Решение № 4204 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14414/2011 г.

Решение № 4204 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14414/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 28 от 12.09.2011 г., постановено по адм. д. № 252/2011 г. Административен съд гр. Русе е изменил решение № ПОВН-95/25.05.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 219/08.04.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" гр. Русе за внасяне в приход на ДОО на 1344 лв. главница и 383,26 лв. лихва, както и лихва до окончателното изплащане на задължението, само в частта на установеното задължение за лихва, като след "... и 383,26 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане и лихва до окончателното изплащане на задължението" в разпореждането се добавя "дължима в случай на непогасяване на задължението за главница в 6-месечен срок от влизане в сила на разпореждането". Отхвърлил е оспорването на Ралица Георгиева Йорданова от гр. Русе против решение № ПОВН-95/25.05.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 219/08.04.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" гр. Русе за внасяне в приход на ДОО, в останалата част. Осъдил е Ралица Георгиева Йорданова от гр. Русе да заплати на ТП на НОИ гр. Русе разноски по делото в размер на 220 лв. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от Ралица Георгиева Йорданова с оплакване, че е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено и уважена подадена жалба срещу административния акт. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жаба за подадена в срок, от надлежна страна и допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. В касационната жалба не се оспорва установената от съда фактическа обстановка по спора. При извършена проверка на Детска ясла № 12 гр. Русе е установено, че детето Бояна Каменова Йорданова фигурира в списъка на приетите в детското заведение деца, считано от 03.08.2009 г., а неговата майка Ралица Георгиева Йорданова е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО. Поради това с разпореждане № 219/08.04.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" гр. Русе е разпоредено Йорданова да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53, ал. 1 от КСО за периода от 03.08.2009 г. до 19.01.2010 г. в размер на 1344 лв. главница и 383,26 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане. Ралица Йорданова е оспорила това разпореждане пред директора на ТП на НОИ гр. Русе, който е оставил жалбата без уважение. Това решение е предмет на производството пред първата съдебна инстанция. Настоящата инстанция намира за правилен изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ гр. Русе. Обосновано е прието, че е осъществена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО - недобросъвестно получено от жалбоподателката парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете за периода от 03.08.2009 г. до 19.01.2010 г. Според текста на чл. 53, ал. 4 от КСО, една от хипотезите, при която не се изплаща парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 е настаняване на детето в детско заведение. След като жалбоподателката не е декларирала пред осигурителя си по надлежния ред настаняването на детето в детско заведение, обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е приел за изпълнена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, при която недобросъвестно полученото обезщетение през процесния период се връща заедно със законната лихва. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че неправилно детската ясла е приравнена на детско заведение. "Настанено" в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. Според чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. В случая Ралица Йорданова не оспорва обстоятелството, че са осъществени фактическите действия по приема на детето да посещава детското заведение и е отразено във ведомостите за пребиваване в яслена група. От съществено значение за изхода спора, с оглед направеното възражение, е преценката - дали е налице недобросъвестност при получаване на процесното обезщетение. Съдът счита, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в срок от три работни дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност в частта относно главницата, Административен съд гр. Русе е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Правилно се явява решението и в изменената част на оспорения административен акт, по отношение дължимостта на лихвите върху главницата. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени, в какъвто смисъл е обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,