Решение № 12424 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8185/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуалния му представител старши юрк. М. Кръстева, против решение 15403/07.05.2025 г., постановено по адм. дело 9380/2024 г. по описа на Административен съд-София-град, в частта, с която е отменено негово решение 8736/15.08.2024 г., в частта, с която е отказан хуманитарен статут на С. К. И.. В касационната жалба се релевират подробни доводи за неправилността на атакувания съдебен акт. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. Кръстева, се поддържат изтъкнатите в касационната жалба съображения и се прави искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част. В съдебно заседание представя актуална справка за страната на произход и решение 247/03.04.2024г. на Министерския съвет за приемане на списък на сигурни страни на произход и на списък на трети сигурни страни. Ответникът С. К. И., гражданин на Сирия, редовно уведомен не се явява в съдебно заседание и не взима становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваната част от решение Административен съд-София-град е отменил по жалба на С. К. И., гражданин на Сирия, решение 8736/15.08.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут и в тази част преписката е върната на компетентния орган при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за ново разглеждане и произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила с молба В-13-116/19.02.2024 г., при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на С. К. И. не може да се приема, че Република Турция се явява "трета сигурна страна". Счел, че административният орган неправилно е отказал хуманитарен статут на чуждия гражданин на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, тъй като от общодостъпни източници от интернет, се достигало до извода, че обстановката в Сирия е нестабилна. Съдът е приел, че съгласно актуалната общодостъпна информация в интернет за ситуацията със сигурността в страната по произход на чужденеца, в Сирия има вътрешен въоръжен конфликт, който създава тежки заплахи за живота или личността на всяко цивилно лице поради царящото безогледно насилие. Счел е, че ситуацията със сигурността на цивилното население е влошена. Приел е, че поради наличието на въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност, икономическа и хуманитарна криза, не може да се приеме като нормализиране на ситуацията. Съдът е приел, че с оглед тежките и широко разпространени нарушения на правата на човека и продължаващите въоръжени конфликти и несигурност в Сирия, за жалбоподателя са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и съдът е отменил административния акт в тази част. Решението в обжалваната му част е неправилно. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава. Неправилно съдът приел, че Република Турция не следва да се приема за "трета сигурна държава". Чужденецът не е доказал, че Република Турция не е сигурна трета страна при неговите конкретни обстоятелства. По делото е представена справка за актуалната обстановка в Република Турция и решение 247/03.04.2024г. на Министерския съвет за приемане на списък на сигурни страни на произход и на списък на трети сигурни страни, от които може да се обоснове извода, че Република Турция попада в списъка на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила. В случая правилно административният орган е приел, че Турция се явява трета сигурна страна, тъй като попада в легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Чужденецът не твърди, ч когато е бил в Турция, се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Въз основа на което може да се обоснове извода, че чуждият гражданин е напуснал Турция по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията й, включително и да се снабди с идентификационни документи на това основание. Административният орган е извършил преценка на сигурността в Турция с оглед данните в изготвената справка (л.42 от адм. дело 9380/2024г.) и правилно е установил, че на територията й няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е налице възможност оспорващия да поиска предоставяне на международна закрила, респ. и такава да му бъде предоставена. Не се споделя и формирания от първоинстанционният съд извод за наличие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на сирийския гражданин, който счита за некореспондиращ с данните от приложените по делото общо тринадесет справки относно Сирийската арабска република, последните пет представени в касационното производство. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Основанието по цитираната разпоредба предполага установяването в административното производство, а в последствие и пред съда, на безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Данни за такъв вид насилие в Сирия не са налице от доказателствената съвкупност, приобщена по делото. Противно на необоснованите мотиви на първоинстанционния съд, касационната съдебна инстанция счита за правилни изводите на административния орган за отсъствие на материалноправната предпоставка за предоставяне в случая на хуманитарен статут, предвидена в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход на търсещото закрила лице по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би го поставило в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече при отчитане на данните от справки с вх. МД-02-200/08.04.2025 г., МД-02-160/14.03.2025г., МД-02-572/20.10.2025 г. и МД-02-528/30.09.2025 г. че след свалянето от власт на президента Башар Аасад считано от 08.12.2025 г. около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия. По отношение на вътрешното разселване, според последни данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26 септември 2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица (ВРЛ) са се завърнали по домовете си от края на ноември миналата година, включително 980 899 души, напуснали местата за вътрешно разселени лица в северната част на страната. Между 17-23 септември 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и други логистична подкрепа. Като част от друга дейност, ВКБООН предоставя парична помощ на 2978 домакинства, от която се възползват 10 785 души. Следва да се посочи, че справката, като официален документ има материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от АПК. Няма данни съдържанието в нея да е било оборено по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. В тази връзка доводът на съда, че по делото не е било доказано, че държавата Турция представлява "трета сигурна държава" по смисъла на ЗУБ и че завръщането на чужденеца в Сирия не е безопасно, не се споделя от настоящия състав. Формираният в противоположния смисъл извод на административния съд е необоснован и следователно неправилен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан хуманитарен статут, е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна в тази му част, предвид изяснеността на делото от фактическа страна следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган в частта, с която на лицето е отказан хуманитарен статут. В необжалваната му с касационната жалба част, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,