Решение № 499 от 28.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2340/2011 г.

Решение № 499 от 28.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2340/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения А. Е. за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 4945/2011 г., по описа на Софийски районен съд, 105 наказателен състав, отмяна на постановеното по него определение от 31.05.2011 г., с което е одобрено споразумение и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се твърди, че при разглеждането на делото и постановяване на атакувания съдебен акт са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон - основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като предпоставка за допустимост на искането за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. По основанието за нарушение на закона се сочи нарушение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, който е цитиран в определението на съда като основание за определяне вида на наказанието, но вместо предвиденото наказание "пробация", съдът е наложил непредвидено такова, а именно лишаване от свобода. Последното е породило ново нарушение на закона, тъй като е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, като е активирана условната присъда постановена по н о х д № 90/2009 г. по описа на РС-Кубрат относно наказанието "три месеца лишаване от свобода". По основанието за допуснато съществено процесуално нарушение, основното твърдение е за допуснато нарушение на чл. 382, ал. 7 от НПК. Пред касационната инстанция осъденият А. Е. се явява лично. Неговият защитник, служебно назначен от ВКС, адвокат Б. А. поддържа искането по съображенията изложени в него за отмяна на определението, с което е одобрено споразумението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Прокурорът дава заключение за основателност на искането, поради допуснато противоречие в осъдителния диспозитив - посочено е правно основание по чл. 42а от НК, което предвижда само наказание "пробация", а наложеното е лишаване от свобода. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе съобрази следното: Искането е основателно. С цитираното определение е одобрено споразумение за налагане на наказание и прекратяване на наказателното производство спрямо осъдения Е. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за това, че на 23.07.2010 г. в [населено място] е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 1,6 промила. Наложено му е наказание на основание чл. 343б ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 и чл. 42а от НК - три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим в заведение от закрит тип. На основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода от три месеца, наложено на осъдения при условията на чл. 66, ал. 1 от НК по н о х д № 90/2009 г., по описа на РС-град Кубрат, за което е постановено да бъде изтърпяно ефективно в затворническо заведение от открит тип, при общ режим. Определението е влязло в сила в деня на постановяването му, 31.05.2010 г., тъй като не подлежи на обжалване. При проверката се установи, че наказанието включено като задължителен елемент от постигнатото споразумение между прокурора и служебният защитник на осъдения Е. и определението, с което същото е одобрено са постигнати и постановени в нарушение на материалния закон. Съдът по недопустим начин се е отнесъл безкритично към предложеното наказание в споразумението. След като е решил да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК и изрично се е позовал на чл. 42а от НК, който предвижда само наказание пробация е определил друг вид наказание, а именно три месеца лишаване от свобода, каквото не се предвижда в чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК. Това нарушение е мултиплицирано с последицата от приложението на чл. 68, ал. 1 от НК - активиране на условната присъда със същия по вид и размер наказание - три месеца лишаване от свобода, за което е постановено да бъде изтърпяно отделно. С одобряването на споразумението, въпреки посоченото отклонение от правилното приложение на закона е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 382, ал. 7 от НПК, който предвижда правомощието на съда да одобри споразумението, когато то не противоречи на закона и морала. В случая, поради изложеното при определяне вида на наказанието е допуснато нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК. Отстраняването на допуснатото съществено процесуално нарушение може да бъде отстранено само при ново разглеждане на делото, от друг състав на същия съд, след отмяна на атакуваното определение по реда на възобновяването. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение