Решение № 2057 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4815/2009 г.

Решение № 2057 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4815/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Красимир Цанов Иванов от гр. София против решение № 1357 от 21.01.2009 г., постановено по адм. д. № 4308 по описа за 2008 г. по описа на Административен съд София град. Релевира оплакване за неправилност на всички поради нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му. претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - министър на вътрешните работи оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура намира подадената касационна жалба за неоснователна. Касационната жалба е подадена в рока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Красимир Цанов Иванов от гр. София, против заповед № № АЗ-3403 от 1.07.2008 г. на директора на Национална служба "Полиция", с която на основание 228, т. 2, чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, т. 10 от ЗМВР, като държавен служител в МВР, категория "Е", полицай I степен - старши полицай в група "Опазване на обществения ред " в сектор "Опазване на обществения ред и превенция" на 01 РПУ към Столична дирекция "Полиция" при Национална служба "Полиция" - МВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение " и на това основание е прекратено служебното му правоотношение с МВР. Съдът е приел обжалваната заповед за законосъобразна, като издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, в изискуемата форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и материалния закон, в съответствие с целта на закона. Основните оспорвания, направени пред касационната инстанция по неправилността на решението касаят възраженията, че нарушението на служебната дисциплина - шофиране след употреба на на алкохол, факт, който не се оспорва от жалбоподателя, не представлява нарушение на служебната дисциплина, доколкото не нарушава етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а също така и, че заповедта е връчена период, когато служителят е бил законоустановен отпуск - за временна нетрудоспособност. Касационната жалбата е неоснователна, неоснователни са всички наведени в нея възражения. Върховният административен съд, в константната си практика по приложението на чл. 227,, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, нееднократно е посочвал, че за нарушение на служебната дисциплина, санкционирано на това материалноправно основание, ирелевантно е обстоятелството дали държавният служител в МВР, употребил алкохол, е шофирал в извънработно време. Държавният служител в МВР, на когото по силата на закона е възложено противодействие на престъпността, превантивна дейност и опазване на обществения ред - чл. 7, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗМВР, и е задължен да изпълнява и извън установеното работно време задължения, произтичащи от функциите в МВР - чл. 176, ал. 2 от ЗМВР, сам извършващ обществено опасно деяние, обявено от закона за наказуемо, нарушава на първо място етичните правила, морала, свързан с професията, чиито норми са закрепени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Забраната да се шофира с концентрация на алкохол в кръвта над 5 промила, е изрично посочена в нормата на чл. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Не се споделят възраженията, че е първоинстанционният неправилно е приел липса на нарушение чл. 248 от ЗМВР. Издадената на 1.07.2008 г. заповед за налагане на дисциплинарно наказание, е била връчена на служителя на 10.07.2008 г. Съдът е обсъдил фактите, установени в хода на съдебното производство, относно датата на издаване на болничния лист, представен от жалбоподателя, като е стигнал до правилен извод, че наличието на този документ не може да се отрази върху законосъобразността на административния акт. Нормата на чл. 248 от ЗМВР предпоставя наличието на започнало ползване на разрешен от закона отпуск. Същата е в полза на служителя, като предпазва от факта на прекратяване на служебно правоотношение, през време на вече започнало ползване на разрешен от закона отпуск. Не такъв е настоящият случай - болничният лист е издаден след връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - на 10.07.2008 г., т. е. след валидното прекратяване на служебното правоотношение, поради което не може да се противопостави на факта на прекратяването и на законосъобразността на конститутивния индивидуален административен акт. Нормата на чл. 248 от ЗМВР не намира приложение, фактите по делото не попадат в приложното й поле. По тази причина без значение е датата, от която в болничния лист се разрешава отпуск за временна нетрудоспособност - 9.07.2008 г. - към датата му на издаване, служебното правоотношение вече е било прекратено с факта на връчване на заповедта. Болничният лист не може да възстанови висящността на служебното правоотношение, не може да разреши ползване на отпуск, при липса на служебно правоотношение. С оглед изложеното, решението на Административен съд София град следва да се остави в сила. Водим от изложеното, съдът