Решение № 1863 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7495/2017 г.

ВАСII отделение12.02.2018 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3250/12.05.2017 г. по адм. д. № 2268/2017 г. на Административен съд С. -град. ОСЪЖДА Д. Г. С., от с. К. да заплати на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община разноски пред касационната инстанция в размер н 100 /сто/ лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1863 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7495/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. С., от с. К., чрез неговия пълномощник срещу решение № 3250/12.05.2017 г. по адм. д. № 2268/2017 г. на Административен съд С. - град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РА-30-01/09.01.2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която му е наредено да премахне незаконен строеж "пристройка към съществуваща вилна сграда" в с. К., УПИ II-1318, кв. 8, по плана на в. з. "Китката" като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Незаконният строеж представлява пристройка към съществуваща вилна сграда, изградена на мястото на лятна кухня и гараж. Същият е на два етажа, без строителни книжа и не е търпим с оглед времето на извършването му през 2016 г. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за строеж, извършен на премахнатите и законно построени гараж и лятна кухня. Изграденият строеж-пристройка е на два етажа, с площ и обем, надхвърлящи законно построените гараж и лятна кухня. Изпълненият към вилната сграда груб строеж на пристройката е със застроена площ 68 кв. м, а на втория етаж около 78 кв. м, като строителството е извършено на мястото на гараж с площ от 19 кв. м и лятна кухня от 13 кв. м, и незаконната пристройка е от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ. Към така установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Касае за строеж, извършен без строителни книжа, който е незаконен. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица "премахване". Обстоятелството, че е подадено заявление за издаване на виза за проектиране, не сочи на незаконосъобразност на обжалваната заповед. В този аспект възражението на касатора, че не му е дадена възможност да събере изцяло необходимите документи за узаконяване на строежа, е неоснователно. На първо място, узаконяването се извършва по заявление, подадено в определени срокове - в срок една година от влизане в сила на § 127 ПЗРЗУТ, т. е. до 26.11.2013 г. и за строежи по § 184 ПЗРЗУТ- извършени в периода до 25.07.2004 г. - датата на влизане в сила § 184 ПЗРЗУТ, които не са били заявени за узаконяване до датата на влизане в сила на ЗИДЗУТ. В случая незаконният строеж е извършен през 2016 г., което сочи както на недопустимост на узаконяването, така и на нетърпимост на строежа като извършен след 31.03.2001 г. Предвид изложеното спрямо обжалваното решеине не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и материално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1