Решение № 16558 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5401/2013 г.

Решение № 16558 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5401/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на ТД на НАП град Варна против решение № 612 от 11.03.2013 г. на Административен съд, гр. Варна, по адм. д. № 4913/2012 г., с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 1226559/29.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 233/11.10.2012 г. на директора на ТД на НАП - Варна издаден по отношение на Николай Маринов Великов от гр. Сливо поле, обл. Русе. В касационната жалба са наведени доводи за нарушение на материалния закон - чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 189б от ЗКПО. Касаторът счита, че физическите лица - земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци, макар и да са избрали реда за облагане по чл. 29а от ЗДДФЛ не се ползват от правото за преотстъпване на данък. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспорения акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касация - Николай Маринов Великов, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения подробно развити в представения по делото писмен отговор от 17.04.2013 г. Претендира разноски за касационната инстанция. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210 от АПК и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Варна е бил Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1226559/29.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 233/11.10.2012 г. на директора на ТД на НАП - Варна, с който е извършена корекция на подадената от Николай Маринов Великов от гр. Сливо поле, обл. Русе ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като на ред 9, част IV "Преотстъпен данък" вместо декларираната сума от 35 489.05 лева е посочен размер 0 лева, а данъкът е определен в размер на 59 148.41 лева, от които данък за довнасяне от 49 508.03 лева, при деклариран данък за довнасяне от 14 018.98 лева. В следствие на така извършените корекции с АУЗД са определени задължения за ДДФЛ за 2010 г. в размер на 35 489.05 лева и съответните лихви. Органите по приходите са приели, че предвидената в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ възможност за преотстъпване на данъка при условията на чл. 189б от ЗКПО се отнася само за земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци, не и за земеделски производители, които нямат търговско качество. За да отмени акта, административният съд е приел, че органите по приходите незаконосъобразно са отказали преотстъпване на данъка на физическото лице, на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 189б от ЗКПО. След аргументиран анализ на приложимата нормативна уредба във връзка с целта на предоставяната държавна помощ съдът е обосновал краен извод, че предвид начина на формиране на данъчната основа за облагане на доходите от дейност като земеделски производител, независимо от липсата на регистрация като едноличен търговец, Николай Великов попада в категорията на лицата, които имат право на преотстъпване на данъка и отговаря на условията за неговото упражняване. Решението е правилно. Не е налице посоченото в касационната жалба основание по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна - неправилно приложение на материалния закон. По делото няма спор по фактите. Обсъдената от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Безспорно е установено, че Николай Великов е регистриран земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, регистриран е по ЗДДС, не е вписан като едноличен търговец, но е формирал годишна данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица за 2010 г. по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ във връзка с § 17 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ /ДВ бр. 31/2011/ т. е. като едноличен търговец. Не е спорен и размерът на декларираната от данъчно задълженото лице годишна данъчна основа по ЗДДФЛ. АУЗД е издаден, без от страна на органите по приходите да е оспорено наличието на условията по чл. 189б от ЗКПО. При тези фактически данни, правилно съдът е приел, че спорен е единствено въпросът относно размера на дължимия данък и по-конкретно има ли право физическото лице - земеделски производител, което не е регистрирано като едноличен търговец да се ползва от разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДС. Цитираната норма предвижда, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Така формулирана, разпоредбата определя преотстъпването на данъка да се ползва от лицата, регистрирани като земеделски производители, които дължат данък върху годишната данъчна основа за доходите като едноличен търговец. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, като е приел, че допълнението "като едноличен търговец" е относимо към начина на формиране на годишната данъчна основа, а не към дейността на лицето в рамките на правноорганизационната форма едноличен търговец като източник на доходите. Така даденото тълкуване на материалната данъчна норма съответства на точния й смисъл във връзка с останалите употребени в нея понятия - данък, годишна данъчна основа, доходи от стопанска дейност и чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО. Въз основа на изложеното, административният съд, правилно е приел, че данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е допустимо за лицата, регистрирани като земеделски производители, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци по силата на изрична норма - на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ. Последната предвижда, че облагаемият доход /данъчната основа/ от стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от същия закон т. е. като еднолични търговци. Съгласно § 17 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ ДВ бр. 31/2011 г. този ред за формиране на данъчната основа е приложим за облагаемия доход на регистрираните земеделски производители за 2010 г. По силата на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчната ставка за годишната данъчна основа на посочените лица за дохода им от тази дейност е 15%, каквато е и за доходите от стопанска дейност на едноличните търговци. Следователно, физическите лица, регистрирани по ЗДДС за дохода от дейността им като земеделски производители, макар и да не са регистрирани като ЕТ се облагат върху годишна данъчна основа като еднолични търговци и с корпоративен данък върху данъчната си печалба. /В този смисъл е и решение № 11153 от 29.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 827/2013 г., I о./. Това е и смисълът на предоставяната държавна помощ, под формата на преотстъпване на данъка, която съгласно Решението на Европейската комисия С