Решение № 15701 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2904/2018 г.

Решение № 15701 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2904/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Димитров, [населено място], против решение № 942/22.01.2018 г. по адм. д. № 417/2017 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлено оспорването на Заповед № 17-1253-000070/27.02.2017 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Хасково, с която му е наложена принудителна административна мярка по Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, свързано с твърдяно нарушение от страна на административния орган на законови и подзаконови разпоредби, за което се иска отмяна на решението и съответно, отмяна на обжалваната заповед. Позовава се на отменено от Районнен съд-Хасково НП, като твърди, че не е доказано да е допусната техническа грешка по отношение на изписването на процесния дрегер в АУАН и НП. Сочи, че след постановяване на обжалвания съдебен акт с отмяна на наказателното постановление, издадено въз основа на АУАН, въз основа на който е издадена заповедта за прилагане на ПАМ, оспорената заповед за прилагане на ПАМ следва да се отмени. Ответникът - началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Хасково не е представил писмен отговор по касационната жалба и не се е явил процесуален представител пред съда. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна и разгледана по същество, за неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния административен съд е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП временно е отнето свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство /СУМПС/, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, спазена е и целта на закона, като е установено с АУАН, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0, 98 промила, над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда, при което е налице правното основание по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП и е придвижвал автомобила в нощта с неизправни светлини. Съдът е изложил мотиви, че съобразно влязлото в сила на 18.07.2017 г. решение № 153/27.06.2017 г. по АНД № 390/2017 г. на Районен съд Хасково е отменено НП № 17-1253-000152/21.03.2017 г. и свидетелството за управление на МПС е върнато на лицето, потвърдено с изпратено писмо от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Хасково изх. № 125300-16867/23.10.2017 г. Въпреки отмененото НП съдът е извел извод за законосъобразност на оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца" по съображения от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, че към момента на издаването на процесната заповед материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. Решението е правилно. При извършената проверка на 27.02.2017 г. е установено управление от лицето И. Димитров на МПС "Опел Сигнум" с рег. [рег. номер на МПС] - лична собственост и при проверка от контролиращите органи с техническо средство - Дрегер Алкохолтест е установена употреба на алкохол - 0, 98 промила от И. Димитров. Издаден му е талон за медицинско изследване. Съставен му е АУАН № 838004/27.02.2017 г. На 21.03.2017 г. е издадено НП. Посоченото фактическо основание за прилагането на ПАМ изцяло съответства на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. С прилагането на ПАМ е изпълнена целта на чл. 22 от ЗАНН вр. с чл. 171 от ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а към момента на издаване на заповедта материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ не е безсрочна – приложена е за определен срок, а именно до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. Представеното в хода на съдебното производство влязло в сила на 18.07.2017 г. решение № 153/27.06.2017 г. по АНД № 390/2017 г. на Районен съд Хасково, с което е отменено НП № 17-1253-000152/21.03.2017 г. води до извод, че е отпаднало основанието за прилагането на ПАМ, но не и до извод за незаконосъобразност на заповедта към момента на издаването й. Наведените от касатора доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на процедурата по съставяне на АУАН са неотносими към настоящото производство. Производството по налагане на ПАМ и съдебният контрол за нейната законосъобразност се развиват отделно и независимо от административно-наказателното производство. Релевантната за случая материално-правна предпоставка, обуславяща приложението на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, е установеното по надлежен ред управление на МПС от водач с концентрация на алкохол в кръвта 0. 98 промила. Предписанието е императивно и само при наличието на визираните материално-правни предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган прилага предвидената в закона ПАМ. В случая тази материално-правна предпоставка е доказана. Фактите, дали основание за налагане на процесната ПАМ, са установени с АУАН, съставен от компетентно длъжностно лице, в установената форма и ред, поради което и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила до доказване на противното. Относно отразеното в обстоятелствената част на акта спорно обстоятелство, касаещо номера на използваното техническо средство за установяване на алкохолно съдържание, обосновано и правилно съдът е приел, въз основа на представените доказателства в настоящето производство - справка № 3286 р-37820/20.09.2016 г. и справка № 3286 р-45111/16.11.2016 г., изготвени от служител на лабораторията за проверка на полицейска техника, че при изписването на номера на техническото средство, е допусната техническа грешка като вместо 7510-0091, е написано 7410-0091. По силата на законовата регламентация, действието на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е до решаване въпроса с административно-наказателната отговорност на лицето, което обстоятелство е отразено в процесната заповед. Този въпрос е решен с влязло в сила решние за отмяна на НП, СУМПС е върнато на жалбоподателя, защото мярката е преустановила своето действие към момента на провеждане на заседанието по същество и постановяване на първоинстанционното решение, предмет на настоящото касационно производство, но това не влияе на установената законосъобразност на заповедта към момента на постановяването й. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но не повече от 18 месеца". При така установените факти обосновано е наличието на предпоставките па чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП и обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу процесната заповед е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на първо отделение,