Решение № 14470 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7616/2017 г.

Решение № 14470 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7616/2017 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Е. Ф." ЕООД, гр. Б., подадена чрез управителя П. П., против решение № 332 от 28.02.2017 г. на Административен съд - Б., постановено по адм. дело № 164/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-02000215001954-091-001/8.10.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Б., потвърден с Решение № 331/28.12.2015 г. на Д. Д. "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит по доставки от "К. Б. Д." ЕООД, "В. К." ЕООД, "Ф." ЕООД, "Т." ЕООД, "Т. 777" ЕООД, "Р." ЕООД, "И." ООД и ЕТ "Ф.-Т. А." и са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди и в размер, както следва: м. 07.2010 г. главница в размер на 3 356.67 лв. и лихви в размер на 1 768.37 лв.; м. 06.2012 г. - 505.13 лв. главница и 166.11 лв. лихви; м. 07.2012 г. - 1 461.59 лв. главница и 205.97 лв. лихви; м. 08.2012 г. - 4 177.19 лв. главница и 1 558.45 лв. лихви; м. 09.2012 г. - 2 252.48 лв. главница и 682.87 лв. лихви; м. 10.2012 г. - 343.10 лв. главница и 101.11 лв. лихви; м. 06.2013 г. - 1 256.80 лв. главница и 285.08 лв. лихви; м. 08.2013 г. - 1 759.75 лв. главница и 368.31 лв. лихви; м. 09.2013 г. - 1 997.83 лв. главница и 402.58 лв. лихви; м. 06.2014 г. - 4 828 лв. главница и 606,05 лв. лихви; м. 08.2014 г. - 6 667,65 лв. главница и 719,95 лв. лихви, в резултат на увеличения финансов резултат, на дружеството е определен корпоративен данък за внасяне за 2011 г. - 0,00 лв. главница (внесена сума в размер на 2 442.53 в.) и 188,19 лв. лихви, за 2012 г. - 4 372,45 лв. главница и 1 264,43 лв. лихви и за 2013 г. в размер на 2 507,19 лв. главница и 598,77 лв. лихви. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил отказът на правото на данъчен кредит в по фактури, издадени от "К. Б. Д." ЕООД, "В. К." ЕООД, "Ф." ЕООД, "Т." ЕООД, "Т. 777" ЕООД, "Р." ЕООД, "И." ООД и ЕТ "Ф.-Т. А.", с предмет на доставките плодове и зеленчуци. Предмет е бил и определеният корпоративен данък за внасяне за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., ведно с прилежащи лихви за забава. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че установените по делото обстоятелства не потвърждават получаване на стоките, съответно настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС - доставки на стоки, както и основанието за конкретния доставчик - регистрирано лице да начисли данъка, поради което за "Е. Ф." ЕООД не са налице предвидените от чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 от ЗДДС, условия за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. Съдът е посочил, че от доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се достига до извода, че липсват доказателства сочените като доставчици дружества да са прехвърлили правото на собственост върху стоките на касатора, а се касае единствено и само до документално оформяне при липса на реално осъществени от тези именно лица доставки на плодове и зеленчуци. Съдът е обсъдил всеки един от доставчиците и твърдените за осъществени доставки. Съдът мотивира решението си с извода за множество разминавания и несъответствия, между дадените обяснения от жалбоподателя и констатациите, които могат да се направят от представените документи (касови бонове и пътни листи за част от доставчиците). Съдът е отхвърлил жалбата и досежно определения на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО корпоративен данък за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Приел е, че съгласно посочената разпоредба, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съдът при постановяване на атакуваното решение се е позовал и на съдебната практика на СЕС. Решението е правилно. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при установяване на релевантните за спора факти. При постановяването му са формирани кореспондиращи с ангажираните доказателства обосновани фактически констатации, въз основа на които са изведени съответстващи на материалния закон правни изводи. В случая предмет на спора е реалността на доставките на стоки - плодове и зеленчуци, по своята същност родово определени вещи. Административният съд е установил релевантните факти като правилно е разпределил доказателствената тежест. Приел е, че ревизираното лице следва да докаже, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. Счел е, че досежно фактурираните от "Ф." ЕООД са налице несъответствия в мястото на предаване на стоките, като управителят и едноличен собственик на капитала на РЛ е сочил, че лично е пътувал до гр. С. от където е получавал стоките, а видно от касовите бонове, приложени към всяка от фактурите, доставката е извършена в склад на дружеството доставчик в гр. Б.. Установено е, че соченият като нает от "Ф." ЕООД склад в гр. С., ул. А. №..., към началото на 2015 г. е празен, а преди това е бил нает и ползван от друго дружество, а процесния доставчик не е имал облигационни отношения с наемодателя на складовата площ. Относно доставките от ЕТ "Ф. - Т. А.", съдът е констатирал наличие на очевидни разминавания в датите на част от ангажирани пътни листи. Съдът правилно е посочил, че същите са съставени за целите на процесното производство. С пътните листи РЛ се е домогвало да докаже доставки твърдени като осъществени през 2010 г., а видно от бланките "Приложение № 11 по Наредба 33 на МТИТС (Д. В. бр. 13/2011 г.) същите са с дата през 2011 г., която очевидно е последваща датата на фактурите от 2010 г. Съдът коректно е обърнал внимание на датата на отпечатването им, а именно 02.2011 г., а в горния ляв ъгъл, като основание за отпечатването им от дружество "В. 33". Констатирано е разминаване и по отношение доставките от "Р." ЕООД, при които управителят на РЛ е сочил, че е осъществил транспорта на стоките, а видно от касовите бонове се касае за разносна търговия, предвид липсата на стационарен обект посочен в издадените бонове. Такъв е случая и при доставките от "К. Б. Д." ЕООД. Несъответствие е налице в дестинациите по пътните листи и адреса на търговска дейност по касов апарат и при доставката от "Т." ЕООД. Видно от касовите бонове място на търговската дейност, респективно на доставката е с. П., а пътният лист е издаден от гр. Б. с. П. и обратно. Такова е разминаването и при доставките от "Т. 777" ЕООД. Съдът е посочил, че не е възможно фактурираните от болшинството доставчици в т. ч. и "В. К. 81" ЕООД, количества плодове и зеленчуци да бъдат превозени с един единствен курс. В. несъответствия и разминавания правилно са съобразени от съда като разколебаващи доказателствената тежест на ангажираните доказателства. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена и в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11, които са постановени при фактически състав, при който действителното осъществяване на доставките не е било спорно между страните. В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново подчертано в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." В случая, съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, включително заключението на експерта по допуснатата ССчЕ, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че в своята съвкупност те не установяват реалното осъществяване на спорните доставки. Наличието на издадена фактура, както и доказателства за плащане на фактурираните суми, без да е удостоверено получаването на стоката и извършването на услугата, не е достатъчно да породи претендираното право на данъчен кредит. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в случая е провел успешно насрещно доказване на реалността на доставките предвид наличието на доказателства и последваща реализация. Това негово възражение е неоснователно и недостатъчно, тъй като осчетоводяването на сделките и извършването на последващи доставки с тях не е основание да се приеме еднозначно, че стоката, предмет на това последващо разпореждане, е получена точно от издателя на фактурата. Предвид липсата на реалност на доставките по процесните фактури изводите на първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни и относно преобразуването на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО и определянето на корпоративен данък за внасяне, ведно с прилежащи лихви за забава. Според чл. 26, т. 2 ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Финансовият резултат на дружеството е преобразуван, във връзка с отказаното право на данъчен кредит по процесните фактури, по отношение на които правилно е прието от съда, че доставките по тях не са реално осъществени. Правилно от съда е посочена и разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО, което предвижда счетоводният разхода да се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Предвид изложеното, обосновани на събраните по делото доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд, относно недоказана реалност на фактурираните доставки и определения корпоративен данък за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Оспореното съдебно решение не е постановено при пороците, изтъкнати в касационната жалба, съответно и на материалния закон и като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора в полза на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такива не са претендирани. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,