Решение № 382 от 27.09.20132013 г. на ВКС по гр. д. № 922/2011 г.

Решение № 382 от 27.09.20132013 г. на ВКС по гр. д. № 922/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК . С определение № 400 от 28.05.2012 г. по гр. д. № 1058 от 2011 г. по касационните жалби на М. М. Д. и Г. М. Д. е допуснато касационно обжалване на решение № 1996 от 8.04.2011 г. по гр. д. № 5173 по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV "г" състав за 2009 г., с което е оставено в сила решение от 30.01.2009 г. на Софийски районен съд, 43 състав по гр. д. № 20 902 от 2007 г. В двете касационни жалби се инвокират основания за неправилност на решението, съдържащи се в разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК - съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Касационната проверка на решението е допусната по въпросите за субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо, създадена по решенията по предходните съдебни производства и за елементите от фактическият състав на придобиването на оригинерно основание на правото на собственост при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС. Поставени са и въпросите дали е допустима форма на защита предявяването на възражение по чл. 30, ал. 1 от ЗН при разглеждане на установителен иск и следва ли при постановяване на решението да бъдат изяснени действителните отношения между страните. Ответницата Л. И. А. е представила отговор, който подържа в съдебно заседание. Счита, че касационната жалба е неоснователна . Ответниците И. В. Я., К. В. Я., И. С. В., Й. С. М., Д. С. С., Т. С. Й., В. Й. К. и Й. Н. В. не са депозирали отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Софийски градски съд е разгледал и уважил предявеният от Л. И. А. против М. М. Д., Г. М. Д., И. В. Я., К. В. Я., И. С. В., Й. С. М., Д. С. С., Т. С. Й., В. Й. К. и Й. Н. положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за признаване правото на собственост, придобито по силата на наследяване по саморъчно завещание от С. К. Д., починала на 24.02.2002 г. за втория етаж от вилната сграда, заедно със западното мазе и северен гараж, заедно с 1/2 идеална част от дворното място в което са изградени, находящи се в [населено място], [улица]. Самата завещателка също е получила имота си по направено саморъчно завещание, депозирано за съхранение по н. д. № .. от .... г. на II Софийски нотариус от нейния покоен съпруг М. Г. Д. - починал на 14.06.1996 г. в [населено място], В. област. М. Д. е бил собственик на имота, който е придобил в СИО с първата си съпруга Т. Т. Д.. Т. Д. е закупила с н. а. № ..., т..., н. д. № .. от ... г. нива с площ от 2 600 кв. м. Д. са дарили 2/3 идеални части от този имот на децата си Г. М. Д. и М. М. Д.. По извършена делба между четиримата съсобственици, на съпрузите Д. е възложен в дял новообразуван парцел IХ-1870 от кв. 23 по плана на [населено място], в. з. С. - Д.. Върху този имот е била изградена двуетажна вилна сграда. Брака на Д. е прекратен на 20.05.1980 г. с влязло в сила решение по гр. д. № 5348 от 1979 г. По гр. д. 11471 от 1982 г. е сключена съдебна спогодба и бившия съпруг М. Д. е получил в дял вторият етаж от двуетажната вила и 50% идеални части от дворното място. Първият етаж ведно с другата ? идеална част от мястото е възложена в дял на Т. Д., която от своя страна го е прехвърлила с договор за гледане и издръжка на М. М. Д. с н.а. ..., т..., н.д. № ... от ... г. Вторият брак на М. Д. е със С. Д. и е сключен на 5.06.1980 г. От този брак съпрузите нямат деца. М. Д. е починал на 14.06.1996 г. и е оставил наследници- низходящи- син Г., дъщеря М. и съпруга С., която пък е починала на 24.02.2002 г. М. Д. е направил саморъчно завещание в полза на втората си съпруга. С. Д. е назначила за свои наследник по общо завещание Л. А.. За имота, останал в наследство от покойния М. Д. е проведено производство за делба със съделители Г. М. Д., М. М. Д. и наследниците по съребрена линия на С. Д. - И. В. Я., К. В. Я., И. С. В., Й. С. М., Д. С. С., Т. С. Й., В. Й. К. и Й. Н. В.. Делбата е извършена и имота е изнесен на публична продан. Настоящия състав споделя изцяло извода на въззивният съд, че Л. И. А. не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението за делба по гр. д. № 8097 от 2001 г. на Софийския районен съд, 59 състав защото не е била страна в процеса, т. е не се обхваща от субективните предели на законната сила на решението. Разгледан е въпроса за действителността на завещанията на М. Д. и впоследствие това на С. Д. и е посочено, че те са написани и подписани от завещателите, направени са в полза на лица, които са имали право да получат имотите по завещание / втора съпруга и племеница/ и изразеният в завещанията мотив не е противен на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Тези завещания са валидни и са породили своето правно действие . Обсъдени са и двете правопогасителни възражения, направени пред въззивната инстанция от жалбоподателката М. М. Д.. Възражението за придобиването и на втория етаж от двуетажната вилна сграда по давност, с начална дата 1993 г. е прието за неустановено, тъй като липсват писмени и гласни доказателства подкрепяйки възражението й за осъществявана фактическа власт приживе на баща си и неговата втора съпруга. Не е бил установен законово необходимия времеви период от десет години на непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху това жилище. Второто правопогасително възражение за намаляване на завещателното разпореждане с оглед запазената част от наследството- чл. 30 от Закона за наследството не е разгледано от Софийски градски съд, който е посочил, че то не би могло да се направи по пътя на възражението в производството по разглежданият установителен иск, докато съгласно чл. 343 ГПК с делбата може да се съедини и производството по оспорване на завещанието, което се разглежда в първата фаза на производството. В тази насока е и константната съдебна практика, с която настоящия състав се съобразява. Касаторите дължат на ответницата А. направените разноски в касационното производство в размер на 1000 лв. документирани с договор за правна защита и съдействие № 0219424 от 2012 г. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.