Решение № 15974 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10974/2013 г.

Решение № 15974 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10974/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, гр. Пловдив, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 7530/04.06.2013 г. постановено по адм. д. № 1240/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба на "Пауър 3000" ЕООД, гр. София и "Арис Електрик" ЕООД, гр. София е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел VI, т. 1. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат довода, че за оспорващите не е налице правен интерес от обжалване на издаденото от ДКЕВР решение. Считат, че обжалваният административен акт е законосъобразен и в подкрепа на тезата си излагат подробни доводи. По същество молят съда да отмени първоинстанционното съдебно решение и остави без разглеждане релевираните жалби като недопустими или да отмени същото и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорванията. Ответниците - "Пауър 3000" ЕООД, гр. София и "Арис Електрик" ЕООД, гр. София, чрез процесуален предствител, с писмен отговор и в о. с. з. оспорват основателността на касационните жалби и молят съда да остави в сила атакуваното решение, ведно с присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационните жалби, наведените в тях касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Касационните жалби, инициирали настоящото производство, са предявени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирани лица и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е законосъобразността на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с с което на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ) във връзка с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, в частта по раздел VI, точка 1. За да обосноват правния си интерес от оспорването, жалбоподателите са ангажирали доказателства, легитимиращи ги като собственици на въведени в експлоатация вятърни електрически централи и като страни по договори за присъединяване към електроразпределителната мрежа и за изкупуване на електрическа енергия. По аргумент о § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ тричленният състав е приел, че в качеството си на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, за жалбоподателите е налице правен интерес от оспорване на атакувания административен акт, тъй като същият засяга пряко и непосредствено техни права, свободи и законни интереси. Този извод се споделя и от настоящия касационен състав и следва от разпоредбата на чл. 13, ал. 7 от ЗЕ, траспонираща изискванията на Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. В чл. 37, ал. 16 от цитирания общностен нормативен акт е указано, че решенията на регулаторните органи следва да са напълно мотивирани и подлежат на съдебен контрол, а съгласно ал. 17 държавите - членки следва да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство. Поради това не би могла да бъде споделена тезата на касаторите за липса на правен интерес от обжалването на административния акт и недопустимост на атакуваното съдебно решение. Същото не страда от порока по чл. 209, т. 2 от АПК, с оглед на което на касационна проверка подлежи неговата правилност. От фактическа страна тричленният състав е установил, че административното производство пред ДКЕВР е започнало на 13.09.2012 г. по заявления от "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в качеството им на лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. На 14.09.2012 г. колективният орган е разгледал на закрито заседание доклад с Вх. № Е-ДК-584/14.09.2012 г. за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия. След като е констатирано, че към подадените заявления не са приложени конкретни данни и необходимата информация, ДКЕВР е приела, че е сезирана с искане за определяне на цени за достъп до съответните мрежи, които са част от условията на договора за достъп на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ и че следва да използва служебно известните й данни, като предоставяната от дружествата отчетна информация, както и тази, изисквана от лицензиантите във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност и от други официални източници. Същата не е конкретизирана в мотивите на обжалваното решение, в които изрично е посочено, че цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за текущия регулаторен период вече са определени с Решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. При тези констатации тричленният състав е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но при липса на мотиви. Касационният петчленен състав намира, че първоинстанционният съдебен акт е правилен. Обосновани и съответстващи на материалния закон са изводите на тричленния състав досежно липсата на мотиви в оспорения административен акт. В противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК ДКЕВР не е изложила конкретни аргументи относно критериите и данните, въз основа на които са определени временните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, с което на практика е осуетила възможността за ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на издаденото решение. По аргумент от чл. 169 от АПК, при оспорване на административни актове, издадени при оперативна самостоятелност, не отпада необходимостта от посочването на фактическите основания за постановяването им като едно от изискванията за тяхната законосъобразност. При наличието на детайлно посочената от тричленния състав нормативна регламентация на процедурата и на изискуемите се материалноправни предпоставки за определяне на цените за достъп, посочването на конкретните релевантни параметри е определящо за проверката на съответствието на акта с материалния закон. Едно от основните изисквания при определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните, което налага посочване не само на размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, но и уточнение на "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Сам по себе си декларативният мотив, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи" не индивидуализира посочените параметри, поради което обоснован е изводът на тричленния състав, че оспореното решение е немотивирано. Приемайки в заключение, че същото е незаконосъобразен административен акт, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 вр. с чл. 228 от АПК, в полза на ответниците по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи за всеки един от тях на сумата от по 240 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,