Решение № 4541 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11471/2020 г.

Решение № 4541 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11471/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, против Решение № 4536/10.08.2020 г., постановено по административно дело № 10276/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена негова Заповед № РА-20-49/31.07.2019 г., нареждаща на "Барди" ЕООД да премахне строеж: "Сграда "А" – Автосервиз", представляваща част от сграда с идентификатор 68134.4335.283. 3 по КККР, административен адрес: ул. "Кукуряк" № 2 Б, кв. "Овча купел", гр. София, като неподходящ по местонахождение. В касационната жалба се сочи необоснованост на съдебното решение, както и се оспорват и възприетите от съда изводи по приложение на материалния закон, мотивирали го да отмени заповедта. Твърди се, че процесният строеж бил неподходящ по местонахождение, тъй като попадал в имот, отреден за улица и възпрепятствал изграждането на уличен водопровод и улична канализация. Изложени са съображения за това, че съдът не бил изследвал законосъобразното изграждане на обекта, както и, че липсата на проведено отчуждително производство не било от решаващо значение в случая. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт П., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответната страна – "Барди" ЕООД, се представляват от адвокат Г., която оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор, с молба съдебния акт да бъде оставен в сила, както и се присъдят съответните разноски за настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Неоснователни са доводите за необоснованост на съдебното решение. Въз основа и в съответствие с правилно установените обстоятелства по конкретния спор, първостепенният съд е възприел мотивирани и логически издържани правни изводи. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е заповед, издадена на правното основание по чл. 195, ал. 5 ЗУТ, съгласно която норма в приложимата към релевантния момент редакция, административният орган може да разпореди премахване на неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения. Първият мотив за отмяна на заповедта, като издадена в нарушение на материалния закон, развит в съдебното решение, касае видът на разпоредения за премахване строеж, представляващ производствена сграда - автосервиз, и като такъв не попадащ в приложното поле на разпоредбата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, в която изчерпателно са изброени видовете строежи, по отношение на които може да бъде приложена същата. Този извод се споделя от настоящата инстанция, тъй като действително процесната сграда като по описание в документите за собственост, така и по действителното й предназначение и ползване, не представлява обект от категорията на посочените в чл. 195, ал. 5 ЗУТ, за да може да бъде разпоредено нейното премахване на това правно основание и по този ред. На следващо място, правилно съдът е приел, че при липса на данни за проведено отчуждително производство и изплащане на обезщетение по него, то планът за улична регулация не е приложен по смисъла на § 22, т. 1, б. "в" ЗР ЗУТ и съответно не е установена уличната регулационна линия, по която следва да е ситуирана сградата, следователно не е доказано правното основание за постановяване на заповедта, а именно, че строежът е неподходящ по местонахождение като попадащ в улица. Съдържащите се в касационната жалба доводи, свързани с неизследваната от съда незаконосъобразност при изграждане на строежа, предвид липсата на строителни книжа за него, не следва да се обсъждат, тъй като са неотносими към настоящия правен спор. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна – "Барди" ЕООД за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство, които са в доказан размер от 500 лева за платено адвокатски възнаграждение, който размер съответства на минимално регламентирания, поради което възражението за прекомерност на касатора се явява неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,