Решение № 4850 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10894/2013 г.

Решение № 4850 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10894/2013 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", предишно наименование "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, против решение № 1520/12.06.2013 г. по адм. д. № 2571/12 г. на Административен съд-Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 181200086/13.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 331/15.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ", сега Дирекция "ОДОП" - Варна, за непризнати ВОД и начислен ЗДДС за данъчни периоди м. 09, м. 10 и м. 11.2010 г. в размер на 12 388, 12 лв. и съответните лихви за забава. В касационната жалба са изложени подробно мотивирани доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "ВАЛИКОМ В" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. В съдебно заседание ответникът е представляван от надлежно упълномощен адв. Механджиева, която поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, желае решението като правилно да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноските за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба, за неправилност на съдебното решение, което счита, че следва да се отмени. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отменен по жалба на "ВАЛИКОМ В" ЕООД ревизионен акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд в частта, с която за данъчни периоди м. 09, м. 10 и м. 11.2010 г. по фактури, издадени от ревизираното лице с получатели SC RALTRАDE GRUP S. R. L., Румъния, и PICAGO TRАDE S. R. L., Румъния, са определени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 12 388, 12 лв. във връзка с декларирани, но непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки - захарни и шоколадови изделия, солети, брускети и ядки. За да уважи жалбата, съдът е приел, че са налице всички предпоставки за признаване на декларирания ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Приел е също, че са налице и всички документи, удостоверяващи извършването на ВОД на стоки, изискуеми по смисъла на чл. 45 (в ред. ДВ, бр. 6/2010 г.) от ППЗДДС - фактура за доставката по б. "а" на т. 1 и транспортни документи (международни товарителници, ЧМР), по б. "б" на т. 2 - документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка на ЕС. Счел е, че товарителниците съдържат необходимите реквизити и са годни доказателствени средства. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са вътреобщностните доставки /ВОД/. ВОД е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия 1/ да е налице доставка на стоки, 2/ да е налице транспортиране на стоките от територията на РБ на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните /доставчик и получател/ или за сметка на коя да е от тях и 3/ доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в РБ, 4/ получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата по делото, при фактическите установявания направени от първоинстанционния съд, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в РБ, а също и получателите SC RALTRАDE GRUP S. R. L., Румъния, и PICAGO TRАDE S. R. L., Румъния, притежават валиден VAT номер в Румъния, регистрирани за целите на ДДС, съобразно данните във VIES - системата за обмен на информация. От фактическа страна е установено безспорно, че стоките, декларирани от ревизираното лице като ВОД в СД за м. септември, октомври и ноември 2010 г., са реализирани като изписани от счетоводството на търговеца, при приложена нулева ставка на ДДС. Приложени са към фактурите писмени потвърждения от получателя за получаване на стоките и товарителници с място на получаване гр. Гюргево, Румъния, като различията между посочените в писмените обяснения факти и тези по представените документи по отношение мястото на доставяне на стоките се преодоляват от представените допълнително декларации от фирмите-получатели, както и по данните от приложените формуляри SCAC. Установен и начинът на транспортиране на стоките от представените от ревизираното лице допълнителни доказателства, установяващи товарните автомобили с посочени регистрационни номера, отразени и в съответните ЧМР. Не е спорно също, че транспортът е уговорен и осъществен от доставчика, за негова сметка като в тази връзка са представени регистрационни талони, договори за наем на МПС, които са анализирани от съда в тяхната съвкупност и по спорния въпрос относно транспортиране на стоките от територията на Р България до територията на друга държава-членка на ЕС, в случая - Румъния. Съдът правилно е установил приложимия закон - разпоредбата на чл. 45 и сл. ППЗДДС в ред. ДВ, бр. 6/2010 г. относно доказване и удостоверяване на ВОД. За да се приеме за данъчни цели наличие на ВОД, доставчикът, в случая - ревизираното лице - следва да разполага с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на РРумъния. Приетите като доказателства по делото транспортни документи - международни товарителници /ЧМР/ съдържат всички необходими реквизити, вкл. положени подписи и печати на получателя, поради което представляват годни писмени доказателства, удостоверяващи отразените в тях обстоятелства относно страните, транспорта, вида на стоките, изпращането им от РБ, както и получаването им на територията на РРумъния, Гюргево като местоназначение. Истинността на тези писмени документи не е оспорена от ответника, поради което доказателствената им сила е ценена надлежно от съда. За да обори удостовереното с товарителниците обстоятелство относно транспортирането на стоките от РБ до РРумъния, касаторът на първо място счита, че товарителниците не съдържат всички необходими реквизити, а на следващо, че транспортът не е извършван изобщо, тъй като ревизираното лице не е доказало, че посочените транспортни средства са негови собствени или наети такива. На така поставените въпроси е даден подробно мотивиран отговор от първоинстанционния съд, чиято обоснованост и законосъобразност се приема от настоящата касационна инстанция. Правилно съдът е приел, че товарителниците съдържат всички необходими реквизити, въз основа на което е направил обоснован извод, че е доказано фактическото напускане на стоките на територията на РБ и преминаването им на територията на РРумъния, съгласно легалното определение на § 1, т. 1 и 2 ДР ЗДДС. Представените товарителници, независимо че са частни свидетелстващи документи, съдържат всички реквизити - дата на транспортиране и получаване на стоките от България за Гюргево, Румъния, номер на инвойс фактурата, името на изпращача, на получателя, с адрес в гр. Гюргево, с идентификационния му номер по ДДС, име и адрес на превозвачите. Същите са подписани и подпечатани от представители на изпращача и на получателя. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR или Конвенцията/ е посочено, че товарителницата удостоверява до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Правилно съдът е приел, че в случая не е налице нередовност при попълване на товарителниците. В случая мястото на получаване на стоката съвпада с вписания адрес на получателя в Румъния, което е видно и от представените писмени потвърждения от получателите. Не е налице твърдяното от касатора нередовно оформяне на ЧМР. Относно транспортните средства, вписани в товарителниците - по делото са събрани достатъчно доказателства, че същите са наети от доставчика. Няма процесуална пречка доказателства да се събират във фазата на подаване на възражение срещу РА или във фазата на съдебното обжалване, както неоснователно твърди касатора. При наличие на годни транспортни документи, доказващи транспортирането на стоките до територията на Румъния, и при наличие на останалите предпоставки за това, изводът е, че по процесните доставки е налице ВОД. Изложените доводи в касационната жалба относно липсата на пътни листа, а на още по-малко основание - евентуалното разминаване в съдържанието им или евентуалната липса на възмездност на доставките поради липса на данни за цялостно разплащане между страните, или относно материалната и техническа обезпеченост на получателя да получи и разтовари стоките, са ирелевантни като материално-правни предпоставки за наличие или липса на ВОД. Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС приложима в конкретния случай за доказване на ВОД доставчикът трябва да представи транспортен документ удостоверяващ фактическо напускане на стоката от територията на РБ. В процесния случай това изискване на закона е спазено, като са представени транспортни документи - ЧМР. Основанието на органите по приходите, за да не признаят извършените ВОД се свеждат до следното: не е ясно на кой адрес е доставяна стоката, не е посочено лицето осъществило плащането на доставчика, в съставените товарителници липсва името и адреса на превозвача, името на физическото лице извършило транспорта, наименованието на вида на стоката и начина на опаковане, както и липсвали данни за физическото лице получило стоката, не са представени документи за платен наем на автомобила, с който се твърди, че е осъществявано транспортирането на стоките, липсват доказателства, за собственост или наемане на автомобила. В хода на оспорване на ревизионния акт са представени доказателства в тази връзка, които са обсъдени от съда и са изведени правилни изводи за спазване на изискуемостта по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС за наличието на документ, който да доказва "изпращането или транспортирането на стоките до територията на другата държава-членка". Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането и транспортирането на стоките до територията на другата държава - членка, което означава фактическото напускане на стоката на границите на страната и преминаването й на другата територия. С представените декларации-потвърждение е установено мястото на доставка и различията в част от документите - ЧМР, е преодоляно. От момента на напускане на стоката на територията на страна, задължението за самоначисляване /деклариране на ВОП/ преминава към регистрираното по ДДС лице - получател на стоката. В случая в хода на ревизията е установено, че получателите са с валидни идентификационни номера към датата на възникване на данъчното събитие. При открита административна процедура за обмен на информация е установено, че представените фактури са идентични с представените от получателите. Към всяка фактура е приложена международна товарителница. В клетка 1 и 2 на ЧМР са отразени името и адреса на изпращача. В клетка 3 е посочено място на натоварване и разтоварване. В кл. 5 са описани като придружаващи документи номерата на фактурите. В кл. 7, 8 и 9 са посочени броя на колетите, вида на опаковката, вида на стоката и нейното тегло. В кл. 16 е записан регистрационния номер на превозното средство, с което е извършена доставката. В кл. 22 и 23 са посочени подпис и печат на изпращача и превозвача/дружеството жалбоподателя/, а кл. 24 е попълнена с подпис и печат на получателя, удостоверяващ, че стоката е получена. Представени са и потвърждения от които се установява адресът на който е разтоварена стоката, отразени са и номерата на фактурите. Представени са квитанции за платени пътни такси за преминаване в двете посоки, което потвърждава факта, че стоката фактически е била транспортирана от територията на РБългария до РРумъния. По делото са представени и писмени потвърждения от страна на получателите. В представените ЧМР с конкретно посочени фактури транспортни средства и количества също е положен подпис и печат на получател, които не са оспорени. Въз основа на този документ като частен свидетелстващ документ, преценяван съвкупно с останалите доказателства по делото е доказано транспортиране на стоките до РРумъния. Неоснователно е възражението на ответника, че в ЧМР не е посочено точно място на разтоварване, поради което и не следва да се приеме, че стоката е разтоварена в РРумъния. В представените потвърждения е посочен адрес, като същият съвпада и с наетия обект - "Шосе Букурещ" № 351. Този адрес е вписан в представените ЧМР за адрес на получател, както и в потвържденията от съответния получател. При така установените данни по делото, декларираните от ревизираното дружество ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и незаконосъобразно е начислен ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 7 от ЗДДС за тези ВОД се дължи нулев данък. Като е достигнал до същите фактически и правни изводи и е отменил РА като незаконосъобразен, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно този резултат по касационната жалба, искането на касатора - ДД "ОДОП" - Варна, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции е неоснователно. Искането на ответника по касация "ВАЛИКОМ В" ЕООД е основателно и следва да се уважи, съобразно представения документ за внесено адвокатско възнаграждение на адв. Механджиева в размер на 350 лв. за защита пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение