Решение № 9049 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2866/2020 г.

Решение № 9049 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2866/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Ушагелова, чрез пълномощника й - адв. Околски, против решение № 155 от 09.01.2020 г. постановено по адм. дело № 6712/2018 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/ при СО, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Стойков, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Ц. Ушагелова, против Заповед №РА-30-170/25.04.2018 г. на директора на Д "ОбСК" при СО, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Масивна ограда", находяща се в ПИ с идентификатор 21662.4821.329 по КККР на [населено място], р-н [район], [община]. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Съдът е отчел, че разпореденият за премахване обект е строеж и че не разполага със строителни книжа. Отчел е и обстоятелствата, относими към търпимостта му, като въз основа на доказателствата по делото, е приел, че строежът е извършен през 2010 г. и че не е допустим по действащия ПУП-ПЗР на с. Доброславци от 1991 г., поради което не е търпим нито по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ, нито по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти, изводите на съда за законосъобразност на заповедта са правилни. По делото е установено, че процесната масивна ограда, по описание в КА № 6602-123/26.01.2018 г., заповедта и заключението на СТЕ на в. л. инж. Ташев, представлява "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за който няма издадени строителни книжа, каквито се изискват, съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Липсата на строителни книжа- одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, определят оградата като незаконна, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Преодоляване на разпореденото премахване на строежа като незаконен е възможно при положение, че е налице търпим строеж, в някоя от хипотезите на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Това означава, че строежът следва да е извършен най-късно до 31.03.2001 г. От анализа на доказателствата правилни са изводите на съда, че касаторката Ушагелова не е доказала извършване на строежа до тази дата. Единствените твърдения за строителство преди 2001 г, а именно през 1988-89 г., са на пълномощника й -адв. Околски, категорично оборени от показанията на св. Йовчев, нот. заверена декларация от 22.07.2015 г. на стр. 19, заключение на СТЕ на в. л. инж. Ташев, както и от влязлото в сила решение по адм. д. № 5888/2016 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Ушагелова срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост на същия строеж. Всъщност е установено, че оградата е съществувала като изградена от общия наследодател Б. Бонев, но сегашния й вид е придобит след извършен основен ремонт и преустройство от Ц. Ушагелова, през 2010 г., от стоманобетонова ивична основа, зидария от газобетонни блокчета "Итонг", пръскана външна мазилка, стоманобетонова шапка и керемиди. Оградата е плътна по цялата височина и дължина, от 2. 10 м. и 16, 80 м. Предвид установената от съда година на извършване-2010 г. цитираните разпоредби за търпимост на строежа са неприложими. Настоящият състав споделя мотивите на решаващия съд за нетърпимост на строежа, в хипотезата на извършване през 1988-89 г. или 2001 г., както се поддържа и в касационната жалба. За тези периоди на извършване се приема от първоинстанционния съд, че масивната ограда не съответства на правилата и нормативите по чл. 32, ал. 3 от Наредба № 5/1977 г. за ПНТСУ и на чл. 124, ал. 4 и 5 Наредба № 5/1995 г. за ПНТСУ, а именно плътната част на оградата да е с допустима височина до 0, 60 м. /в случая е от 1. 80 м. до 2. 10 м. /, както и че ако е изградена през 2001 г., не е допустима по действащия ПУП-ПРЗ на с. Доброславци от 1991 г., предвиждащ полумасивна ограда. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Съобразно този резултат и направеното искане на ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева. Водим от горното Върховният административен съд, състав на второ отделение