Решение № 6896 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7429/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. Х., чрез адв. Г. Генов от АК Плевен, срещу Решение 331/28.06.2023 г. на Административен съд Плевен по адм. дело 234/2023 г., с което е отхвърлена жалбата й против Мотивиран отказ изх. 9400-306-1/10.03.2023 г. на главния архитект на Община Кнежа за издаване на разрешение за промяна на предназначението на сграда от жилищно на търговско (магазин за продажба на промишлени стоки, малки опаковки строителни материали) в поземлен имот с идентификатор 37376.1002.1958 по КККР на гр. Кнежа на основание чл. 147а ЗУТ.

Ответниците - главният архитект на Община Кнежа и И. Г. Д., не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Доводът за недопустимост на съдебното решение произнасяне свръхпетитум поради допълване от съда на мотивите за отказа на гл. архитект, почива на отсъствието на познавателно разграничение между касационните основания по чл. 209, т. 1 и по т. 3, предл. 1 АПК и на понятието за свръхпетитум.

Съдът би се произнесъл свръхпетитум, ако е разгледал по същество непредявено от оспорващия искане или е надхвърлил пределите на търсената защита. Проверката дали актът на административния орган е мотивиран е служебна и се включва в предмета по чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК. Ако съдът не е възприел наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 2 от кодекса (което в случая не е осъществено по изложените от съда съображения чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК), решението би било постановено при неправилно приложение на материалния закон, но допустимо, защото е в обхвата на сезиращата го жалба, определяща и подлежащият на съдебен контрол административен акт.

1. С Решение 349/07.07.2022 г. на АС Плевен по адм. дело 135/2022 г., оставено в сила с Решение 934/27.01.2023 г. на ВАС по адм. дело 7331/2022 г., е отхвърлена жалбата на Х. срещу предходен мотивиран отказ на гл. архитект на общината по молба за издаване на разрешение за промяна на предназначението на поземления имот заедно с намиращите се в него две паянтови едноетажна постройки.

Административният съд е констатирал, че съгласно ОУП на гр. Кнежа имотът попада в жилищна устройствена зона с малка височина и промяната на предназначението на намиращата се в него сграда би било допустимо единствено след изработване на ПУП по аргумент от чл. 37, ал. 1 ЗУТ, предвиждащ изменение на предназначението на имота. Касационната инстанция е приела за правилно позоваването на нормата на чл. 37, ал. 1 ЗУТ, а редът по чл. 147а, ал. 1 ЗУТ за неприложим към казуса, тъй като е поискана и промяна на предназначението на имота, а не само на сградите.

1. Тезата в касационната жалба, с която изцяло се отрича идентичността в предмета на адм. дело 135/2022 г. на АС Плевен и настоящото, е неточна и се основава на избирателно обсъждане на мотивите към съдебните решения.

а. Мотивите са били обвързващи за административния орган при новото произнасяне, доколкото е очертана правно-логическата връзка между промяната на предназначението на имота и на сградата.

б. Действително, новото заявление на Х. се съобразява с влязлото в сила решение, но само по отношение на ограничаването на искането до промяна на предназначението на сградата, за да се постигне допустимост на молбата и приложимост на чл. 147а ЗУТ, уреждащ реда и предпоставките за промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи.

1. Допустимостта на молбата за издаване на разрешение на това основание обаче не преодолява принципа по чл. 37, ал. 1 ЗУТ сградите на основното застрояване (каквато е и въпросната) да съответстват на предназначението на урегулирания поземлен имот по подробен устройствен план.

а. Освен препращането към изискванията на чл. 38 и 39, чл. 147а, ал. 1 ЗУТ поставя изрично условието с разрешението да не се нарушават правилата и нормативите за застрояване. Както правилно е отбелязал и първостепенният съд, такова правило съдържа и чл. 37, ал. 1 ЗУТ (нормата се намира в Раздел VI Сгради на основното застрояване. Изисквания към жилищните сгради и жилищата на Глава III Устройство на териториите и поземлените имоти ).

б. Неоснователно е позоваването на облекчения ред за изменение на ПУП по чл. 39, ал. 4 ЗУТ (чрез служебното му нанасяне със заповед на кмета на общината, без да се провежда процедура по изменение на плана), на който се акцентира в касационната жалба, вкл. и с твърдението, че би изпълнил изискването на чл. 37, ал. 1.

Чл. 39, ал. 4 ЗУТ не дерогира въобще общата процедура и основания за изменение на ПУП при промяна на предназначението на част или на цяла сграда и като последица от нея. Разпоредбата е специална и препраща към случаите по ал. 2 и 3 на текста. Приложението й по хипотеза предполага промяната на предназначението на сградата да не противоречи на ПУП, т.е. да е допустимо с оглед на зоната, в която се намира имотът (напр. ако УПИ попада в зона със смесено предназначение). Именно затова е предвиден улесненият ред само със служебно отразяване на промяната. Основание да се изключи действието на чл. 37, ал. 1 ЗУТ не е уредено в закона, напротив значимостта му следва и от вече споменатото кумулативно изискване по чл. 147а, ал. 1 ЗУТ, а чл. 39, ал. 4 всъщност дава разрешение на положения, при които промяната на предназначението на сграда или на част от нея не нарушава правилото за дължимото съотношение между предназначението на УПИ според плана и сградите на основното застрояване.

в. Горните изводи се потвърждават и от новелата на чл. 17, т. 1, б. ж от Наредба 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Изм.- ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 23.11.2022 г.), цитирана в молбата на Х. до гл. архитект.

В новата си редакция разпоредбата допуска в жилищните територии и устройствени зони отделни поземлени имоти да се урегулират с устройствен план за сгради за нежилищни нужди в областта на търговията, общественото хранене, услугите и хазарта. Установяването на по-благоприятен режим в сравнение със съществувалия при разглеждането на предишното искане е меродавно отново при преценката на допустимостта от урегулирането на имота с определено предназначение, а не на обусловената от него промяна в конкретното предназначение на сградата.

г. Следователно, целта на повторното искане до гл. архитект, която очевидно е да се осъществи инвестиционното намерение извън инкорпорираната в чл. 37, ал. 1 ЗУТ забрана и установената с влязлото в сила съдебно решение зависимост между промяната на предназначението на имота и впоследствие на сградата в него, не може да бъде постигната по реда и условията на чл. 147а ЗУТ.

1. В контекста на изложените мотиви, отказът на гл. архитект е законосъобразен по резултата си, а потвърждаващото го съдебно решение правилно, което налага оставянето му в сила чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение