Решение № 927 от 20.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1458/2008 г.

Решение № 927 от 20.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1458/2008 г., IV г. о., докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Ж., град В., подадена от пълномощника и адвокат И, срещу въззивно решение № 1217 от 20.11.2007 г. по гр. дело № 468/2007 г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и доводи на страните. Не са изложени мотиви относно тълкуването по реда на чл. 20 ЗЗД на договорите, с които е извършена делба на процесната сграда. Неправилно е прието, че подпокривното пространство е обща част. Ответниците по касационните жалби И. Н. Г. и Н. П. Г., двамата от град В., оспорват жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Относно основателността на жалбата, Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Варненският окръжен съд е оставил в сила решение № 3144/20.12.2006 г. по гр. дело № 2412/2006 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е разпределено на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на подпокривното пространство на двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ * в кв. 990 по плана на пети микрорайон на град В., целият с площ 195 кв. м., с административен адрес - ул. "С" № 31, както следва: И. Н. Г. и съпругата му Н. П. Г. ще ползват дял II от заключението на вещото лице, оцветен в жълто на скицата към съдебно-техническата експертиза, а В. Д. Ж. ще ползва дял I по заключението на вещото лице, оцветен в зелено на скицата към съдебно-техническата експертиза. Въззивният съд е приел, че процесното подпокривно пространство е обща част на сградата и ползването му следва да се разпредели по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. Безспорно е установено по делото, че с договор от 3.02.1961 г. и окончателен повелителен протокол от 18.03.1962 г., с нотариални заверки на подписите, Н. Г. К. и Д. Д. Ж. са си поделили построената от тях двуетажна къща. На И. Н. Г. е предоставен в собственост партерният етаж и три избени помещения, а на Д. Д. Ж. - първият етаж, целият таван и стълбището, което води за него и помещенията от сутерена - маза и две складови помещения. Впоследствие с нотариални актове Н. Г. К. и Д. Д. Ж. са прехвърлили собствените си имоти на страните по делото съответно на И. Н. Г. и съпругата му Н. П. Г. - с алеаторен договор и на В. Д. Ж. с договор за покупко-продажба. С договора за строителство и договора за делба страните изрично са се уговорили стълбището от първия етаж до тавана да бъде изградено със средства на Д. Ж. и то заедно с целия таван да бъде негова собственост. По силата на тези договори стълбището от първия етаж до тавана и целия таван са станали индивидуална собственост на съделителя Д. Така по съгласие на етажните собственици, праводатели на страните по делото, общите части по предназначението си - вътрешно стълбище и таванско помещение, са били поставени в дял само на единия собственик. Общите по предназначение части могат да престанат да бъдат общи, ако етажните собственици изменят тяхното предназначение. В този случай общата част може да бъде предоставена в лична собственост на някой от етажните собственици или на трето лице. В случая това е станало с посочените по-горе два договора и не е в противоречие с разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС. При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил неправилен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе трябва да се отмени въззивното решение и искът за разпределение на ползването на таванското помещение следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени деловодни разноски общо в размер на 43 лв. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.