Решение № 13122 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6183/2012 г.

Решение № 13122 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6183/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Столичен електротранспорт" ЕАД, гр. София и Николай Веселинов Веселинов, жив. в гр. София, срещу решение № 1379/14.03.2012 г. по адм. дело № 8142/2011 г. на Административен съд - София-град. Касаторът - "Столичен електротранспорт" ЕАД, гр. София, обжалва решението в частта, с която е отменено по жалба на Николай Веселинов Веселинов писмо с изх. № 02-1021/23.08.2011 г. на Изпълнителния директор на "Столичен Електротранспорт" ЕАД, с което се отказва предоставяне на обществена информация по т. 2, 3, 4, 5 и 6, поискана със заявление с вх. № 1598/16.08.2011 г. от жалбоподателя и е върната преписката за ново произнасяне на ответника. Касаторът поддържа чрез процесуален представител, че решението в обжалваната част е недопустимо алтернативно неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, респективно обезсилването му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Столичен електротранспорт" ЕАД, гр. София, взема становище за неоснователност на другата касационна жалба. Касаторът - Николай Веселинов Веселинов, жив. в гр. София, обжалва решението изцяло - както в обжалваната от другия касатор част, така и в частта, с която е отхвърлена жалбата му в останалата част, като нищожно, недопустимо или неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо или отмяната му като неправилно. В писмен отговор същият взима становища за неоснователност на другата касационна жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба на "Столичен електротранспорт" ЕАД, гр. София е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна относно оплакването за недопустимост на атакуваната част от решението. АССГ е приел, че оспореното писмо е отказ за предоставяне на достъп до обществена информация от задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ вр. § 1, т. 4, б. "б" от ДР на ЗДОИ, тъй като "Столичен електротранспорт" ЕАД, гр. София, е публичноправна организация, защото е юридическо лице, което независимо от неговия търговски или производствен характер е създадено с цел задоволяване на обществени интереси и повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от възложители по чл. 7, т. 1 или 3 от Закона за обществените поръчки, какъвто е Столична община, чрез решение на Столичния общински съвет /СОС/, като неин орган. АССГ е приел, че част от поисканата информация със заявлението на Веселинов от 16.08.11 г. относно трите броя траурни влакчета с ремаркета, споменати в съобщението на интернет страницата на "Столичен електротранспорт" ЕАД, е такава от естеството заявителя да си състави мнение за работата на публичноправната организация - а именно офертата, направената поръчка, нейното изпълнение и плащане. В случая е налице и хипотезата на "надделяващ обществен интерес" по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Настоящият съдебен състав намира, че в случая "Столичен електротранспорт" ЕАД, гр. София, не е задължен субект по ЗДОИ по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДОИ, тъй като както правилно е преценил и АССГ не е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ - да се касае за дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. АССГ погрешно е приложил нормата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ вр. § 1, т. 4, б. "б" от ДР на ЗДОИ, приемайки, че дружеството отговаря на дефиницията на ЗДОИ за публичноправна организация. Безспорно същото е юридическо лице, което независимо от търговския си характер е създадено с цел задоволяване на обществени интереси. Не е налице обаче втората предпоставка - повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган да се определят от възложители по чл. 7, т. 1 или 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, тъй като възложителят по чл. 7 от ЗОП е кметът на Столична община, а не Столична община, както е посочил АССГ. Това е така защото органът, изпълняващ общинския бюджет, е този, който има правомощия по отношение на средствата по чл. 1 от ЗОП, а съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за общинските бюджети и чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗОП това е кметът на общината. Кметът на СО няма правомощия по отношение определяне на членовете на управителния или контролен орган на дружеството, а СОС, който има такива правомощия, не е възложител на обществени поръчки. Не е налице и хипотезата на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ, тъй като дружеството не е обект на управленски контрол от страна на кмета на СО или друг възложител на обществени поръчки. Не е налице и хипотезата на § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ЗДОИ - повече от половината от приходите на дружеството за предходната /2010/ на искането бюджетна година да са от държавния или общински бюджет, тъй като видно от годишния финансов отчет за 2010 г., публикуван в Търговския регистър, който е общодостъпен чрез интернет страницата му, приходите от продажби на дружеството са над пет пъти повече от приходите от финансиране. Оспореното писмо, като изхождащо от субект, който не е задължен по ЗДОИ и съдържащо информация относно факта, че субектът не е задължен по ЗДОИ, не представлява отказ по ЗДОИ и съответно годен за оспорване индивидуален административен акт. Като е разгледал жалбата срещу писмо, нямащо характер на акт по ЗДОИ, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в обжалваната от този касатор част. Касационната жалба на Николай Веселинов е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна досежно оплакването за недопустимост, макар и не поради изложените от касатора причини. За да постанови отхвърлителната част на решението си, АССГ е посочил, че информацията по т. 1 и 7 от заявлението - описание на влакчетата, модел, номенклатура, технически чертежи, снимки и документи за годност на ползване, гаранционен срок, поддръжка и т. н. няма характер на "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Веселинов е формулирал общо оплакване за недопустимост, но съдът е длъжен и служебно да провери допустимостта на решението в обжалваната част на основание чл. 218, ал. 2 от АПК. По оплакването си за недопустимост на решението касационната жалба е основателна предвид изложеното относно жалбата на първия касатор, като липсата на годен за оспорване индивидуален административен акт е основание за обезсилване и в останалата необжалвана от първия касатор част, в която обжалва Веселинов. Не е налице твърдяната от този касатор нищожност на съдебното решение, доколкото същото е постановено от законен състав. Поради недопустимостта на решението, съдът не следва да се произнася по оплакванията за неправилност, както и по наведените доводи, свързани с характера на информацията, за която се спори. Предвид изложеното решението следва да бъде обезсилено изцяло, включително и в частите за присъдени разноски на двете страни и производството по делото прекратено. Предвид прекратяването на производство и направените своевременно искания и в двете инстанции от представляващия дружеството юрисконсулт за присъждане на "Столичен електротранспорт" ЕАД, гр. София на юрисконсултско възнаграждение, следва да му се присъдят по 150 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции или общо 300 лева, платими от Николай Веселинов, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение