Решение № 5 от 5.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1324/2018 г.

Решение № 5 от 5.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1324/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 307 ГПК по молбата на К. Г. С. от [населено място], Кюстендилска област, за отмяна на определението на Софийския апелативен съд /САС/ от 31.05.2017 г. по ч. гр. д. № 2598/2017 г., с което е потвърдено разпореждането на СГС от 19.03.2011 г. по гр. д. № 3500/2003 г., с което е постановено издаването на изпълнителен лист срещу С. въз основа на влязло в сила решение за присъдена държавна такса. Молбата за отмяна е основана на следните твърдяни обстоятелства: изпълнителният лист бил изпратен в НАП през 2011 г. и едва през 2015 г. било заведено изпълнително дело срещу С., който през този период не бил получавал никакви съобщения; през април 2016 г. С. лично установил в ТД на НАП София образуването на изп. дело; с искова молба срещу НАП от 26.04.2016 г. оспорил пред СГС дължимите суми; през май 2016 г. поискал да плати в ТД сумата, но го изпратили при публичен изпълнител да прекрати изпълнителното производство поради давност, който отказал да стори това и му било връчено съобщение за доброволно изпълнение; на 14.05.2016 г. С. доброволно погасил сумата; СГС прекратил производството по предявения срещу НАП иск, каквото направил и САС с определение от 07.11.2016 г., а ВКС с определение от 27.01.2017 г. по ч. гр. д. № 225/2017 г. обезсилил определенията и разпоредил изпращането на исковата молба за администриране по реда на чл. 266 ДОПК, като до сега нямало информация от НАП за изпращане на преписката за разглеждане от компетентния съд; изхождайки от определението на ВКС следвало да се допусне, че частната жалба на С. срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист не била от компетенциите на гражданския съд, а на административния. Твърди се, че при тези нови обстоятелства и на основание новите писмени доказателства /за тях/, които не били известни на молителя при решаването на частното дело, били налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5 и 6 ГПК за обезсилване на определението. Ответникът по молбата за отмяна Прокуратура на РБ е заявил становище за нейната неоснователност. Министерство на вътрешните работи и Районен съд София не са заявили становище. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата за отмяна, която с оглед изложените в нея обстоятелства се претендира на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /не са релевирани твърдения и за факти, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 ГПК/, е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните: С решение от 12.10.2006 г. по гр. д. № 3500/2003 г. СГС е отхвърлил като недопустими предявените от К. Г. С. срещу Столична дирекция "Полиция", П. и Софийски районен съд искове за присъждане солидарно на 100000 лв. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 1 вр. с чл. 4 ЗОДОВ и в негова тежест е присъдил 4000 лв. държавна такса, платима по сметка на съда. С решение от 15.07.2008 г. САС е оставил в сила първоинстанционното решение. Касационно обжалване на въззивното решение не е допуснато с определение на ВКС от 18.01.2010 г. по гр. д. № 1307/2009 г. С разпореждане на съдия от СГС от 19.03.2011 г. за присъдената държавна такса е издаден изпълнителен лист. С определение от 31.05.2017 г. по ч. гр. д. № 2598/2017 г. САС по частна жалба на С. е потвърдил разпореждането от 19.03.2011 г. Прието е, че присъденият размер държавна такса е определен съобразно Тарифата за събиране на държавни такси от съдилищата по ГПК, действаща към момента на постановяването на първоинстанционното решение, и последващата нормативна уредба, предвиждаща по-малък размер такса по исковете по ЗОДОВ, е неприложима и не е основание в производството по жалбата срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист влязлото в сила решение в тази му част да се изменя. По делото са представени следните документи: искова молба на С. срещу НАП за прекратяване на образуваното срещу него изпълнително производство по издадения по гр. д. № 3500/2003 г. изпълнителен лист; две справки от НАП за общите задължения на С.; молба до НАП за спиране на изпълнителното производство; съобщение до С. от 06.02.2015 г. за доброволно изпълнение; операционна бележка за плащане към бюджета по изп. д. № 3836/2015 г.; удостоверение от НАП за наличието или липсата на задължения; определение на СГС по гр. д. № 5178/2016 г. за прекратяване на производството по делото; определение на САС по ч. гр. д. № 4986/2016 г., с което определението на СГС е потвърдено; определение на ВКС по ч. гр. д. № 225/2017 г., с което е са обезсилени определенията на СГС и на САС и е разпоредено изпращането на подадената от С. искова молба, която по естеството си е жалба срещу действията по изп. д. № 3836/2015 г., на публичен изпълнител при ТД НАП София за администриране по реда на чл. 266 и следв. ДОПК; изпълнителен лист по гр. д. № 3500/2003 г.; решение на ТД на НАП София от 29.01.2018 г., с което е оставена без уважение жалба за бавност на С., четири броя извадки от публикации във вестници; решение на ВКС ІІ ГО по гр. д. № 2725/2015 г., с което е уважен предявен от С. ревандикационен иск относно апартамент в София; отправено по настоящото дело е и възражение на С. със заявено в него искане за признаване за нищожни решенията по гр. д. № 3500/2003 г. на СГС и по гр. д. № 2405/2006 г. на САС и определението на ВКС по гр. д. № 1307/2009 г. ІІІ ГО; медицинско свидетелство за смърт на дъщеря на С.. Отмяната е извънредно средство за контрол на влезли в сила решения при наличие на някое от изрично и лимитативно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Т. е. това основание за отмяна се обосновава с непълнота на фактическия или доказателствения материал по делото, установена след влизането в сила на решението и дължаща се на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на инстанционното производство, а не на допуснати от страната процесуална небрежност или от съда процесуални нарушения. Новите обстоятелства и доказателства трябва да са такива, че ако бяха съобразени, биха се отразили на изводите на съда по спора. "Нови обстоятелства" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са юридически или доказателствени факти от значение за спора. Те трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в инстанционното производство, но да не са били известни на страната към този момент, а са открити впоследствие, без това да се дължи на процесуалната й небрежност - чрез отмяната не може да бъдат включвани непредставени по делото доказателства и невъведени защитни средства, което страната е пропуснала да стори своевременно. Твърдяните нови обстоятелства следва да бъдат установени с писмени доказателства, които могат да бъдат новооткрити или новосъздадени. "Нови писмени доказателства" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са новооткрити или новосъздадени документи относно факти от значение за спора, които са били известни на страната, тя ги е заявила по делото в инстанционното производство, но обективно не е могла да се снабди до тогава с писмените доказателства за тях. Писмените доказателства трябва пряко да установяват новооткритите обстоятелствата, а не само да бъдат индиция за съществуването им, тъй като отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е недопустимо да се основава на данни, събрани чрез други доказателствени средства /свидетелски показания, експертизи/. Твърдяните в настоящото производство от молителя като нови обстоятества и писмени доказателства не отговарят на предвидените в закона условия за това. Представените документи не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не отговарят на изискването да се отнасят за факти от значение за спора във връзка с атакувания съдебен акт, които да са били релевирани в инстанционното производство или които не са могли да бъдат известни на С. при решаването му или с които той не е могъл да се снабди своевременно. Нито едно от доказателствата и обективираните с тях обстоятелства не са такива, че ако бяха съобразени, биха се отразили на изводите на съда в определението. Повечето от документите сочат възникнали нови обстоятелства – съобщение за задължението по издадения изпълнителен лист, доброволно плащане на присъдената държавна такса, жалба срещу действията на публичния изпълнител, които нямат отношение към правилността на атакуваното определение. Няма такова значение и представеното решение, с което е уважен ревандикационен иск на молителя, което при това с оглед постановяването му на 23.11.2015 г. е било известно на С. преди подаването на частната му жалба, във връзка с която е определението от 31.05.2017 г. Напълно ирелевантни в тази насока са и останалите писмени доказателства. Не са нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК изпращането на НАП през 2011 г. на издадения изпълнителен лист и образуването на изпълнително дело чак през 2015 г., както и дали през този период молителят е получавал съобщения в тази връзка. Що се касае до т. н. "Възражение", което с оглед съдържащото се в него искане за прогласяване нищожност на решенията на СГС по гр. д. № 3500/2003 г. и на САС по гр. д. № 2405/2006 г., както и на определението на ВКС по гр. д. № 1307/2009 г., представлява искова молба на основание чл. 270, ал. 2 ГПК, произнасяне в настоящото производство по него е недопустимо, тъй като компетентността за това е на СГС, на който възражението следва да се изпрати с оглед разпоредбата на чл. 2 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,