Решение № 186 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1337/2011 г.

Решение № 186 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1337/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по жалба от подсъдимия К. Ц. Н. против новата присъда № 31 от 10 февруари 2011 г. по внохд № 4/2011 г. на ОС-Видин с доводи за допуснато нарушение на закона по съображения, че не е доказано авторството и вината му и в алтернатива - че се касае до малозначително деяние по чл. 9, ал. 2 от НК. Иска да се отмени присъдата и да бъде оправдан. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивната присъда в пределите по чл. 347 от НПК настоящият състав на I-во н. о. на ВКС намира: С обжалваната по касационен ред присъда е отменена първоинстанционната оправдателна и вместо това подсъдимият К. Ц. Н. е признат за виновен и осъден по чл. 234, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК на 3 (три) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3 (три) години за това, че на 1.VII.2010 г. във Видин държал акцизни стоки - 150 бр. кутии цигари, марка "Marble", всички на стойност 375 лв., без бандерол, когато такъв се изисква от чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗТТИ и случаят не е маловажен. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че авторството и вината му не са установени. Напротив въззивният съд е посочил кои доказателства възприема за достоверни и защо. Анализът и преценката на доказателствата и установените с тях факти не противоречи на правилата на формалната логика и взаимна връзка и последователност на отделните обстоятелства. Обсъдени са и обясненията на подсъдимия, като съдът е посочил и защо не им дава вяра. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно. Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК - държал е инкриминираните акцизни стоки без бандерол, какъвто законът изисква. Правилни са изводите на въззивния съд, че случаят не е маловажен, пред вид общата стойност и количество на инкриминираните стоки, както и завишената степен на обществена опасност на деянието и динамиката на тази престъпност. Неоснователен е и наведения в жалбата довод, че деянието, макар и формално да осъществява признаците на престъплението по НК, но с оглед своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна - чл. 9, ал. 2 от НК, поради което и не е престъпление. Както е посочено по-горе, правилни и законосъобразни са изводите, че деянието е със завишена степен на общества опасност, че с дейност като на подсъдимия съществено се засяга производството и търговията с тютюн и тютюневи изделия, а от там и фиска. Други доводи не са наведени, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.