Решение № 8513 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2824/2024 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на В. Г. В. от гр.Варна, чрез адв. Славов, срещу Заповед 1028/12.08.2022г. на кмета на Община Балчик, с която е забранено движението на пешеходци и ППС от к.к. Албена по посока към брегоукрепително съоръжение, пешеходна алея Дамба. В жалбата се излагат доводи за нищожност на обжалваната заповед поради издаването ѝ при превратно упражняване на власт и поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В жалбата се твърди, че заповедта е унищожаема също така, защото е издадена без да е налице обявено бедствено положение. Излага подробни съображения в жалбата. Искането е за отмяна на оспорената заповед поради нищожност, неправилност и незаконосъобразност. Претендира се присъждане на разноски по представен списък. Като жалбоподател е конституиран и П. И. Г., който е подал жалба чрез пълномощника си адв. Владимирова. Ответникът Кмета на Община Балчик, чрез пълномощника юрк. Манолова, оспорва основателността на жалбите и моли за тяхното отхвърляне. Претендира присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като се запозна със събраните по делото доказателства, прецени доводите и възраженията на страните, намира следното: За настоящото съдебно производство е приложим Дял трети "Производства пред съд", глава десета, раздел III "Оспорване на подзаконови нормативни актове" на АПК, като действащ в момента процесуален закон. По отношение допустимостта на жалбата. Съгласно чл. 185, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд, а съгласно ал. 2 могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби. Оспорването им във времето не е ограничено със срок според чл. 187, ал. 1 от АПК. Ал. 2 на нормата предвижда, че последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо, като след извършена служебна проверка се установи, че по отношение на атакувания текст липсва предишно оспорване. Право да оспорват подзаконовите нормативни актове съгласно чл. 186, ал. 1 имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В случая по отношение на правния интерес настоящият съдебен състав се е произнесъл с Определение от 01.04.2024 г., като е прието, че такъв е налице за В. Г. В.. Правен интерес от оспорване, съобразно приложените доказателства и потенциалната възможност от засягане на права и законни интереси, е налице и по отношение на П. И. Г.. За да се произнесе по същество, настоящият съдебен състав съобрази следното: Според чл. 168, ал. 1 АПК, приложим към настоящото производство на основание чл. 196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма; наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона. Със Заповед 1028/12.08.2022г. на кмета на Община Балчик е забранено движението на пешеходци и ППС от к.к. Албена по посока към брегоукрепително съоръжение, пешеходна алея Дамба поради активизирали се свлачищни процеси на свлачище Албена. По компетентността на органа издал подзаконовия нормативен акт. Оспореният акт е издаден от компетентен орган кмета на Община Балчик. Кметът на общината е органът с оглед на чл. 65, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) вр. чл. 44, ал.1, т.4 и ал.2 от ЗМСМА, който е компетентен да организира и ръководи защитата при бедствия на територията на общината и да организира, координира и провежда превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от бедствия, т.е. да установи задължителни правила за поведение, с които да организира и ръководи защитата при бедствия на територията на съответната община и да провежда превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от бедствия, относими за неопределен и неограничен брой адресати и с многократно правно действие. Настоящият съдебен състав счита, че при провеждане на процедурата по издаване на оспорения пред съда подзаконов нормативен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи като резултат и до неговата материална незаконосъобразност. Производството по издаване на административния акт е следвало да бъде проведено по реда на чл. 75 и следващите от АПК и Закона за нормативните актове (ЗНА), което не е било сторено. В този смисъл процедурата по изработване, приемане и обнародване на нормативни административни актове е уредена в глава трета Изработване на проекти на нормативни актове на ЗНА, прилагана субсидиарно на основание чл. 80 от АПК. Според чл. 26, ал.1 от ЗНА изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. В процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл.20, като на заинтересованите лица се предоставя най - малко 30 - дневен срок за предложения и становища по проекта. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. След приключването на обществената консултация и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Разпоредбата на чл. 28 ЗНА урежда специфични изисквания и към мотивите на нормативните актове. Мотивите следва да съдържат причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Нормата е императивна и неспазването ѝ води до извод за незаконосъобразност на приетия нормативен акт. Нормата на чл. 28, ал. 3 от ЗНА изрично предвижда, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, а за проект на закон или кодекс и справка по ал. 3, не се обсъжда от компетентния орган. В процедурата по издаването на процесната заповед не е извършено публикуване на обявление на проекта на административния акт на интернет страницата на общината, адресирано до неограничен кръг лица, в което е дадена възможност за представяне на писмени предложения и възражения в срок. Мотивите на заповедта, които налагат приемането, са очертани общо, не са обявени целите, които се поставят, нито се съдържа анализ на очакваните резултати от прилагането. Наличието на адекватни мотиви е от значение за проверката дали са спазени нормите на административното регулиране, с оглед изпълнението на целите на закона и зачитане на правата и интересите на заинтересованите лица. Липсата на надлежна обосновка по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗНА препятства съдебния контрол по същество на съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалноправните норми и води до неговата незаконосъобразност. По изложените съображения оспорената заповед на кмета на Община Балчик се явява незаконосъобразна на основанието по чл.146, т.3 от АПК - съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменена. Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя В. Г. В. за присъждане на разноски по делото като основателно и доказано следва да бъде уважено в претендирания размер на 2 030 лв. пред ВАС за сторените такива за адвокатско възнаграждение и обявление в ДВ и в размер 3 786,40 лв. за сторени разноски пред АС-Добрич. Общо Община Балчик следва да заплати на В. Г. В. разноски в размер на 5 816,40 лв. Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение