Решение № 13454 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6670/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрк. М. Панчева, срещу решение 509/12.03.2024 г., постановено по адм. дело 410/2023 г. по описа на Административен съд-Враца, 1-ви състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за касационната инстанция, в това число за юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни А. Ч. С. и Абстракт 177 ООД, чрез процесуалния им представител адв. Ц. Джигански, в писмени отговори, в открито съдебно заседание и депозирани писмени бележки по съществото на спора, излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Отправят искане за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски, по приложени списъци. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбите на А. Ч. С. и Абстракт 177 ООД срещу решение 12/311/00645/3/01/04/03, с изх. 01-6500/8545#21/15.03.2023 г., на изпълнителния директор на ДФЗ, с което им е наложена окончателна финансова корекция в размер на 391 160 лв. на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2, чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба 30/11.08.2008 г./, както и влязло в сила решение 127/04.04.2022 г., постановено по адм. дело 667/2020 г. по описа на Административен съд-Враца, 4-ти състав. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, въз основа на данните от която е приета за установена следната, неоспорена от страните, възприета и от касационната инстанция, фактическа обстановка, относима към правния спор по делото, а именно: Между ДФЗ, като разплащателна агенция, и А. Ч. С. в качеството й на ЕТ Панорама 3Д-А. Ч. , като ползвател, е сключен договор 12/311/00645/27.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР за периода 2007-2013 г. /договор 12/311/00645/27.10.2014 г., договора/. Съгласно т. 2.1 от този договор първоначално одобрената БФП е в размер на 391 160 лв., като финансовата помощ в този размер е изплатена на ползвателя, по заявки за авансово и окончателно плащане, съответно на 11.05.2015 г. и 27.11.2015 г. Според т. 4.12 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а съобразно т. 4.18 да спазва одобрения бизнес проект за срок от 5 години от сключване на договора, при изрично дефиниране в т.9.1.г от договора на понятието одобрен проект по смисъла му, като подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба 30/11.08.2008 г. документи /включително и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311. Във връзка с установено от административния орган по време на извършени проверка на място след плащане през лятото на 2019 г. /в периодите 17.06.2019 г. 30.06.2019 г. и 12.07.2019 г. 05.08.2019 г./ и допълнителни административни проверки, изпълнение на заложените в одобрения бизнес план приходни показатели средно аритметично за три пълни финансови години 2016 , 2017 и 2018 г. в размер на 10.10% и на застъпените в бизнес плана за същите пълни три финансови години, показатели за устойчива заетост в размер на 50%, първоначално изпълнителният директор на ДФЗ издава акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 12/311/00642/3/01/04/01/13.08.2020 г., с който определя на А. Ч. С. в качеството й на ЕТ Панорама 3Д-А. Ч. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 160 лв. Актът е оспорен от ползвателя, при което, по образуваното по жалбата му адм. дело 667/2020 г. по описа на Административен съд-Враца, 4-ти състав, е постановено решение 127/04.04.2022 г., с което АУПДВ 12/311/00642/3/01/04/01/13.08.2020 г. е отменен, като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Поради необжалването му пред касационната инстанция, решението е влязло в сила. За яснота следва да се отбележи, че на 04.03.2020 г. в търговския регистър е вписано прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ Панорама 3Д-А. Ч. /заличен на 21.10.2020 г./ на Панорама 3Д ЕООД, на 25.09.2020 г. е вписано прехвърлянето на търговското предприе на Панорама 3Д ЕООД на Абстракт 77 ЕООД, съответно - на 23.03.2021 г. в търговския регистър е вписано прехвърлянето на търговското предприятие на Абстракт 77 ЕООД на Абстракт 77 ЕООД /което еднолично дружество, считано от 20.12.2021 г. е преобразувано в дружество с ограничена отговорност с фирма Абстракт 177 /. Съобразно направеното уточнение, след отмяната на първоначално издадения АУПДВ и предоставена на А. Ч. С. /действала като заличения вече ЕТ Панорама 3Д-А. Ч. / и Абстракт 177 ООД възможност да представят писмени възражения при условията на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ и подаването на такива, изпълнителният директор на ДФЗ издава атакувания пред първоинстанционния съд по настоящото дело, индивидуален административен акт, с който за установеното по време на извършените през 2019 г. проверки изпълнение на бизнес плана за пълните три проверявани финансови години /2016, 2017 и 2018/ средно аритметично в размер на едва 10.10% по отношение на заложените в него приходни показатели и на 50% относно застъпените в плана параметри за устойчива заетост, определя на ответниците по настоящото дело финансова корекция в окончателен размер от 391 160 лв., на основание чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. /Правилата/. При тази безспорна фактическа установеност по делото, административният съд необосновано приема, че решението за налагане на финансова корекция е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 АПК, като противоречащо на влязлото в сила решение 127/04.04.2022 г. по адм. дело 667/2024 г. на Административен съд-Враца, 4-ти състав. Излагайки съображения, че в мотивите на посоченото решение съдът подробно е обосновал допуснатото съществено процесуално нарушение на изискванията за форма на акта и процедурата по неговото издаване, но също така и подробно е обосновано и защо изводите в този АУПДВ са неправилни и защо посочената сума, представляваща получено плащане по договор 12/311/00645/27.10.2014 г. не подлежи на възстановяване, респективно защо не следва и не може да му бъде определено като задължение, представляващо публично държавно вземане , първоинстанционният съд постановява атакуваното съдебно решение, с което обявява за нищожен процесния акт за налагане на финансова корекция и осъжда ДФЗ да заплати на А. Ч. С. и Абстракт 177 ООД сумите от по 22 246 лв., представляваща направени от всеки от тях разноски по делото. Касационният съдебен състав счита така постановеното решение за неправилно. При вярно установени правнорелеванти факти, въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, административният съд е извел некореспондиращи с фактическата установеност по делото, а оттам и несъответни на чл. 177, ал. 2 АПК, правни изводи за нищожност на оспореното решение за налагане на финансова корекция, които не се споделят от касационната инстанция. Според настоящия съдебен състав данните по делото относно съдържанието на мотивите в решение 127/04.04.2022 г., по които Административен съд-Враца, 4-ти състав, е постановил правния резултат по адм. дело 667/2024 г. по описа на този съд, не сочат на необосновано формирания от първоинстанционния съд извод, че спорът относно възстановяването на недължимо получената от ползвателя финансова помощ, предвид констатираното от административния орган неизпълнение на бизнес плана, е разрешен по същество с влязло в сила съдебно решение, препятстващо административният орган да издаде последващ акт за събиране на недължимо получената БФП. Внимателният прочит на мотивите на съда в отменящото АУПДВ първоинстанционно решение налагат друг извод. Конкретно, в мотивите на съдебния акт е посочено, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект и непостигането им представлява материалноправното основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция . Отразено е също, че от доказателствата по делото се установява неизпълнението на заложените приходи за посочените финансови години и че като е издал АУПДВ административният орган е допуснал нарушение на вида на акта и процедурата по неговото издаване, което представлява съществено нарушение на изискванията за форма на акта и административнопроизводствените правила, тъй като засяга материалноправните основания за определяне дължимостта на подлежащата за възстановяване БФП и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП /. Всички тези съображения изключват възможността настоящият съдебен състав да приеме, че с влязлото в сила съдебно решение за отмяна на АУПДВ със сила на пресъдено нещо е установено, че ползвателят не е допуснал констатираното от административния орган неизпълнение на одобрения бизнес план за трите пълни проверявани финансови години /в размер на 89.90% за приходните показатели и 50% - за устойчива заетост/, а оттам и че със сила на пресъдено нещо е установено отсъствието на материалноправното основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП за налагане на финансова корекция. Иначе казано, не са налице предпоставки да се приеме наличие на установено от съда с влязло в сила решение, отсъствие на констатираното от органа неизпълнение на бизнес плана, след отмяната на АУПДВ като незаконосъобразен, поради което и не може в разглеждания случай да се счете, че налагането на финансова корекция за същото неизпълнение противоречи на влязлото в сила съдебно решение, респективно- че е налице хипотезата по чл. 177, ал. 2 АПК, обуславяща нищожността на последващия акт. Този извод не се разколебава от посоченото като едно от основанията за отмяната на АУПДВ, нарушено изискване за законосъобразност на акта по чл. 146, т. 4 АПК и изтъкнатите във връзка с него мотиви на съда, че материалноправните основания при наличието на които разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва, са регламентирани в чл. 46, ал. 1 и ал. 3 от Наредба 30/11.08.2008 г., но оспоренията АУПДВ нито от фактическа, нито от правна страна е обоснован с наличието на някоя от хипотезите, предвидени в тези норми . Формираният от настоящия съдебен състав извод за отсъствието в случая на предпоставките по чл. 177, ал. 2 АПК за прогласяване нищожността на процесния акт не може да бъде разколебан и от изложените мотиви във влязлото в сила решение 127/04.04.2022 г., според които: нито една от клаузите на договора не вменява на получателя задължение да изпълни финансовите показатели, посочени в представените на етапа на кандидатстване бизнес план . Освен че влизат в отявлено противоречие с останалите мотиви на съда /в това число с цитираните вече съображения, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект и непостигането им представлява материалноправно основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция /, посочените мотиви не се ползват със сила на пресъдено нещо и не са обвързващи за настоящия съдебен състав, а още по-малко препятстват правомощието на административния орган, при установеното, включително от съда, непостигане на заложените в одобрения бизнес план приходни и за устойчива заетост показатели, да пристъпи към събиране на недължимо получената финансова помощ чрез налагането на финансова корекция при условията и по реда на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Процесуалните и материално правните предпоставки за издаване на АУПДВ са различни от тези за налагане на финансова корекция, а оттам и неправилно дадената от административния орган правна квалификация на констатираното неизпълнение в АУПДВ, установена с влязлото в сила съдебно решение, не преклудира правото на органа след отмяната на АУПДВ, да приложи изрично предвидения в чл. 27, ал. 6 ЗПЗП спрямо неизпълнението ред, преквалифицирайки го под друга правна норма, в случая тази по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Изводът не се разколебава от несъмнено установеното по делото обстоятелство, че след отмяната на АУПДВ делото не е върнато за ново произнасяне на органа, независимо от направената от съда недвусмислена фактическа констатация, че констатираното от административния орган неизпълнение на приходните показатели се установява от данните по делото. По изложените съображения и установената липса на основанието по чл. 177, ал. 2 изречение първо АПК, съставът приема касационната жалба за основателна, а атакуваното решение, с което решението за налагане на финансова корекция е обявено за нищожно - за неправилно. Предвид това, изяснеността на спора от фактическа страна, липсата на спор по фактите между страните и отсъствието на предпоставките по чл. 222, ал. 2 АПК за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, касационният съдебен състав приема, че след отмяната на решението, следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора. При дължимата проверка за наличие на основанията по чл. 146 във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият съдебен състав приема, че процесният акт е издаден от компетентен по аргумент от чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. при съобразяване на правилото по чл. 73, ал. 2 АПК, и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. С оглед фактическата установеност по делото, че изпълнението от ползвателя на одобрения бизнес план, изчислено средно аритметично за трите пълни проверявани финансови години, е в размер на 10.10% по отношение на приходните показатели и на 50% по отношение на параметрите на устойчивата заетост, налага съдебният състав да приеме, че финансовата корекция е законосъобразно определена в окончателен размер на 391 160 лв. на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата, при правилно квалифицирани от органа нарушения по т. 30 и съответно т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата във вр. с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ и т. 4.12 и т. 4.18 от договор 12/311/00645/27.10.2014 г. Съставът споделя неотклонно застъпеното в съдебната практика схващане, от което не намира основание да се отклони в случая, че непостигането на заложените в одобрения бизнес план приходни/финансови параметри и за трудова заетост представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, а оттам и вменяващо на ДФЗ, по аргумент от чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, задължението да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция /за справка - решения 11803/04.11.2024 г. по адм. дело 6792/2024 г., 10434/07.10.2024 г. по адм. дело 5402/2024 г., 1940/20.02.2024 г. по адм. дело 10390/2023 г., 12173/07.12.2023 г. по адм. дело 5496/2023 г., 3655/05.04.2023 г. по адм. дело 7192/2022 г., 2966/21.03.2023 г. по адм. дело 10521/2022 г., 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за определяне на финансовата корекция не са опровергани от ответниците чрез допустимите за това доказателствени средства и същевременно се установяват от доказателствената съвкупност по делото, то финансовата корекция е законосъобразно наложена в определения от административния орган окончателен размер и следователно предявените срещу акта за налагането й, жалби следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за касационното производство, по приложен списък, а направените от процесуалния представител на ответниците искания в същия смисъл са неоснователни. На ДФЗ следва да бъде присъдена сумата от 1 900 лв., представляваща направени по делото пред касационната инстанция разноски, от които сумата от 1 700 лв. платена държавна такса, в установен от съда размер съобразно представения по делото платежен документ, и сумата от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,