Решение № 6047 от 7.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Мирчева, с адрес в гр. София, срещу решение 4941/18.07.2022 г. по адм.дело 1788/2022 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена нейна жалба срещу писмо рег. 94 - 00 -33/07.02.2022 г. на изпълнителния директор на Национален център за информация и документация (НАЦИД), обективиращо отказ за премахване от електронната страница на НАЦИД на дисертационния й труд. Касаторката поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмена защита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, отмяна на оспорения отказ или връщане на делото за ново разглеждане на АССГ, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - изпълнителен директор на НАЦИД, в писмен отговор иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна относно оплакванията за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. За да се произнесе по делото, съдът е приел, че в писмото е обективиран индивидуален административен акт, независимо, че липсва разпоредителна част, с който се отказва заличаване на дисертационния труд на Мирчева по нейно искане от електронната страница на НАЦИД. АС е изложил мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимото материално право - чл.2а, ал.4 ЗРАСРБ и чл.5 от Наредба 3/04.07.2018 г. при спазване на административно - процесуалните норми и целта на закона. Основателно е оплакването за допуснато съществено съдопроизводствено нарушение от АС, състоящо се в частична липса на мотиви на съдебното решение в противоречие с разпоредбата на чл.172а, ал.2 АПК. АС не се е произнесъл по конкретните доводи в жалбата за неспазване на процедурата по издаване на индивидуалния административен акт, нито пък по силата на служебното начало е изложил каквито и да е констатации относно процедурата, само е декларирал липсата на административно - процесуални нарушения при издаването на акта. Не са обсъдени и доводите на жалбоподателката относно твърдените от нея нарушения на материалното право - а именно на чл.15 и 18 от Закона за авторското право и сродните му права. Предвид изложеното налице е твърдяното от касаторката съществено съдопроизводствено нарушение и решението следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато за ново разглеждане, при което съдът следва да изложи мотиви и по възражението на ответника в придружителното писмо, че същият е бил сезиран с искане за извършване на фактически действия. По претендираните в настоящето производство разноски следва да се произнесе АССГ при новото разглеждане на делото предвид разпоредбата на чл.226, ал.3 АПК, като вземе предвид и изхода на спора по същество. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение