Решение № 529 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11578/2020 г.

Решение № 529 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11578/2020 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Морска администрация - Бургас", чрез юрк. М. Николова, срещу решение № 4019 от 20.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7525/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е обявено за нищожно негово писмо (уведомление) изх. № Б-2827/03.12.2018 г. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и противоречие с материалния закон, които разгледани по същество сочат наличие на касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК - недопустимост на решението, поради установеност на хипотезите по чл. 159, т. 1, 4 и 5 АПК, препятстващи надлежното упражняване на правото на съдебно оспорване и валидното учредяване на процесуално правоотношение по първоинстанционната жалба. Касаторът изразява несъгласие и с изводите на съда по същество. Твърди, че разполага с властническа компетентност за издаване на процесното уведомление, което в противоречие с изводите на съда счита, че не е лишено от предмет. Същото има за цел да уведоми адресата на акта за действащото българско законодателство, касаещо прехвърляне правото на собственост върху кораб. Акцентира на вещнопрехвърлителния ефект на влязлото в сила постановление за възлагане на движима вещ и на оповестителния характер на последвалото вписване, което твърди, че е не е част от фактическия състав по прехвърляне на собствеността. Представя допълнително писмени доказателства, подробно описани в 6 пункта в частта "Приложения", касаещи вещноправния спор между ответниците досежно принадлежността на правото на собственост по отношение моторния танкер "БАДР". Претендира отмяна на съдебното решение и отхвърляне на първоинстанционната жалба. Ответникът – "Либиан Навигейтър Лтд.", ул. "Сейнт Кристофър Стрийт" № 54, гр. Валета, Република Малта, в писмен отговор и в с. з. чрез адв. В. Владимиров и адв. В. Кирилова, изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Ответниците – "Моран Уест" ЕООД, "Моран Трейд" ЕООД и "Тектона" ЕООД, в качеството им на съдружници в "Булгаргеомин Лтд" ДЗЗД, всички чрез адв. С. Йовчева и адв. Р. Иванов от САК, в писмен отговор и допълнително в с. з. споделят касационните доводи за недопустимост на съдебното решение. Аргументират се с разпоредбата на чл. 21, ал. 2 АПК, която считат за относима досежно публични права и задължения, но не и частни такива, каквото е правото на собственост. Подробни съображения се развиват в писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното съдебно решение е обявено за нищожно уведомление изх. № Б-2827/03.12.2018 г. на директора на Дирекция "Морска администрация - Бургас", издадено по молба на ДЗЗД "Булгаргеомин Лтд", с което въз основа на Постановление за възлагане на движима вещ на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Т. Колев, влязло в сила на 15.09.2018 г., дружеството се приема за собственик на моторен танкер "БАДР", с официален номер на Международната морска организация (IMO) 9356426, Бруто тонаж 61 342, Нето тонаж 35 396, дължина – 249 м., ширина – 44 м. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че "Либиан Навигейтър Лтд. " се легитимира като собственик на посочения по-горе плавателен съд и ипотекарен длъжник, срещу когото е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). По образуваното изпълнително дело № 9/2018 г. на ЧСИ Т. Колев е насрочена публична продан с обект на изпълнение моторния танкер. АССГ е проследил хронологията във връзка с последвали оспорвания на действията на ЧСИ и постановените съдебни актове на Окръжен съд – Бургас и Апелативен съд – Бургас. Констатирал е, че независимо от спирането на публичната продан, производството е приключило с Постановление за възлагане от 30.08.2018 г., чиято законосъобразност е била оспорена, но съдебното производство към датата на приключване на устните състезания пред АССГ не е финализирано с влязъл в сила съдебен акт. Първоинстанционният съд е констатирал също, че с молба вх. № Б-2827/03.12.2018 г. ДЗЗД "Булгаргеомин Лтд" е поискало от директора на дирекция "Морска администрация - Бургас" издаване на удостоверение, от което да е видно, че според действащото българско законодателство постановлението за възлагане с отбелязване за влизането му в сила на 15.09.2018 г., е годно основание за прехвърляне на правото на собственост върху въпросния танкер. Искането е направено с цел вписване на плавателния съд в нов регистър на корабите, различен от либийския. В отговор на молбата е издадено оспореното пред АССГ уведомление, в което органът е изложил нормативната уредба, регламентираща сделките за прехвърляне на собственост върху движима вещ - кораб. Посочил е, че правото на собственост върху процесния плавателен съд е преминало към ДЗЗД "Булгаргеомин Лтд." с постановлението за възлагане по изп. дело № 9/2018 г. на ЧСИ Т. Колев. С тези мотиви директорът на "Морска администрация – Бургас" е приел, че ДЗЗД "Булгаргеомин Лтд. " е собственик на моторния танкер "Бадр". Волеизявлението е взето предвид в становище, представено пред морските органи в Белиз за целите на регистрацията на кораба. При така установеното от фактическа страна АССГ е счел, че оспореното уведомление съдържа белезите на индивидуален административен акт съгласно чл. 21, ал. 2 АПК, който е нищожен, т. к. е постановен от некомпетентен орган. Този решаващ правен извод е формиран след анализ на разпоредбите на Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), въз основа на които съдът е приел, че директорът на дирекция "Морска администрация – Бургас" не разполага с правомощие да се произнася по въпроса чия е собствеността на моторния танкер. Решаващият съд се е обосновал с регламентацията в чл. 84, ал. 1 и чл. 85 КТК, възлагаща на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" издаването на посочените в Раздел III от Кодекса корабни документи. АССГ е приел също, че процесното уведомление е лишено от предмет, т. к. правото на собственост не се констатира с уведомление, а със свидетелство за регистрация, каквото към 03.12.2018 г. няма данни да е било издадено. Допуснатото нарушение на материалния закон е преценено от съда за особено съществено, с оглед на което оспореното уведомление не би могло да породи целените правни последици, а само е създало привидност за настъпването им. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел наличие на основанието по чл. 146, т. 1 АПК и в съответствие с чл. 173, ал. 2 АПК е обявил нищожността на оспорения индивидуален административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първата група касационни доводи обосновават отсъствие на абсолютните процесуални предпоставки по чл. 159, т. 1, т. 4 и т. 5 АПК за възникване на валидно процесуално правоотношение и разрешаване на съдебния спор. Същите са неоснователни. 1) По отношение на правната същност на оспорения акт: Настоящият съдебен състав споделя заключението на първоинстанционния съд, че оспореното уведомление на директора на Дирекция "Морска администрация – Бургас" съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 АПК (Обн. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.), т. к. обективира волеизявление на административен орган, публичноправен субект, с което се декларират или констатират права или задължения за адресата му. Обратното не следва от цитираната в жалбата и писмените бележки на ответника съдебна практика на Върховния административен съд. Както съдът правилно е констатирал, и това не се оспорва от страните, производството по издаване на въпросното уведомление е инициирано от ДЗЗД "Булгаргеомин Лтд." с цел вписване на моторен танкер "Бадр" в нов регистър на корабите, различен от либийския. Волеизявлението на органа е предявено пред морските власти в Белиз. Т. е. същото се явява доказателствено средство при упражняване на спорните субективни права в отделно административно по своя характер, производство. Дори и да съдържа единствено интерпретация на факти въз основа на приложимия закон (правомощие, което директорът на Дирекция "Морска администрация" Бургас по съображения, които ще бъдат изложени по-долу, не притежава), породените от акта последици, имат съществен идентитет, засягащ правната сфера на заинтересованите страни (включително и на оспорващия), че отричането му като индивидуален административен акт, при наличието на други, особени съществени негови пороци, е в противоречие с принципите за правна сигурност и недопускане на административен произвол. 2) По отношение на правния интерес на "Либиан Навигейтър Лтд. ": Същият произтича от материалноправното действие на административния акт в правната сфера на оспорващия. Теорията и съдебната практика са категорични, че процесуалноправният интерес от обжалване се определя като правна необходимост за жалбоподателя да постигне чрез съдебния процес премахване на породените от административния акт неблагоприятни правни последици, респ. да предотврати увреждането на негово субективно право или законен интерес, или да постигне благоприятни правни резултати. В случая правният интерес на "Либиан Навигейтър Лтд." следва от неразрешения към датата на упражненото право на жалба спор за собственост с ответника ДЗЗД "Булгаргеомин Лтд", заявената му позиция на собственик на моторен танкер "Бадр", плаващ под флага на Либия съгласно приложено по делото удостоверение за регистрация, и качеството му на ипотекарен длъжник, срещу когото е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. От тази гледна точка, независимо че "Либиан Навигейтър Лтд" не е адресат на обжалваното уведомление, същият е несъмнено засегнат от действието на акта, признаващ спорните вещни права по отношение танкера. 3) Що се отнася до срока за обжалване на уведомление № Б-2827/3.12.2018 г., нормата на чл. 149, ал. 5 АПК гласи, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Т. е. предвид постановения от съда правен резултат, изследването на въпроса за наличие на хипотезата на чл. 159, т. 5 АПК, възпрепятстваща съда да разгледа правния спор, е безпредметно. Втората група касационни доводи касаят правилността на решаващия извод на съда за нищожност на оспорения индивидуален административен акт, които са също неоснователни. В съответствие с приложимата нормативна уредба АССГ правилно е изследвал административната компетентност на директора на Дирекция "Морска администрация – Бургас" за издаване на процесното уведомление и законосъобразно е приложил правните последици на некомпетентността. Издателят на въпросното уведомление има точно, лимитативно разписани в КТК и Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (приет с ПМС № 106 от 29.04.2015 г., обн., ДВ, бр. 33 от 8.05.2015 г., изм. и доп., бр. 92 от 27.11.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 44 от 2.06.2017 г., в сила от 2.06.2017 г., изм., бр. 70 от 24.08.2018 г.) правомощия. Между тях не е правомощието да дава становище, респ. да признава по отношение на ръководената от него администрация, че въз основа на настъпили юридически събития – проведена публична продан върху кораб, определен частноправен субект се легитимира като негов собственик. Както правилно е посочил АССГ, правото на собственост не се констатира с уведомление, а със свидетелство за регистрация на кораба (Сравн.: чл. 84, ал. КТК). Отделно от това, законосъобразността на постановлението на ЧСИ Т. Колев за възлагане на въпросния кораб е било предмет на висящи съдебни производства пред Окръжен и Апелативен съд - Бургас, на които единствено е подведомствен спора за собственост на моторния танкер "Бадр". В тази насока представените в с. з. съдебни решения са ирелевантни в настоящото производство, т. к. административният съд няма компетентност да разрешава противопоставените вещни права. Неотносими са и доводите в жалбата за наличие на делегирани от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" правомощия, т. к. процесният индивидуален административен акт не е такъв по чл. 84, ал. 1 КТК. Отделно от това, дали властта (компетентността), която законодателят е предоставил на органа е упражнявана законосъобразно е въпрос на който съдът ще даде отговор, след като провери дали този орган е притежавал компетентност и дали е действал в нейните законови рамки. След като в случая директорът на Дирекция "Морска администрация – Бургас" не е разполагал и очевидно е надхвърлил рамките на предоставената му с КТК и Устройствения правилник компетентност, е безпредметно да се проверяват останалите основания за законосъобразност на оспорения акт. Кръгът на предоставените властнически правомощия по предмет, обем, обсег и цел е определен от закона и съставлява съдържанието на административната компетентност на органа в съответната област на държавното управление. В случая АССГ правилно е констатирал липсата на материална (предметна) компетентност на директора на Дирекция "Морска администрация - Бургас", т. к. държавата не е предоставила власт на органа да ангажира становище или признава спорни вещни права по отношение на моторния танкер в полза на частноправни субекти. Издаденият от некомпетентен орган индивидуален административен акт е винаги нищожен. Ето защо, достигайки до извод за нищожност на оспореното уведомление и прогласявайки я, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице релевираните с жалбата касационни доводи за неговото обезсилване или отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение