Решение № 14478 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3558/2020 г.

Решение № 14478 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3558/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Агенция по вписванията чрез юриск. И. Консулов против решение № 148 от 09.01.2020 г., постановено по адм. д. № 4218/2019 г. по описа на Административен съд –София град, с което Агенцията е осъдена да заплати на "КЮ – ДИЗАЙН" ООД със седалище: гр. София, ЕИК 121038090 обезщетение в размер на 200 лв за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ № 20170630212815 от 15.11.2017 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, изразяващи се в в заплатено адвокатско възнаграждение за съдебно обжалване на този отказ пред СГС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2018 г. до окончателното й изплащане и са присъдени разноските в производството пред административния съд. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е квалифицирал платената от ищеца в рамките на съдебното производство по обжалване на отказа за вписване сума за заплащане на адвокатско възнаграждение като вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като производството по обжалване на този отказ на длъжностното лице по вписванията било охранително производство по смисъла на чл. 541 от ГПК, поради което сторените в това съдебно производство разноски по силата на изрична законова норма остават за сметка на молителя. По горните съображения касаторът иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юриск. И. Консулов, който поддържа касационната жалба, оспорва развитите от ответника в писмения отговор на жалбата доводи, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по изложените в жалбата съображения. Ответникът, "Кю-Дизайн"ООД – гр. София, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез процесуалния му представител адв. К. Панова по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на жалбата, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и недопустимост на атакувания с нея съдебен акт поради наличието на друг ред по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за претендиране на сумите за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК. С обжалваното решение Агенция по вписванията е осъдена да заплати на "КЮ – ДИЗАЙН"ООД със седалище: гр. София, ЕИК 121038090 обезщетение в размер на 200 лв за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ № 20170630212815 от 15.11.2017 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за съдебното обжалване на този отказ пред СГС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2018 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен отказът, до окончателното й изплащане и са присъдени разноските в производството пред административния съд. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел за установено, че ищецът е извършил разход за заплащане на възнаграждение на адвокат по повод отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен отказ на длъжностно лице по вписванията при Агенцията, който съставлява вреда по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, препращаща към разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чиито кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки е приел за осъществени, поради което е заключил, че исковата претенция е доказана и основателна и е уважил същата изцяло със законните последици. При извършената от съда служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение на материалноправните разпоредби, настоящият състав на ВАС намира съдебното решение за недопустимо по следните съображения: Присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не съставляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и не могат да се претендират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, към който текст последната разпоредба на специалния ЗТРРЮЛНЦ препраща. Съображенията на настоящия състав на ВАС в подкрепа на горния правен извод са следните: Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, доколкото се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в това съдебното производство по отмяна на отказа разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Доколкото чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК /в т. ч. не препраща и към охранителните производства по чл. 530 и сл, както и към чл. 541 от ГПК/, а само към разпоредбите на глава двадесет и първа" Обжалване на определенията" от ГПК, то при това положение сторените в това съдебно производство разноски могат и следва да се претендират по реда на чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК. При наличието на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо е същите да бъдат претендирани в исково производство за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК. Като е приел, че предявеният пред него иск е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, АССГ е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. Въпреки благоприятния изход от спора за касационния жалбоподател и, предвид разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ /ДВ бр. 94 от 29 ноември 2019 г./, с оглед установената до изменението на ЗОДОВ трайна съдебна практика на касатора не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение по смисъла на чл. 10 от ЗОДОВ. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Аглика Адамова: Не съм съгласна с мнението на мнозинството за недопустимост на съдебното производство. Считам, че касационната жалба е неоснователна, а решението по делото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за търговския регистър, в сила от 1.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момент и се водеше от окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган - Агенция по вписванията, която е администрация към министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1 и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Освен това, висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданско-правен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът "граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, Съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото. В юриспруденцията на ЕСПЧ правото на обезщетение от държавата за вреди в резултат от нейни незаконосъобразни действия /при това независимо дали са осъществени от административен или друг държавен орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско, въз основа на имуществения му характер. Под права и задължения в чл. 6 се има предвид такива, които са признати от вътрешното право, независимо дали са защитени от Конвенцията /В този смисъл Харис, О'Бойл, Уорбрик, Бейтс, Бъкли, Право на Европейската конвенция за правата на човека, Сиела Норма АД, 2015/. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от вътрешното право. В момента обаче разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. В този смисъл е абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища, въпреки предвидената в ГПК възможност за присъждане на разноски. Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 1 ЗОДОВ. Да се приеме, че искът е недопустим и да се откаже разглеждането му по същество, означава отказ от достъп до съд и до ефикасни вътрешноправни средства за защита. Съгласно решението по делото Ротару срещу Румъния, чл. 13 ЕКПЧ гарантира наличието на национално ниво на средство за прилагане на същността на правата и свободите по Конвенцията в каквато и форма да са обезпечени те във вътрешния правен ред. Затова тази разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно средство за защита, която да позволява на компетентния национален орган както да разгледа съответното оплакване по Конвенцията по същество, така и да присъди подходящо обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така и по закон. Не на последно място, въпреки редакцията на текста на чл. 13, констатирането на евентуално нарушение на този текст не зависи от това действително да има нарушение на друго право по Конвенцията. Достатъчно в настоящия случай е наличието на вероятно защитимо имуществено право. Искът е доказан по своето основание и размер. Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията - отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Заплащането на адвокатското възнаграждение е доказано, посредством представените документи, които са били депозирани още по търговското дело. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа за вписване, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство. Налице е съдебна отмяна на незаконосъобразен акт на длъжностно лице от Агенция по вписванията, в резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за адвокатско възнаграждение. Доказва се и причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт на длъжностното лице, защото без постановяването на този незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация, разноските нямаше да бъдат сторени. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следваше да бъде оставено в сила. Съдия: /Аглика Адамова/