Решение № 4243 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3007/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, против Решение 2168/21.01.2025 г. на Административен съд София - Град, III отделение, 1 - ви състав, постановено по адм. д. 6500 по описа за 2024 г. на този съд. Със съдебното решение е обявен за нищожен Акт за прихващане и възстановяване П - 29002923043171 - 004 - 001 от 30.03.2023 г., издаден от органи по прихподите при ТД на НАП ГДО, като административната преписка е върната на ТД на НАП, Дирекция "Големи данъкоплатци и осигурители", за произнасяне по искане на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД с вх. - 26 - Т - 394 # 12/07.02.2023 г., уточнено с писмо с вх. 26 - Т - 394 # 13/23.02.2023 г., при спазване тълкуването и прилагането на закона, съгласно мотивите на съдебния акт и с указания за издаване на АПВ, на основание чл.129, ал.5 ДОПК, с който да бъде признато правото на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД да получи сумата от 3 939 851,10 лева, ведно със законната лихва, на основание чл.129, ал.6 ДОПК. Националната агенция по приходите е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 60050 лева. Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е нищожно, недопустимо и неправилно по смисъла на чл.209, т.1, т.2 и т.3 АПК. Счита, че АПВ е издаден от компетентен орган, а с Решение 417/16.01.2023 г. по адм. д. 3607/2022 г. съставът на ВАС, I отделение, не е разрешил спора по същество, т.к. естеството на акта не го позволява. Аргументира се, че в случая не е доказана хипотезата на чл.129, ал.5, т.2 ДОПК, касаеща спор, разрешен по същество при който на ДЗЛ е признато правото да получи отказаните за възстановяване суми. Според касатора, редът за установяване на подлежащи на възстановяване и/или прихващане публични задължения в конкретния казус и с оглед на установените факти, предпоставя извършването на ревизия или проверка от приходната администрация. Моли да бъде отменено съдебното решение, след което да се отхвърли жалбата на дружеството против АПВ. Моли чрез процесуалния си представител за присъждане на разноски за две съдебни инстанции, съгласно представения списък. Ответникът по КЖ "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, я е оспорил с доводи, изложени от адвокат - пълномощник в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Твърди, че в КЖ са изведени погрешни и необосновани изводи в резултат на субективен анализ и ирелевантни съждения. Според пълномощника на дружеството, с касационното решение са изправени част от решаващите мотиви на първоинстанционния съд, поради което съображенията на съдебен акт са в обхвата на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Със съдържащият се в процесния АПВ нов отказ за възстановяване на признатите за дължими суми се прави опит за пререшаване на спора между страните. Всички релевирани след постановяване на окончателния акт на ВАС, I отделение, възражения на данъчните органи за недължимост на спорните суми, са в противоречие с принципа на задължителност на влязлото в сила съдебно решение. Освен това, АПВ е издаден от орган без необходимата му компетентност. Моли за присъждане направените разноски, за които е депозиран списък. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, защото е подадена от страна по делото и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок. Разгледана по същество КЖ е основателна. По делото е установено следното: С РА Р - 29002919008051 - 091 - 001/17.12.2020 г., издаден във вр. с осъществена ревизия по ЗДДС на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, (с предишно наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД), за данъчен период 01.05.2014 г. - 31.12.2014 г., са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 3 616 048,65 лева - главница и лихви в размер на 1 951 497,78 лева. В мотивите на РА е отказано възстановяване на ДДС върху несъбрани и неплатени вземания към клиенти по фактури, по искане с писмо вх. Р - 29002919008051 - ПРД - 002 - И от 28.04.2020 г., направено по време на ревизионното производство, на основание чл.129, ал.1 ДОПК за възстановяване на ДДС за 2014 г. в размер на 1 887 702,56 лева и искане с писмо вх. Р - 29002919008051 - ПРД - 006 - И от 15.10.2020 г., на основание чл.129, ал.1 ДОПК за възстановяване на ДДС за периода 2010 - 2013 г. в размер на 3 991 949,32 лева. Актът е потвърден мълчаливо от директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. С Решение 929/17.02.2022 г. по адм. д. 8275/2021 г. по описа на Административен съд София - Град, е отменен РА Р - 29002919008051 - 091 - 001/17.12.2020 г. в частта, в която са установени задължения на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД по ЗДДС за данъчни периоди от 01.05.2014 г. до 31.12.2014 г. в размер на 3 616 048,65 лева и лихви за забава в размер на 2 001 243,60 лева, както и в частта на постановения отказ в мотивите за възстановяване на ДДС върху несъбрани и неплатени вземания към клиенти по фактури, издадени от дружествотопо искане с писмо вх. Р - 29002919008051 - ПРД - 002И/28.04.2020 г., за възстановяване на ДДС за 2014 г. в размер на 1 887 702,56 лева и искане с писмо вх. Р - 29002919008051 - ПРД - 006 - И/15.10.2020 г. за възстановяване на ДДС за периода 2010 г. - 2013 г. в размер на 3 991 949,32 лева. Административната преписка е върната в тази част за произнасяне по искания с писмо вх. Р - 29002919008051 - ПРД - 002И/28.04.2020 г. и писмо с вх. Р - 29002919008051 - ПРД - 006 - И/15.10.2020 г., на основание чл.129, ал.1 ДОПК, съгласно мотивите на съдебния акт. С Решение 417/16.01.2023 г., постановено по адм. д. 3607/2022 г. състав на ВАС, I отделение, е оставил в сила Решение 929/17.02.2022 г. по адм. д. 8275/2021 г. на АССГ, в оспорената част касателно постановения отказ за възстановяване на ДДС върху несъбрани и неплатени вземания към клиенти по фактури, издадени от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, а преписката е върната на приходната администрация за произнасяне по направените на основание чл.129, ал.1 ДОПК искания за възстановяване на ДДС, с указания по тълкуване и прилагане на закона. След връщането и с Резолюция П - 29002923043171 - РП - 001/08.03.2023 г. на Р. Ставрева, е възложена проверка за прихващане или възстановявване на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с оглед постановеното Решение 417/16.01.2023 г. по адм. д. 3607/2022 г. на ВА, I отделение. Издаден е АПВ П - 29002923043171 - 004 - 001/30.03.2023 г. от Д. Димитрова, на длъжност "главен инспектор по приходите", Е. Нонова, на длъжност "главен инспектор по приходите" и С. Донева, на длъжност "главен инспектор по приходите" при ТД на НАП ГДО, с който акт е отказано възстановяване на сумите, поискани на 28.04.2020 г. и на 15.10.2020 година. Актът е мотивира с обстоятелството, че за част от ДДС на стойност 1 990 357,30 лева по фактури, издадени пред периода от 01.01.2010 г. до 15.12.2011 г., е изтекъл преклузивният срок за подаване на искане по реда на чл.129 ДОПК, поради което то е оставено без разглеждане. За вземания от клиенти, възникнали през периодите от 18.12.2011 г. - 20.07.2012 г., по които е претендирано възстановяване на ДДС в размер на 527 617,52 лева, е изтекла тригодишна погасителна давност за събирането им от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Вземането за начислен и внесен ДДС има характеристиките на частноправно вземане на дружеството към държавата, вследствие на което към датата на депозиране на искането - 15.10.2020 г., са изтекли 5 години, респективно то е погасено по давност. Относно вземанията, възникнали през периодите от 25.07.2012 г. до 25.12.2014 г., непогасени по давност и за които е спазен преклузивния срок по чл.129, ал.1 ДОПК, е преценено, че са налице основания за корекция на начисления ДДС, с които да се упражни правото на възстановяване на недължимо внесен данък в бюджета в размер на 3 280 593,03 лева. Приходните органи са констатирали, че към момента на извършване на проверката, в ЗДДС се съдържа ред по Глава тринадесета "А" за намаляване на данъчната основа при пълно или частично несъбиране на вземане. Касателно вземанията от лица, осъществили покупки на услуги с ДДС номер, съобразно спазване принципа на данъчен неутралитет, на основание чл.126б, ал.1 ЗДДС, в сила от 01.01.2023 г., е счетено, че трябва да бъдат издадени кредитни известия по реда на чл.115 ЗДДС и данъчни документи за остатъка от претендирания ДДС за възстановяване - в размер на 409 690,44 лева. Относно поискания ДДС за възстановяване в размер на 2 870 902,59 лева по фактури, издадени към данъчно незадължени лица, е следвало да се издаде протокол, на основание чл.126б, ал.2 ЗДДС. Цитирано е отправеното преюдициално запитване до СЕС, по идентичен казус. До "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД е отправена покана изх. П - 29002923043171 - 177 - 001/14.03.2023 г. за извършване на корекции на ДДС в размер на 3 280 593,03 лева по реда на действащите процесуални норим, в сила от 01.01.2023 г. за вземанията, възникнали през периодите от 25.07.2012 г. до 25.12.2014 г., непогасени по давност и за които е бил спазен преклузивният срок по чл.129, ал.1 ДОПК. Дружеството е подало отговор с вх. 26 - Й - 3200/16.03.2023 г., в който е обяснило, че в Решение 417/16.01.2023 г. на ВАС, I отделение, изрично е записано, че отказът на приходните органи да възстановят внесения ДДС - резултат по неплатени фактури е неправомерен, т.е. приложима е разпоредбата на чл.129, ал.5, т.2 ДОПК, съответно не са реализирани корекциии в ДДС. Ревизиращият екип обаче, е счел че претендираният ДДС в размер на 3 280 593,03 лева не следва да бъде ефективно възстановен по реда на чл.129 ДОПК, а чрез корекции, предвидени в чл.129б, ал.1 ЗДДС, ( сила от 01.01.2023 г.). На "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД е отказано правото на възстановяване на ДДС в размер на 3 280 593,03 лева във връзка с несъбрани и неплатени вземания към клиенти по фактури за периодите от 25.07.2012 г. - 25.12.2014 година. Актът за прихващане и/или възстановяване е оспорен по административен ред и е потвърден с Решение 756/03.05.2014 година. Административният съд е разгледал жалбата като процесуално допустима, а по същество я е преценил за основателна, т.к. оспореният административен акт е нищожен. Същият е издаден от некомпетентен орган и на основание чл.177, ал.2 АПК, противоречейки на Решение 417/16.01.2023 г. на ВАС, I отделение, постановено по адм. д. 3607 по описа за 2022 г. на този съд. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Касаторът не е уточнил основанията, на които петендира нищожност на съдебното решение. Релевираното твърдение за нищожност е неоснователно, т.к. решението на АССГ е постановено от съд в надлежен състав, в писмена форма и е подписано. Решението е разбираемо, като настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя неговите мотиви, към които препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Съдебното решение е допустимо, защото с него съдът се е произнесъл срещу акт, подлежащ на оспорване и във връзка с жалба, депозирана в законоустановения срок. Първоинстанционното решение е и правилно, постановено е след като АССГ е обсъдил събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните. В този смисъл съдът е установил, че оспореният АПВ е издаден от приходни органи в състав от три лица, вместо от едноличен орган. При разрешаване на спора за валидността на АПВ, административният съд се е позовал на съдебна практика, обективирана в Решение 6453/28.05.2024 г. на ВАС, I отделение, постановено по адм. д. 1663 по описа за 2024 г. на този съд, а именно, че "...споделеното издаване на акт от компетентността на едноличен орган по приходите от трима органи, е израз на неправомерно упражняване на властническо правомощие от неприета от правопорядъка социална дейност, която по хипотеза е неправосубектна и не може да притежава компетентност". Мотивите са обосновани с използваната различна терминология от законодателя в разпоредбата на чл.119, ал.1 ДОПК, (В тридневен срок от изготвяне на ревизионния доклад органите, извършили ревизията, уведомяват писмено органа, който я е възложил), и в чл.129, ал.1, ал.5 ДОПК, които упоменават органа по приходите в единично число, (Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичане на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго; Органът по приходите е длъжен в 30 - дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал.2, т.2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал.6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на суми). На л.134 и сл. от делото е приложен процесният АПВ, в който е записано, че той се издава именно на основание чл.129 ДОПК и във връзка с Решение 417/16.01.2023 г. на ВАС, I отделение по адм. д. 360/2022 г., оставящо в сила Решение 929/17.02.2022 г. на АССГ по адм. д. 8275 по описа за 2021 г. в обжалваната част. Приходната администрация е иницирала административното производство по повод на цитираните съдебни решения, но издадения от некомпетентен орган АПВ, е нищожен. Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. С Решение 417/16.01.2023 г. на ВАС, I отделение, постановено по адм. д. 3607/2022 г., оставящо в сила Решение 929/17.02.2022 г. на АССГ по адм. д. 8275 по описа за 2021 г. на този съд в обжалваната част, е признато правото на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД на възстановяване на ДДС касателно всички данъчни периоди, попадащи в обхвата на исканията по чл.129, ал.1 ДОПК. За да отменят РА в тази част, административните съдилища са обсъдили законосъобразността и обосноваността на РА. В мотивите на цитираното решение съставът на ВАС, I отделение е посочил изрично, че: "Отказът на органите по приходите да възстановят внесения ДДС от ДЗЛ - резултат по неплатени фактури и които може да не бъдат платени, е неправомерен, респективно частичната отмяна на РА, е правилна". В допълнение към тези аргументи, следва да се посочи обстоятелствто, установено от АССГ, че след влизането в сила на решението на ВАС, I отделение и подаването на искане по чл.129 ДОПК до ТД на НАП, Дирекция ГДО, приходната администрация е издала по същото искане друг РА Р - 29002922007764 - 091 - 001/20.11.2023 г., признаващ право на възстановяване на ДДС, както и съдържащ прихващане с начислени задължения. Обжалваното решение на АССГ е валидно, допустимо и правилно, вследствие на което настоящият касационен съдебен състав го оставя в сила. Разноски: В производството пред ВАС, Осмо отделение, "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД е защитавано и представлявано от адвокат - пълномощник, който е претендирал присъждане на разноски. С приложените писмени документи е доказано, че дружеството е направило разноски за тази инстанция в размер на 24 000 лева, поради което искането за тяхното присъждане е основателно. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение