоположението на възстановения с решението на ПК - Шумен имот, последният не може да бъде нанесен в графичната част на плана, не може да бъде отразен в него по площ и граници и записан като собствен на наследниците на Руси Петров Русев. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от Румен Анастасов Русев, чрез пълномощниците му за присъждане на сторените разноски ще следва да се остави без уважение с оглед на изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,