Решение № 6828 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2732/2013 г.

Решение № 6828 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2732/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Мариела Димитрова Павлова от гр. Казанлък срещу решение № 229 от 29.11.2012 г., постановено по адм. д. № 74/2012 г. по описа на АС-Стара Загора. С обжалваното решение Ас-Стара Загора е отхвърлил изцяло исковите претенции на касаторката срещу Национална агенция по приходите - гр. София за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените й от общо 7 броя отменени наказателни постановления имуществени и неимуществени вреди, както следва: от отменено НП № 0160994/08.04.2008 г. -в размер на 3000 лв. имуществени вреди и 1500.00 лв. неимуществени вреди; от отменено НП № 0159386 от 18.11.2008г в размер на 600 лв. имуществени вреди и 2000 лв. неимуществени вреди; от отменено НП № 0161195 от 04.12.2008 г. -в размер на 300 лв. имуществени вреди и 2000 лв. неимуществени вреди; от отменено НП № 0155387 от 16.12.2008 г. - в размер на 300 лв. имуществени вреди и 2000 лв. неимуществени вреди; от отмененото НП № 0155402 от 18.02.2009 г. - в размер на 300 лв. имуществени вреди и 2000 лв неимуществени вреди; от отменено НП № 0161233 от 18.02.2009 г. в размер на 2000 лв. неимуществени вреди и от отмененото НП № 0155407 от 16.03.2009 г. в размер на 300 лв. имуществени и 2000 лв. неимуществени вреди, както и за лихва върху тези суми, считано от датата на отмяната на наказателните постановления до окончателното им изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон- касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Според Мариела Павлова съдът неправилно е приел, че наказателните постановления не са административни актове по смисъла на чл. 203 от АПК, от които могат да се претендират вреди по смисъла на ЗОДОВ, а съставляват актове на особена правораздавателна дейност като особена юрисдикция. След като смесеният петчленен състав в производството по спор за подсъдност по чл. 135, ал. 4 от АПК е приел, че делото е подсъдно на Административен съд - Стара Загора с мотива, че наказателните постановления като издадени от административен орган, каквито са органите на НАП, следва да се квалифицират като постановени при упражняване на административна, а не на правораздавателна дейност, административният съд бил длъжен да се съобрази с тези указания. Тъй като липсвало законово определение за понятието "административна дейност", характера на дейността следвало да се определя според характера на органа, който я извършва и да се квалифицира като административна дейност в случая. Според касатора, на основание определението на петчленния състав, произнесъл се по спора за подсъдност по чл. 135, ал. 4 от АПК и във връзка с текста на чл. 127 от АПК с обжалваното решение е осъществен отказ от правосъдие по смисъла на закона. По горните съображения Павлова твърди неправилност на съдебното решение и моли същото да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. Ответникът, Национална агенция по приходите, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител Тихомир Васев по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити съображения за неоснователност на същата, съответно - за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Стара Загора е отхвърлил изцяло обективно съединените искове на Мариела Димитрова Павлова от гр. Казанлък срещу Национална агенция по приходите- гр. София, произтичащи от издадени, но отменени с влезли в сила съдебни решения наказателни постановления /НП/ на органи на ТД на НАП- Стара Загора, а именно: НП № 0160994/08.04.2008 г., НП № 0159386/18.11.2008 г., НП № 0161195/04.12.2008 г., № 0155387/16.12.2008 г., НП № 0155402/18.02.2009 г; НП № 0161233/18.02.2009 г. и НП № 0155407/16.03.2009 г., с които на ищцата са наложени административни наказания за нарушения на ЗДДС. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Стара Загора, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел на първо място, че наказателните постановления, от които се претендират настъпилите вреди, макар и отменени като незаконосъобразни по съдебен ред, не съставляват административни актове по смисъла на АПК и не подлежат на обезвреда по чл. 203 и следващите от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът се е мотивирал с това, че в производството по ЗАНН при упражняване на правомощието си по налагане на административно наказание, административният орган, какъвто безспорно е териториалният орган на НАП, действа не в упражняване на административна дейност, а като орган, реализиращ държавна наказателна репресия- т. е. като орган, осъществяващ административнонаказателна юрисдикция. С оглед гореизложеното наказателното постановление подлежи по закон на оспорване пред районния съд по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, и -едва на касация - пред административните съдилища по реда на АПК, поради което наказателното постановление не може да се приравни на незаконосъобразен административен акт, подлежащ на оспорване по АПК, каквито са актовете по чл. 203, от чиято незаконосъобразност може да се търси обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. Отделно от това по отношение на имуществените вреди, претендирани от ищцата, съставляващи заплатени в производствата по обжалване на цитираните 7 броя наказателни постановления адвокатски възнаграждения, АС-Стара Загора е развил и следните допълнителни доводи за неоснователност на тази претенция, а именно: платените по договор за правна защита и съдействие суми за адвокатски хонорар не са вреди от отменен незаконосъобразен административен акт, а се дължат на договорно основание по договор за поръчка между доверител и довереник. Същите суми не са нито в пряка, нито в непосредствена причинно-следствена връзка с наказателното постановление, по оспорване незаконосъобразността на което пред съда е сключен договорът за правна помощ и съдействие. На следващо място подобно плащане влиза в понятието"съдебни разноски", които се претендират по реда на съответния процесуален закон, по който се предоставя адвокатската помощ, но не и по ЗОДОВ. Тъй като както НПК, така и ТР № 2/2009 г. по т. д. № 7/2008 г. на ОС на ВАС не предвиждат признаване право на съдебни разноски нито в първата, нито в касационната инстанция при обжалване на наказателни постановления по ЗАНН, то тези разноски не могат да се претендират и по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Постановеното съдебно решение на АС-Стара Загора е правилно. Правилно съдът е приел, че макар издадени от административен орган, каквито са органите на НАП, отменените като незаконосъобразни наказателни постановления не съставляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 203 от АПК, поради което от същите не могат да се претендират вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Издаването на наказателни постановления от административните органи правилно е квалифицирано като дейност по налагане на държавна административнонаказателна репресия, поради което правилно АС-Стара Загора е приел, че, упражнявайки правомощията си по издаване на НП, административните органи при ТД на НАП-Пловдив са действали като особена административнонаказателна юрисдикция, а не като типични административни органи в обичайния смисъл на понятието "административна дейност". Не характеристиката на органа като част от държавната администрация, а характеристиката на конкретната дейност, осъществена от този орган, съответно- характеристиката на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление определят основателността на претенцията за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно АС-Стара Загора е приел, че издаването на наказателно постановление, с което се налага административно наказание съставлява дейност с юрисдикционен, а не с административен характер, поради което отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно не може да ангажира отговорността на държавата за вреди по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилни са и развитите от административния съд съображения за това, че, за да е налице административен акт, отменен като незаконосъобразен, от който да се претендират вреди по чл. 203 от АПК, същият следва да подлежи на преценка за законосъобразност по АПК и на двете, предвидени в този кодекс съдебни инстанции. Съгласно законодателството на Р България наказателните постановления, издадени от административните органи по ЗАНН, подлежат на съдебен контрол на първа съдебна инстанция пред районните съдилища по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а не пред административните съдилища по реда на АПК. Първостепенните административни съдилища осъществяват контрол за законосъобразност по реда на АПК едва като касационна инстанция по отношение решенията на районните съдилища, постановени по жалби срещу наказателни постановления. Правилни в тази посока са разсъжденията на административния съд относно това, че при наличието на разлика в компетентния съд при осъществяване на контрол за законосъобразност на наказателното постановление в двете, предвидени по закон съдебни инстанции, а именно: първа инстанция - районният съд по реда на НПК и касационна инстанция - административният съд по реда на АПК, не може да се приеме, че наказателното постановление съставлява " административен акт" отменен по съдебен ред по реда на АПК по смисъла на чл. 203 от АПК. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло и допълнително развитите от административния съд доводи за неоснователност на имуществената претенция на ищцата, основаваща се на направени от нея разходи за адвокатско възнаграждение. Правилно съдът е приел, че тези разходи не са в пряка причинно -следствена връзка с отменените наказателни постановления, а съставляват плащания по договор за поръчка с предмет: адвокатска защита и съдействие при и по повод атакуването на наказателните постановления по съдебен ред. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение