Решение № 819 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8/2009 г.

Решение № 819 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Бойко Кирилов Дойчинов от София против решение № 14011/16.12.2008 г. по адм. д. № 15103/2008 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. В жалбата са развити и съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Караславова, прави искане за оставяне на решението в сила, като законосъобразно. Заинтересованите страни Иванка Стоянова Пенова, гр. София, чрез адвокат Ялнъзов, Христина Илкова Влахова, гр. София, чрез адвокат Арсенов, Силвия Андреева Хаджиева, гр. Пловдив, чрез адвокат Болярски, Славко Василев Попов, гр. Пловдив, чрез адвокат Иванов, Сотир Колев Димов, гр. Пловдив, чрез адвокат Василев, Цветомира Минкова Баровска, гр. София, Цвета Дечева Мушекова, гр. София, чрез адвокат Найденова, Георги Илиев Георгиев, гр. София, чрез адвокат Колев, Мариана Видева Иванова, гр. Пловдив, чрез адвокат Кайтаски, Милена Евгениева Георгиева, гр. София, чрез адвокат Иванов и Георги Веселинов Чинов, гр. София, чрез адвокат Георгиева, правят искане за оставяне на касационната жалба без уважение. Заинтересованите страни Ваня Илиева Захариева, гр. Пловдив, Елена Агоп Сопаджиян, гр. Пловдив, Стоянка Пеева Кисьова-Николова, гр. Пловдив, Таня Тотева Белчева, гр. Ст. Загора, Иван Георгиев Мингов, гр. Сандански, Радка Петкова Георгиева-Дянкова, гр. София, Радилена Стефанова Ставрева, гр. Първомай, Росица Грозева Вулева, гр. Пловдив и Михаела Петрова Здравкова, гр. София не взимат отношение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение, тричленният състав на ВАС, трето отделение е отхвърлил жалбата на Бойко Дойчинов от София срещу заповеди № ЛС - И- 1355, № ЛС - И - 1356, заповеди от № ЛС - И - 1373 до № ЛС - И - 1389 и № ЛС - И - 1358 - всичките издадени на 29.09.2008 г. от министъра на правосъдието, за вписване в регистъра на Нотариалната камара, като нотариуси физически лица, които са конституирани като заинтересовани лица в настоящото производство. Съображенията за това са били, оспорените заповеди са постановени в предвидената в закона писмена форма и при издаването им не е налице несъответствие с целта на ЗННД. Посочено е, че същите били издадени при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Допълнително съдът е посочил, че задължително условие за допускането на кандидат до устен изпит е на писмения изпит да е получена оценка най-малко добър (4), което следвало от Наредба № 36/07.01.1998 г. В тази насока е прието, че след като жалбоподателят е получил оценка на писмения изпит 3.40, правилно не е бил допуснат до втория изпит. По отношение на оплакванията за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба, съдът е приел, че те са неоснователни, защото самият Закон за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) изрично предвиждал регламентирането на условията и реда за провеждане на конкурсите да се извършва със специална наредба - чл. 12, ал. 1 от него. Така приетото е правилно. На първо място в касационната жалба се излагат доводи за допуснато нарушение на установените в чл. 8, ал. 3-10 от Наредба № 36 от 1998 г. правила, гарантиращи анонимността на кандидатите. Доводът е обоснован с твърдение, че при предаване на писмените работи е извършена идентификация на кандидатите. Това становище не може да бъде споделено. Удостоверяване на предаването на писмената работа с вписване на името и ЕГН на участника в нарочен списък не разкрива анонимността на кандидата, тъй като данните от този списък не могат да се свържат с писмената работа и лицето, изготвило същата. Това е така, защото писмените работи и личните данни на участниците са запечатани в отделни пликове. Пликът с личните данни (малък формат) е поставен в друг плик (голям формат) заедно с писмената работа и това е извършено лично от самия кандидат. Върху тях не са правени никакви отбелязвания. Пликовете с голям формат са отворени от комисията след това за оценяване на писмената работа и едва тогава върху тях и писмената работа е нанесен един и същ произволен номер, колкото е броят на предалите писмени работи кандидати. Липсват данни номерата на пликовете (малък и голям) и писмената работа да съответстват (да съвпадат с номера от помощния списък на квесторите, под който кандидатът е записан при предаване на писмената му работа, а и такова твърдение не се прави в жалбата. Отварянето на малките пликове с личните данни е извършено едва след приключване оценяването на писмените работи и определянето на общата оценка. При отварянето комисията не е констатирала нарушаване на целостта им. Следователно идентифицирането на участниците в конкурса с писмените им работи е извършено при отварянето на малките пликове, като данните от тях са съпоставяни) сравнявани с номерата на двата плика (голям и малък) и номера на писмената работа. Този номер, както бе посочено по-горе, не съвпада с номера, под който участникът е записан в списъка при предаване на писмената му работа, поради което разкриване на анонимността на участника по този начин практически е невъзможно. Предвид изложеното доводът за нарушаване анонимността на конкурса чрез записване на името и личните данни на кандидата в помощния списък на квесторите е неоснователен. Аналогично е съображението и относно полагането на подпис от кандидата в списъка на явилите се при предаване на писмените им работи. Настоящият петчленен състав счита, че посредством идентификацията, извършена от квесторите на основание т. 23 от приетите от конкурсната комисия на основание чл. 6а от Наредба № 36 от 1998 г. технически правила, се гарантира участието в писмения изпит на действително допуснатите до конкурса кандидати. Същевременно посредством идентификацията се осуетява възможността да бъдат поставени оценки на лица, които не са се явили на писмения изпит, респ. - не са предали работите си. От така изложеното следва извода, че при провеждане на писмения изпит не е допуснато нарушение на установените в чл. 8, ал. 3-10 от Наредба № 36 от 1998 г. правила, гарантиращи анонимността на конкурса. Неоснователно е твърдението на касатора, че неуважаването на доказателствените му искания представлява касационно основание, заради нарушаване на правото му на защита. Твърдението, че при класирането на кандидатите са допуснати такива, които не отговарят на изискването на чл. 8 от ЗННД, са голословни, а така също и неотносими към законосъобразността на обжалваните заповеди, още повече, че и с касационната жалба не са представени такива доказателства. Твърдението за незаконосъобразност на чл. 10, ал. 3 и ал. 5 от Наредба № 36 не може да бъде споделена. Това е така, защото провеждането на конкурса за нотариуси е регламентиран с тази наредба, която е издадена по делегация на чл. 12 ЗННД. Освен това, такова възражение в касационното производство е недопустимо с оглед на обстоятелството, че предмет на разглеждане са конкретни административни актове. Такова твърдение може да бъде правено само в производство по реда на глава 10, раздел III от АПК - оспорване на подзаконови нормативни актове. С оглед на изложеното до тук, касационната жалба се явява неоснователна, поради което решението на тричленния състав на ВАС, следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав