Решение № 14098 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7388/2009 г.

Решение № 14098 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7388/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ТД на НАП - гр. Хасково, срещу решение № 180/30.10.2008 г. по адм. дело № 259/2008 г. на Административен съд - Хасково, поправено с решение от 27.04.2009 г. по същото дело, с което е отменена заповед № 0007071/7.08.2008 г. на директора на ТД на НАП - Хасково. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция. Ответникът по касационна жалба - "Авицена" ЕООД, гр. Хасково, в писмена молба иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Дружеството - жалбоподател предоставя медицински услуги - доставка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, която съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗДДС е освободена от ДДС. Това обстоятелство обаче не освобождава доставчика от задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС за регистриране и отчитане на извършените в обекта доставки чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, което се отнася както за регистрираните по ЗДДС, така и за нерегистрираните по ЗДДС лица. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като по отношение на дружеството -жалбоподател не е налице нито едно от изключенията, визирани в чл. 4 и 5 от същата Наредба. Безспорно е установено, че дружеството - жалбоподател на 7.07.2008 г. не разполага с ЕКАФП и не издава фискални бонове за извършваните от него медицински услуги, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение и му е издадено наказателно постановление № 7070/7.08.2008 г. За същото по вид нарушение жалбоподателят е наказван с влязло в сила НП № 4299/24.10.2007 г. и му е издавана влязла в сила заповед за налагане на ПАМ. Независимо от всичко изложено съдът е решил, че следва да отмени обжалваната пред него заповед за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на обект" - медицински център на "Авицена" ЕООД за срок от един месец, тъй като не съответствала на целта на закона - заповедта е издадена един месец след констатиране на нарушението и е посочена дата на запечатване 5.08.2009 г. - дата, предхождаща издаването на заповедта. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС се налага принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции за лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства. Заповедта е издадена в рамките на едномесечен срок от откриване на нарушението, който не би могъл да се третира като прекалено дълъг с оглед целите на закона - а именно предотвратяване на извършване на последващи нарушения. Доводът на касатора, че е следвало да се изчака срока за възражение срещу акта и съответно преценка дали ще бъде издадено наказателно постановление за извършено нарушение, е основателен и кореспондира с целта на закона. Настоящият съдебен състав намира за основателен и втория довод, че посочената дата за запечатване на един от екземплярите 5.08.2008 г. е техническа грешка, а заповедта не е изпълнена до настоящия момент, тъй като органът не е допуснал предварително изпълнение с изричен текст, тъй като е счел, че не са налице предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК. Липсват каквито и да е било основания да се приеме, че заповедта противоречи на целта на закона, а доколкото от гореизложеното е видно и че е обоснована, материалноправно законосъобразна, издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила, АС неправилно я е отменил. Решението като неправилно - необосновано и материално правно незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването на дружеството срещу заповедта. Искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, в която е бил представляван от юрисконсулт е основателно и следва да му се присъди такова в размер на 150 (сто и петдесет) лева, платими от ответното дружество. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение