Решение № 287 от 16.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 264/2009 г.

Решение № 287 от 16.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 264/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Осъденият Тодор Маринов Тодоров иска да се възобнови н.о.х.д. 1615/2008 г. на РС - Русе на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Конкретни доводи и съображения не излага, а защитата му в съдебното заседание поддържа, че без основание не са събирани искани от него доказателства и че наложеното наказание е явно несправедливо защото по размер е над средния размер на санкцията. Повереник на частния обвинител и граждански ищец е на становище искането да остане без уважение като неоснователно. Прокурорът поддържа искането да остане без уважение като неоснователно. След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, I н.о., намира: С влязлата в сила на 12.II.2009 г. присъда № 215/30. Х.2008 г. по н.о.х.д. 1615/2008 г. на РС - Русе, потвърдена с въззивно решение № 17/12.II.2009 г. по в.н.о.х.д. 4/2009 г. на ОС - Русе Т. М. Т. е признат за виновен и осъден за две престъпления, както следва: 1. по чл. 211, предл. I-во и II-ро във вр. с чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК на 7 (седем) години лишаване от свобода за това, че в периода м. IХ.2005 г. - м. III.2006 г. в Русе и с. Н., обл. Силистра, при опасен рецидив измамил Ст. Ч. С., че ще му съдейства да псе изготви проект за отпускане и получаване на субсидия от ДФ "Земеделие" - София и с това му причинил имотна вреда в размер на 25 000 лв., големи размери и случаят е особено тежък; 2. по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 и чл. 54 НК на 2 (две) години лишаване от свобода за това, че през периода 21.VIII.2006 г. - 20.IХ.2006 г. в Русе съзнателно се ползвал от неистински официален документ - писмо, изх. № КО-1234/21.VIII.2006 г., адресирано до Ст. С. и на което бил придаден вид, че е писмено изявление на директора ДФ "Земеделие" - София, като за съставянето му не може да се търси отговорност от подсъдимия; на основание чл. 23 НК е наложено на подсъдимия да изтърпи 7 (седем) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване; осъден е да заплати на пострадалия С. 25 000 лв., обезщетение за имуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. Доводите са неоснователни - правилно първата инстанция е отказала да събира доказателства за установени с други доказателства обстоятелства. Без значение дали доказателствата са резултат на активно поведение на обвинението или защитата. В определението си от закрито заседание на 21.I.2009 г. и въззивният съд с надлежни мотиви е отказал преразпит на пострадалия и разпит на свидетели. Няма нарушения на процесуалните правила, още повече - съществени. Не е налице и касационното основание явна несправедливост на наложеното наказание. То е съобразено с подчертано високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, с възможността да се постигнат целите на наказанието по чл. 36 НК. Касае се за тежко престъпление с множество квалифициращи признаци, за което е съответно и тежко наказание. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 НПК ВКС, I н.о.