Решение № 6204 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2123/2021 г.

Решение № 6204 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2123/2021 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. С. чрез адвокат П. К. от САК срещу решение № 5947 от 29.10.2020 г. на Административен съд София град по адм. дело № 3496/2020 г. С него се отменя постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № ИЗХ20011807/28.02.2020 г., издадено от главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. Пазарджик. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, "Монтажи Ко" ЕООД чрез процесуален представител адвокат П. поддържа становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Ответниците, Главен инспектор при дирекция Инспекция по труда гр. Пазарджик, И. С., К. С., В. С. и С. С. не се представляват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Монтажи Ко" ЕООД гр. София чрез представляващ адвокат П. срещу постановление изх. № ИЗХ20011807/28.02.2020 г. на главен инспектор в дирекция Инспекция по труда гр. Пазарджик. С него се обявява съществуването на трудово правоотношение между М. М. за извършване на работа, изпълняващ длъжността "общ работник" в обект "Реконструкция на хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на минните работи на рудник "Асарел"-етапно изпълнение" с Подобект: "Тръбопровод за замърсени води. Тръбопровод за оборотно водоснабдяване", находящ се в гр. Панагюрище, м. Асарел, площадка Асарел, считано от 31.01.2020 г. и "Монтажи Ко" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София представлявано от Б. М.. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на постановлението като се оспорват фактическите констатации, като се твърди, че между "Монтажи Ко" ЕООД и ЕТ "С. -С. Д. " е налице договор за изпълнение на СМР и М. М. е бил в трудови правоотношения с него, а не с Монтажи Ко ЕООД. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от приложената административна преписка и доказателствата по делото е установил от фактическа страна, че на 31.01.2020 г. М. М. от [населено място] е претърпял злополука на обект реконструкция на хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка засегнат от развитие на минните работи на рудник "Асарел" етапно изпълнение с подобект Тръбопровод за замърсени води на площадка Асарел. На същия ден е съставен протокол за резултатите от извършената проверка на обекта. Установено е, че дружество Монтажи Ко ЕООД е изпълнител по договор от 26.09.2018 г. с "Асарел-Медет" АД и извършва СМР с краен срок 30.03.2020 г. На 31.01.2020 г. е проведен инструктаж с възлагане на задачите. По късно при изпълнението им е станала злополука при която М. М. е затиснат от тръби, причинили смъртта му. Той бил облечен с работни дрехи на с надпис "Монтажи Ко" и работни обувки. При проверката не били представени писмени договори за отношенията между починалото лице и Монтажи Ко ЕООД. Съдът е установил, че между Монтажи Ко ЕООД и ЕТ С. Д. е сключен договор, по силата на който последният като подизпълнител да извърши СМР СМР не изискващи специфична квалификация. Подизпълнението е възложено с възлагателно писмо от 20.01.2020 г., в което е посочено, че възложителят се задължава да осигури работно облекло и лични предпазни средства за работниците и служителите на подизпълнителя със задължение от подизпълнителя да осигури тяхното използване. Те са предадени с протокол от 20.01.2020 г., както и от всеки от работниците му лично срещу подпис. Установено е също така, че подизпълнителят е получил авансово плащане на 20.01.2020 г., от 24.01.2020 г. и от 31.01.2020 г. От събраните гласни доказателства и от тези приложени с преписката съдът е приел за установено, че не се установява, пострадалият М. М. да е изпълнявал трудови функции от името и за сметка на дружество Монтажи Ко ЕООД. Приел, че установените работно облекло с фирмени надписи на Монтажи Ко ЕООД е по силата на договора за подизпълнение с ЕТ С. Д. и не установява връзка с Монтажи Ко ЕООД, а по скоро с подизпълнителя при когото е положен подпис за получаване на облеклото. При установено от фактическа страна по безспорен начин липса на връзка по трудово правоотношение с Монтажи Ко ЕООД съдът е приел, че постановлението е в нарушение на материалния закон и го отменил. Решението е правилно. Изводите на съда от фактическа и правна страна са верни и адекватни на установените с доказателствата факти. Не е установено връзката между предоставянето на работна сила от М. М. и Монтажи Ко ЕООД. Установени са по категоричен начин отношенията между изпълнител и подизпълнител, разграничени са дейностите, които извършват работниците на подизпълнителя, отношенията по повод охрана на труда и личните предпазни средства, както плащанията между тях. Разграничени са и организацията на работа и технологичния процес при изпълнение на СМР от подизпълнителя. Съдът е извел обосновани изводи на доказателствата от които е установил по безспорен начин, че липсва трудово правно отношение между починалия работник М. М. и Монтажи Ко ЕООД. В касационната инстанция се представят доказателства от страните, които не се обсъждат от съда като недопустими, а преценката на решението се извършва с оглед на събраните в първата инстанция и обсъдени доказателства от административния съд. При проверката на решението се споделят мотивите на административния съд на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК от фактическа и правна страна. При този изход на делото на ответника Монтажи Ко ЕООД се дължат разноски в размер на 300 лева, които следва да бъдат заплатени от касатора. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение