Решение № 2818 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9333/2020 г.

Решение № 2818 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9333/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Ерген от [населено място], Република Турция, чрез пълномощника му адв. Маркова, срещу решение № 2970/15.06.2020 г. постановено по адм. дело № 134/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Отказ на Дирекция "Българско гражданство" към Министерство на правосъдието за признаване на българско гражданство, обективиран в Удостоверение с изх. № 460/2018 г. Счита, че решението на административния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната им, като се постанови решение по съществото на спора, с което се уважат отправената до съда жалба. Ответникът – държавен експерт в Дирекция "Българско гражданство" към Министерство на правосъдието, (МП) в съдебно заседание, чрез пълномощника си ст. юрк. Ташева взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд се е развило по жалба на М. Ерген, гражданин на Република Турция, против Отказ на Дирекция "Българско гражданство" за признаване на българско гражданство, обективиран в Удостоверение с изх. № 460/2018 г. С процесното удостоверение, на основание чл. 39, ал. 1 от Закона за българското гражданство (ЗБГ) Министерството на правосъдието дава уверение, че М. Ерген, [дата на раждане] в [населено място], Република Турция, не е български гражданин. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на процесния отказ обективиран в Удостоверение с изх. № 460/2018 г., като постановен в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че майката е родена в България и че същата има единен граждански номер и това е основание за придобиване на българско гражданство. Сочи, че не е взета под внимание клетвена декларация на майката от 06.12.1991 г., че същата не се е изселвала за периода до 1979 г. от Република България по изселнически спогодби. Неправилно органът извел изводи, че не се доказвало българското гражданство на майката от удостоверение № *** г., издадено от МП, Дирекция "Българско гражданство", че тя не фигурирала в списъка на лишените или освободени от българско гражданство. Жалбоподателят счита, че като лице с поне един родител български гражданин, има право да придобие българско гражданство. С обжалваното решение № 2970/15.06.2020 г. първоинстанционният съд е отхвърлил предявената от М. Ерген жалба като неоснователна, тъй като приетите по делото доказателства не обосновават безспорен извод, че жалбоподателя е лишен от признаване на българско гражданство именно с Удостоверение с изх. № 460/2018 г., поради факта, че Ерген не е български гражданин по произход. За да постанови този резултат съдът приел за установено от фактическа страна следното: Производството за установяване наличието на българско гражданство е започнало по постъпила молба чрез община Силистра от М. Ерген с рег. № 460/05.02.2018 г. Според данните посочени в молбата, М. Ерген е [дата на раждане] в гр. Истанбул, Република Турция от родители Д. Ембия Юмерова, [дата на раждане] в гр. София, Република България и А. Ерген, [дата на раждане] в Истанбул, Република Турция. Към молбата са приложени препис-извлечение от регистрация на раждане № 528 на М. Ерген, издадено от Дирекция "Население" – гр. Истанбул, Република Турция и удостоверение № **** от община Силистра, като в удостоверението е посочено, че бащата е с турско гражданство – починал, а майката е с двойно гражданство – българско и турско. Приложено е и заверено копие от личен регистрационен картон на майката, съставен в Република България. Към молбата не е приложена сочената в жалбата клетвена декларация от 06.12.1991 г. Представено е и копие на официален документ, удостоверяващ изселването на майката на жалбоподателя Ерген – писмо от 15.03.2017 г. от Главна дирекция "Държавни архиви", Министерски съвет, Република Турция, ведно с изселническо удостоверение и писмо с информация за доброволни изселници. В цитираното писмо е посочено, че Д. Ерген, заедно със своите родители е пристигнала в Турция на 15.09.1971 г. като изселник. В изселническото удостоверение се сочи, че семейството е с турска националност и предишно гражданство – българско. По делото е представено още: 1. Удостоверение за постоянен адрес на Д. Юмерова, издадено на 14.08.2019 г. 2. Удостоверение № **** издадено от МП, Дирекция "Българско гражданство", видно от което Д. Хасанова не фигурира в списъка на лицата лишени или освободени от българско гражданство, като същото не е доказателство, че приносителят е български гражданин; 3. Лична карта на Д. Юмерова, гражданство – българско, издадена на 30.08.2016 г., валидна до 30.08.2026 г. Въз основа на така подадена молба е постановено процесното удостоверение, с което на основание чл. 39, ал. 1 от ЗБГ, Министерството на правосъдието дава уверение, че М. Ерген, [дата на раждане] в [населено място], Република Турция, не е български гражданин. При така установената фактическа обстановка, съдът приел, че по силата на чл. 16, ал. 2 от Закона за българското гражданство, обн. ДВ, бр. 79 от 11 октомври 1968 г., отм. ДВ. бр. 136 от 18 Ноември 1998 г., в редакцията на разпоредбата преди измененията й с ДВ, бр. 36 от 8 Май 1979 г., ДВ, бр. 64 от 15 Август 1986 г. и ДВ, бр. 38 от 19 Май 1989 г., български гражданин от небългарска народност, който се изсели от страната, загубва българското си гражданство със самото изселване. Обосновал се е, че от приложените документи е видно, че майката на жалбоподателя Ерген е лице от небългарска народност, което се е установило през 1971 г. на територията на Република Турция и е приело нейното гражданство, което означава, че същата е изгубила българското си гражданство не по собствено желание, а по силата на факта на изселването. В тази връзка административният съд отхвърлил доводите на жалбоподателя, че не е взета под внимание клетвена декларация от 06.12.1991 г., че майката Д. Юмерова не се е изселвала за периода до 1979 г. от Република България по изселнически спогодби, тъй като тази декларация не е приложена по делото. Въз основа на тази фактическа установеност и анализа на приложените от административния орган доказателства съдът е приел оспорвания административен акт за издаден от компетентния административен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на правилата на процесуалния и материалния закон. Отказът на административния орган да издаде документ, от значение за жалбоподателя за установяване наличието на българско гражданство, обективиран в Удостоверение с изх. № 460/2018 г. е приет за законосъобразен По тези съображения и позовавайки се на разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗБГ, в редакцията от ДВ, бр. 79 от 1968 г. решаващият съд отхвърлил жалбата срещу процесния отказ. Решението е неправилно. При тази фактическа установеност по делото Върховния административен съд, трето отделение приема, че оспореното решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК. При постановяване на решението не са изяснени фактите по делото, които са от значение за правилно решаване на спора - не е изяснен фактът за гражданството на Д. Юмерова, а именно не е изискана от съда клетвена декларация от 06.12.1991 г. от Д. Юмерова, че същата не се е изселвала за периода до 1979 г. от Република България по изселнически спогодби. Съгласно чл. 39 от Закона за българското гражданство (ЗБГ) по молба на заинтересованото лице, Министерството на правосъдието издава удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е или не е български гражданин съгласно регистрите, които се водят в министерството. При наличието на спор по делото съдът е следвало с оглед изпълнение на принципа на служебното начало чл. 9 от АПК и чл. 171, ал. 4 от АПК да събере необходимите доказателства (в случая относно посочената от касатора клетвена декларация на неговата майка, която е пряко свързана с изясняване на въпроса с българското й гражданство и с правилното решаване на спора), да укаже на страните, че за някои обстоятелства не сочат доказателства, а не да приема този факт за безспорен при положение, че една от страните оспорва фактите. По тези доводи в жалбата на Ерген, съдът не е изложил мотиви в решението, като без да се съобрази с тях е възприел изцяло становището на административния орган. Не на последно място следва да се посочи, че в делото се съдържа документ с указания на съда до страните по делото, но той не притежава белезите на съдебен акт, съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 254, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, поради което същият е нищожен. Ето защо основателен е доводът на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. По изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град. Относно претендираните по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение