Решение № 13066 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8528/2010 г.

Решение № 13066 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8528/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "ММ сервиз" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Сливница" № 178, представлявано от управителя Валентин Михайлов Миланов, срещу решение № 3/27.01.10 г. по адм. д. № 2111/09 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Красимир Атанасов Аврамов, Борис Атанасов Аврамов, Ивайло Иванов Стойков, Димитър Александров Николов, Божидар Христов Попов и Столична РДНСК не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. След като по повод допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд констатира: Решението е процесуално недопустимо. С обжалваната Заповед № ДК-09-17/19.02.09 г. н-к сектор "СК" при Столична РДНСК на основание чл. 178, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е забранил ползването на неприет по установения ред строеж "реконструкция, преустройство на търговско-стопанска сграда, сутерен, партер и първи етаж, без общия вход със стълбището и асансьора, без портиерно помещение и без прохода", находящ се в имот пл. № 25Б, кв. 36, м. "ГГЦ-Зона Г-14" по плана на гр. София с административен адрес бул. "Сливница" № 178. Съгласно чл. 177 ЗУТ възложителят е задължен да регистрира пред органа, издал разрешението за строеж, въвеждането на строежа в експлоатация като представи необходимата за това документация. Съгласно чл. 161 ЗУТ "възложител" е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Оспорващият не е от кръга на тези лица, поради което не е задължено да въведе строежа в експлоатация лице. По силата на наемен договор, за който впрочем по делото са налице данни, че е с изтекъл срок, дружеството се явява държател на имота - не е възложител, не е и упълномощаван по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2/31.07.03 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти от възложителя да проведе процедурата по въвеждане на строежа в експлоатация. Предвид това оспорващият не е страна в правоотношението, регулирано с обжалваната заповед, развило се между административния орган и възложителя на строежа. Неговият правен интерес е на плоскостта на договорните отношения със собствениците на строежа, но не и на плоскостта на административното правоотношение. Административният акт засяга не негови, а на възложителя /наемодател/ права и законни интереси. Ето защо, в качеството си на държател на строежа "ММ сервиз " ЕООД не е разполагал с правен интерес и активна процесуална легитимация да оспори процесната заповед. Подадена при тази липса, жалбата на дружеството срещу заповедта по чл. 178, ал. 5 ЗУТ, се явява процесуално недопустима. Съдебно административното производство, образувано по повод недопустимата жалба се явява ненадлежно учредено, предвид което недопустимо се явява и постановеното в това производство решение. При констатацията за порочност на решението по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК, на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение