Решение № 1627 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12593/2010 г.

Решение № 1627 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12593/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Асен Иванов Сачанов от гр. Сливен против решение № 113 от 19.07.2010 г. на Административен съд-Сливен, постановено по адм. дело № 88/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-СЛ-07 от 17.02.2010 г. на началник сектор Сливен при РДНСК Югоизточен район, издадана на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж "Пристройка към двуетажна жилищна сграда" в УПИ IХ-497, кв. 33 по плана на кв. Речица, гр. Сливен с адм. адрес ул. Горска № 5. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на заповедта. Ответната страна началник сектор Сливен при РДНСК Югоизточен район оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение по жалба срещу заповед за премахване на строеж от пета категория, от страна по делото, за която то е неблагоприятно ив срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за законосъобразна без наличие на основания за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че процесният строеж представлява пристройка към съществуваща жилищна сграда, извършен през 2005-2006 г. без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, както и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП одобрен през 2000 г. -незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Фактическите констатации за вида, времето на извършване, състоянието и несъответствието на строежа с предвижданията на действащия ПУП, отразени в констативните актове, не са оборени от касатора. Актовете са редовно съставени в проведена специална процедура по реда на чл. 225, ал. 3 ЗУТ и са надлежно връчени, поради което представляват годни доказателства. С оглед периода на изграждане на строежа, както и поради несъответствието му с предвижданията на действащия ПУП и липсата на учредено право на строеж за чужд имот-общинска собственост, процесният незаконен строеж, не е търпим по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ и подлежи на премахване, както законосъобразно е разпоредено с потвърдената от съда заповед. Обжалваното решение е постановено при спазени съдопроизводствени правила, с правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Съдът е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е всички доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и приложимата правна уредба. Правните изводи са обосновани със събраните доказателства, вкл. и заключение на вещо лице, което не е оспорено от страните. Правилен е и изводът на съда за издаване на заповедта от компетентен орган предвид приложената по делото заповед № РД-13-053/26.01.2010 г. на началника на ДНСК за делегиране на правомощия по чл. 225, ал. 1 ЗУТ на началниците на сектори към РДНСК. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,