Решение № 16067 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13234/2013 г.

Решение № 16067 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13234/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 239 от АПК. Образувано е по молбата на Костадин Илиев Недялков за отмяна на влязло в сила съдебно определение № 3661/19.03.2010 г. по адм. д. № 14525/2009 г. по описа на ВАС, II отд., с което е оставено в сила прекратително определение 4428/24.09.2009 г. по адм. д. № 2077/2009 г. по описа на Административен съд- Варна. Твърди, че е настъпило ново обстоятелство, което се отразява на неправилността на определението- ТР № 3 от 16.04.2013 г. на ОС на съдиите при ВАС. Ответната страна кметът на община Варна оспорва молбата като неоснователна, тъй като тълкувателното решение не е основание за отмяна. Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, като взе предвид, че молбата е подадена на 11.07.2013 г., намира същата за допустима поради спазване на тримесечния срок по чл. 240, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебното производство е образувано по жалба на Костадин Илиев Недялков за прогласяване нищожност на заповед № Г-35/30.03.1993 г. на кмета на община Варна за одобряване изменение на ЗРП на 9-ти микрорайон, издадена преди жалбоподателят да закупи имот в района с нот. акт от 5.09.1994 г. За да прекрати съдебното производство, съдът е приел, че жалбоподателят няма правен интерес, защото към 30.03.1993 г. не е бил собственик на имота и следователно няма правен интерес, тъй като не е бил участник в административното производство. Определението е оставено в сила от Върховния административен съд. С Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 1/2012 г. на ОС на ВАС и във връзка с противоречива съдебна практика за момента, към който следва да се преценява правния интерес за съдебна защита, се прие, че при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата, поради което е налице не само за адресата на административния акт, но и за неговия правоприемник. Молителят иска отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК, което предвижда отмяна на влязло в сила решение или прекратително определение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Хипотезисът включва непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Под "обстоятелства" следва да се разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти, а под "нови писмени доказателства" се има предвид писмени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Тълкувателното решение не представлява нов факт по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Тълкувателната дейност на Върховния административен съд не е нормотворческа дейност, а тълкувателните решения не са източник на правото. Поради това не могат да бъдат определени такива решения като нормативни факти, които да са основание за отмяна на влязъл в сила стабилен съдебен акт по чл. 239, т. 1 от АПК. Целта на тълкувателната дейност е да уеднакви противоречивата съдебна практика за еднакво решаване на сходни правни спорове, а не да пререшава, включително чрез извънредния способ по чл. 239, т. 1 от АПК вече приключили съдебни спорове. По изложените съображения, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, на основание чл. 244 от АПК