Решение № 10062 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14006/2013 г.

Решение № 10062 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14006/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Агенция "Митници" моли да бъде отменено като неправилно решение № 5469/12.08.2013 г. по адм. д. № 2887/2012 г. на АССГ, с което е отменено решение № 11/33/1/28.11.2011 г. на началника на Митница Русе, потвърдено с решение № 107/10.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници" и е върната преписката на Митница Русе за ново произнасяне съобразно указанията на съда. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Каполи-Ер" ООД моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 11/33/1/28.11.2011 г. на началника на Митница Русе, потвърдено с решение № 107/10.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници" и е върнал преписката на Митница Русе за ново произнасяне съобразно указанията на съда. С отмененото решение е отказано възстановяване на акциз в размер 14 251,12 лв. за 20 072 л бензин А95Н, използван за зареждане на самолети за агрохимическа дейност в периода м. 4 - 5.06.2011 г. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. В оспореното пред съда решение е отказано възстановяване на акциз за горивото, натоварено на самолетите на проверяваното лице за извършване на агрохимически дейности поради непредставени доказателства по чл. 23а, ал. 3, т. 2 ППЗАДС и неизпълнени изисквания на чл. 20 от Наредба № 22/21.07.1999 г. за извършване на полети във въздушното пространство и от/до летищата на Република България, по който командирът на въздухоплавателното средство изпраща информация към ГД РВД. В чл. 20, ал. 6 от наредбата има изискване след завършване на полета задължително да информират органа за полетно информационно обслужване на въздушното движение към ГД РВД. Представени са бордовите дневници с посочени данни за продължителност на полетите, дестинация, въздухоплавателно средство, с което са извършени и товарителници за предаване на горивото на бордния механик на самолета, които заедно съдържат данните чл. 23а, ал. 3, т. 2 ППЗАДС, изискуеми за доказване зареждане на енергийни продукти на въздухоплавателното средство. В т. 2 от цитираната алинея изброяването на документите е примерно - достатъчно е да се представи документ за зареждане, от който да са видни номерът и датата на рейса, направлението и инициалът (име и/или номер) на самолета, поради което съдът законосъобразно е допуснал счетоводна експертиза за определяне по бордовите дневници на прелетните часове и разходваното гориво по посочената в заповедта разходна норма от 200 л/час. Според заключението на вещото лице за периода е разходвано за агрохимически полети 19 094 л гориво, за което дължимият акциз е 13 556,74 лв. Съдът обосновано е приел, че представените доказателства доказват ползване на горивото за зареждане на самолетите на авиационния оператор, но неправилно е отменил решението изцяло, след като предвид заключението на вещото лице искането за възстановяване на акциз е основателно само за 13556,74 лв. Решението е неправилно в частта, с която е отменено решението на началника на митницата, потвърдено при обжалването по административен ред в частта, с която е отказано възстановяване на акциз над 13 556,74 лв. и в тази част следва да бъде отменено, като вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против акта. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 300 лв. Дружеството има право на разноски за двете инстанции в размер 1236,66 лв. или по компенсация касаторът следва да заплати на дружеството 936,66 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение