Решение № 3721 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 549/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на "Стар Инн" ООД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Грошева, срещу решение 13996 от 06.08.2024г., постановено по адм. дело 6092/2023г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед САГ - 23 - РА50 - 196 от 03.05.2023г. на Главния архитект на Столична община /СО/, с която на основание чл. 140, ал. 7 във връзка с ал. 1 от ЗУТ и чл. 161, чл. 15 ал. 7, § 22 а. 1 б. б от ЗР на ЗУТ, чл. 11 ал. 1 във връзка с чл. 10 ал. 2 т. 1 ЗУЗСО, чл. 21 ал. 2, чл. 103 ал. 4, чл. 104 ал. 1 ЗУТ и т. 32 от Приложението по чл. 3 л. 2 от ЗУЗСО е отказано издаването на виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ ХXIХ 11, 12, 13, 14, поземлен имот /ПИ/ идентификатор 68134.4082.184, кв. 3, м. "Младост 1, район Младост на Столична община по заявление вх. САГ23 - ГР00 - 986 от 13.04.2023г. от жалбоподателя. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Твърди неприложимост на разпоредбата на § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗУЗСО, като посочва, че съдът не е съобразил последвалата го разпоредба на § 25 ал. 1 от ЗИД на ЗУЗСО /ДВ бр. 17/2018г./, предвиждащ, че влезлите в сила или одобрените до влизането в сила на този закон ПУП за територията на СО запазват действието си. Поради това твърди, че е необоснован извод, както и в противоречие с материалния закон, че е налице основанието за отказ за издаването на виза, тъй като действащия ПУП за имота на жалбоподателя, одобрен преди приемането на ОУП, противоречи на ОУП. Посочва и че съдът е приложил не относимата към спора редакция на чл. 103а ЗУТ, а друга, която е действала към момент, който не е относим към спора. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на главния архитект на СО и същият да бъде задължен от съда да издаде исканата виза за проектиране. Претендира сторените разноски в административното и в съдебното производство. Ответникът Главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Петрова, в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Столична община не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на решението и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 140 ал. 7 ЗУТ, при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съответна на материалния закон. Приел е, че в случая са налице предпоставките да бъде отказано издаването на виза, тъй като е налице несъответствие между действащия ПУП с действащия ОУП, което пък е в нарушение на чл. 103 ал. 4 ЗУТ, която императивно постановява, че планът от по ниска степен следва да се съобразява с плана от по висока степен. Посочил е и че в настоящия случай от събраните в хода на производството доказателства се установява, че действащия ПУП е одобрен няколко месеца преди приемането на ОУП, т.е. двете производства са проведени паралелно, като е посочил, че добрата административна практика е изисквала процедурата по приемане на ПУП да бъде спряна до одобряването на ОУП, което обаче не е сторено. Приел е, че с новата разпоредба на чл. 103а ЗУТ се придава значението заварен план само на тези ПУП, които са били одобрени към момента на вземне на решението за изработване на ОУП. Поради това е приел, че ПУП, одобрен за имота на жалбоподателя няма характера на заварен план. Изложил е и съображения, че дори да се приеме, че има характера на заварен план, то приложението му е спряно съгласно чл. 103а ал. 3 ЗУТ, тъй като се променя предназначението на имота, същото е в противоречие с предназначението му по ОУП, като се е позовал на разпоредбата на § 2 ал. 3 ПР на ЗУЗСО. По тези съображения съдът е достигнал до извод, че противоречието на ПУП с ОУП е пречка за издаването на виза за проектиране на жилищна сграда, съобразно предвиждането на ПУП. По тези съображение е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съответен на закона е и извода на съда, че оспорената заповед е материално законосъобразна. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване (ПРЗ) или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. В случая е поискана виза от чл. 140 ал. 2 ЗУТ, а именно копие от действащия ПУП. Съгласно чл. 103а, ал. 3 ЗУТ С влизането в сила на новия общ устройствен план се спира действието по прилагане на заварените подробни устройствени планове в частите, в които с общия устройствен план се предвижда промяна на предназначението и начина на устройство на поземлените имоти в случаите по ал. 1. В 6-месечен срок от влизането в сила на общия устройствен план органите по чл. 135, ал. 1 издават предписание за служебно изменение на заварения подробен устройствен план по реда на чл. 134, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1". Видно от цитираната разпоредба, тя предпоставя: 1. Наличие на влезнал в сила ОУП; 2. Спиране на прилагането на действащ ПУП; 3. И то само в частите, в които с ОУП се предвижда промяна на предназначението и начина на устройство на съответните поземлени имоти. При постановяване на оспореното решение съдът правилно е отчел наличието на тези предпоставки, които представляват пречка за издаване на поисканата виза, която представлява началото на прилагането на плана А съгласно цитираната разпоредба при наличието на противоречие между заварен ПУП и ОУП и когато с ОУП се предвижда промяна в предназначението на имотите, се спира прилагането на ПУП. Тази уредба кореспондира и с разпоредбата на § 2 ал. 4 от ПРЗ на ЗУЗСО. Неоснователно е възражението за противоречие на оспорения административен акт, както и на решението на съда с разпоредбата на § 25 ал. 1 ПЗР на ЗУЗСО /ДВ бр. 31/2018г./, според която Влезлите в сила или одобрените до влизането в сила на този закон подробни устройствени планове за територията на Столичната община запазват действието си. С Чл. 103а ал. 1 от ЗУТ в редакцията си от ДВ бр. 82/2012 г.) за първи път е въведен постулат, че "Подробните устройствени планове, одобрени до влизането в сила на нов общ устройствен план или на негово изменение, запазват действието си", а съгласно ал. 3 на чл. 103а от ЗУТ, както беше посочено и по горе, "с влизането в сила на новия общ устройствен план се спира действието по прилагане на заварените подробни устройствени планове в частите, в които с общия устройствен план се предвижда изграждането на обекти публична общинска или публична държавна собственост". Това обаче се отнася само до плановете, които към момента на одобряване на ОУП не са приложени, но не и до плановете, които са приложени към момента на влизане в сила на ОУП, като в тези случаи ОУП следва да отчете съществуващите ПУП. Тази уредба кореспондира и към относимия във времево отношение в случая § 2 от ДР на ЗУЗСО, в ал. 1 на който е също предвидено запазване на действието на влезлите в сила и одобрени ПУП при определени условия, а в случая, че не съответстват на тези условия, включително на ОУП по ал. 3 на § 2 е предвидено изменение на ПУП в съответствие с ОУП. Съгласно обаче ал. 4 на § 2 "до одобряването на плановете по ал. 3 се спира прилагането им в частите, в които те противоречат на разпоредбите на този закон, на предвижданията на общия устройствен план и на правилата и нормативите за неговото прилагане", т. е. по аргумент от противното изменение на влезнали в сила ПУП в съответствие на последвал ОУП е допустимо в случаите, когато влезналия в сила ПУП не е приложен. При приложен ПУП същият запазва действието си, което пък кореспондира и с ал. 7 на § 2 "строежите, за които е издадена виза за проектиране до датата на влизане в сила на този закон, но не са съгласувани или одобрени инвестиционни проекти и не е издадено разрешение за строеж, се съобразяват с разпоредбите на този закон, с общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане", т. е. тези, за които производството не е завършило. В настоящия случай е налице влезнал в сила ПУП ПРЗ, който обаче не е приложен, съответно съгласно чл. 103а ал. 3 ЗУТ във връзка с § 2 ал. 3 ПЗР на ЗУЗСО по силата на самия закон е "с влизането в сила на изменението на ОУП от 2009г. е спряно действието по прилагане на завареният ПУП в частите, в които с ОУП се предвижда изграждането на обекти публична общинска или публична държавна собственост, както е в случая по отношение на имота на жалбоподателя, за който безспорно от СТЕ се установява, че по изменението на ОУП е отреден за парк като попадащ в зона ЗП за градски паркове и градини. По изложените съображения оспореното решение на Административен съд София - град е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а искането на ответника по касация главния архитект на СО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК следва да бъде уважено в размер на 100 лева съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,