Решение № 5262 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1381/2021 г.

Решение № 5262 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1381/2021 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община срещу Решение № 6167 от 06.11.2020 г., постановено по адм. дело № 6342/2019 г. по описа на Административен съд – София–град /АССГ/, с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № ДНД18-ТД26-127/62 от 07.02.2019 г. на старши инспектор по приходите в Отдел "Общински приходи-Надежда/Връбница", в частта, в която на "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД, гр. София са установени задължения за такса битови отпадъци за м. 04. 2018 г. в размер на 8 872, 32 лв., потвърден с Решение № СФД19-РД28-138/25.04.2019 г. на директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община и преписката е върната на компетентния орган за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че решаващият състав не е обсъдил релевантните доказателства и не е разрешил спора между страните. В подкрепа на тезата си излага аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу процесния АУЗД в горепосочената му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД, гр. София изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е законосъобразността на АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК № ДНД18-ТД26-127/62 от 07.02.2019 г., издаден по заявление от "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД, гр. София. С оспорения АУЗД, в атакуваната му част, е установено задължение за такса битови отпадъци за м. 04. 2018 г. в размер на 8 872, 32 лв. за имот, придобит от дружеството на 15.03.2018 г. За да обоснове извода си за основателност на оспорването първоинстанционният съд е съобразил, че с процесния АУЗД е установено задължение за ТБО само за месец април 2018 г., което е недопустимо по аргумент от чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Приел е, че размерът на ТБО за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Решаващият състав е констатирал, че при издаването на оспорения АУЗД е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е изследван въпроса за размера на таксата, определена на предходния собственик на имота и дали същата вече е заплатена. Поради това и предвид допуснатото нарушение на императивната норма на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ съдът е достигнал до извода, че обжалваният АУЗД, в атакуваната му част, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Не са налице посочените касационни основания за отмяна на оспореното решение. Правилно административният съд е съобразил приложимата редакция на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. В унисон с цитираната норма чл. 68, ал. 1 ЗМДТ предвижда, че не се допускат изменения на начина на определяне и на размера на таксата за битови отпадъци в течение на годината. При този нормативен регламент, обективиращ ясната воля на законодателя, че таксата за битови отпадъци се определя за календарната година, обосновано АССГ е приел, че не е допустимо същата да се установява за един календарен месец, както е процедирано в случая. Следва да се посочи, че коментираното законодателно решение е пряко обвързано и със задължението на общинските съвети да приемат план-сметка за дейностите си по чл. 66, ал. 2 от ЗМДТ, както и размера на такса битови отпадъци до края на предходната година. В случаите, при които имотът е новопридобит, нормата на чл. 21, ал. 1 от НОАМТЦУПСО сочи, че такса за битови отпадъци се събира от началото на месеца, следващ придобиването на имота. В частност, след като имотът е придобит от "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД на 15.03.2018 г., то размерът на ТБО е следвало да се определи от 01.04.2018 г. до края на календарната година. Тъй като това не е сторено, то определянето на месечен размер на ТБО е в нарушение на материалния закон, което по аргумент от чл. 146, т. 4 АПК вр. с § 2 ДР от ДОПК е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения АУЗД. В този смисъл са и постановените решения на Върховен административен съд по идентични казуси, вкл. между същите страни, и относно същите имоти, но за различен данъчен период. /виж. Решение № 2288 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11329/2019 г., I о., и Решение № 1817 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11331/2019 г., I о. Решение № 5865/20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2967/2020 г., I oтд. и Решение № 1886/15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8996/2020 г. VIII отд. / Налице е и основанието по чл. 146, т. 3 АПК - при издаването на оспорения АУЗД е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Органът по приходите не е съобразил, че предходният собственик на имота е подал декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата, с оглед на което неговото задължение е определено по друг ред. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗМДТ, не е допустимо да се изменя начина на определяне и размера на таксата за битови отпадъци в течение на година. Размерът на таксата на предходния собственик на имота обаче, както и евентуалното й заплащане изобщо не са обсъждани от издателя на АУЗД, а в случай, че това беше сторено, то същият би могъл да достигне до друг краен извод. Именно поради това, допуснатото процесуално нарушение е съществено, а оспореният АУЗД в атакуваната му част е незаконосъобразен. Като е отменил същия и върнал преписката на органа за издаването на нов акт съобразно изложените мотивите, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 50 лв. представляващи държавна такса за образуване на делото пред АССГ, тъй като същото не е направено своевременно пред първоинстанционният съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение