Решение № 7477 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12188/2017 г.

Решение № 7477 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12188/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. У. И. срещу решение № 5421 от 19.09.2017 г., постановено по адм. дело № 7525/2017 г. от Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 12504 от 20.06.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), обективиращо отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрк. Петровска в съдебно заседание изразява становище за неоснователност за касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - С. град е било образувано по жалба на С. У. И. срещу решение № 12504 от 20.06.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд в производство по чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма. Същият бил мотивиран с фактически и правни основания за отхвърляне на молбата за закрила на чужденеца. При постановяване на акта не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че с влязло в сила на 05.05.2015 г. решение на АССГ по адм. дело № 1995/2014 г. е отменен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. У. И., обективиран в решение № 2647/26.11.2013 г. на председателя на ДАБ, поради съществено нарушение на процесуалните правила - разпоредбите на чл. 15, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, като дадените от съда указания са били изпълнени при проведеното с жалбоподателя на 27.01.2017 г. интервю. Взети били необходимите мерки интервюто да се проведе при условия, които дават възможност на кандидата да изложи по последователен начин, максимално изчерпателно всички свои основания за търсената закрила. Не били допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК - събрани били наличните по случая доказателства, изяснени били всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка с индивидуалното му положение, взета била предвид актуалната обща информация за държавата на произход и била преценена сигурността й. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, ответникът е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. При проведеното интервю не се установявало спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Същият не изтъквал каквито и да било доводи в насока на това да е бил преследван поради своята раса, религия, националност или принадлежност към определена социална група. Кандидатът обосновавал нежеланието си да се завърне в държавата си по произход с това, че там ситуацията не била спокойна и се страхувал за живота си, тъй като баща му бил убит от терористи. Посочил също, че му било оказвано два пъти насилие - нападнат бил на улицата заради неподходящо облекло. Съдът е приел, че така формулирани изявленията на оспорващия не сочели конкретна причина за основателни опасения от преследване, характеризиращо се по дефиниция със специфично естество или повтаряемост или представляващо сериозно посегателство на правата на човека. Правилна била преценката на органа и за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. С цел да даде отговор относно наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съдът е разгледал в сравнителен план трите вида "тежки посегателства" по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и е съобразил решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Въз основа на това тълкуване е приел, че административният орган е извършил правилна преценка на фактите и обстоятелствата в държавата по произход чрез позоваване на справка от специализирана дирекция в ДАБ, според която в Мали била налице обща ситуация на несигурност, но това не давало основание да се приеме, че степента на безогледно насилие е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на база общата ситуация в страната. Не били налице и предпоставките по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, доколкото оспорващият била пълнолетен и неженен. Обжалваното решение е правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. В интервюто пред административния орган са изложени данни, основаващи се на неспокойната обстановка в Мали, както и на това, че баща му бил убит от терористи, тъй като отказал да им съдейства, а заплахата за убийство била отправена към цялото му семейство. Тук следва да се отбележи, че тези обстоятелства от бежанската история представляват по-скоро деяния с криминален характер, отколкото преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Следва да се отчете също, че относно убийството на баща му и напускането на държавата си по произход, търсещият закрила дава противоречиви данни при проведените с него интервюта. В първото от тях (от 24.04.2013 г.) заявява, че е напуснал Мали в началото на 2013 г. и че баща му е бил убит през същата година без да дава допълнителна информация за обстоятелствата около това убийство. В последващо интервю (от 20.09.2013 г.) съобщава, че баща му е бил убит през януари-февруари 2013 г., след като е бил отведен от терористите, а самият той напуснал Мали в края на януари 2013 г. - два дни след като разбрал за смъртта на баща си. В последното интервю (от 21.01.2017 г.), проведено в административното производство, приключило с решението - предмет на настоящото съдебно производство, изтъква, че е напуснал Мали в края на 2012 г., а съвсем скоро след това научил, че баща му е бил убит. Тази непоследователност в бежанската история на чужденеца говори, че се представят данни единствено с цел мотивирането на молбата за предоставяне на статут. След като подробно е анализирал всяка вероятност кандидатът за статут да е бил подложен на преследване или да е изпитвал страх от преследване по отношение на своята религия, националност, по политически причини или принадлежност към социална група, първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод за липса на предпоставките, посочени в чл. 8 от ЗУБ. Наведените едва пред настоящата инстанция доводи за принадлежност на търсещия закрила към малцинствена група в Мали под наименованието Бамбара, преследвана от туарегите, също са необосновани, предвид това, че нито по време на административното, нито във фазата на съдебното производство касаторът е изтъкнал конкретни данни, същият да е бил обект за преследване или да изпитва основателен страх от такова поради принадлежността си към това малцинство. Правилен е изводът на административния съд, че не са налице предпоставките и на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В настоящия случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Мали поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди, наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на чужденеца поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че кандидатът е бил принуден да отпътува от Мали поради реална опасност от тежки посегателства, тъй като напускането на страната се дължи на причини, които са извън предпоставките на чл. 9 от ЗУБ. В тази насока съдът е направил анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, даваща основание за предоставяне на хуманитарен статут и тогава, когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В този смисъл, съдът е изследвал информацията относно обстановката в Мали, дадена с представената от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ справка МД-84 от 24.01.2017 г., съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че не се установяват данни за заплаха от безогледно насилие в Мали. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от официалната справка и е заключил, че същата не дава основание да се приеме наличието на безогледно насилие, чиято степен е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Мали към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. От представените пред настоящата съдебна инстанция извадки от пресата - официални сайтове на Обединените нации с дати 19.04.2018 г., 21.02.2018 г., 27.04.2018 г., включително и от сайта на МВнР с последна актуализация от 23.05.2017 г. не може да се направи друг извод. Действително, се установява, че ситуацията в Мали е напрегната, очевидно се наблюдават спорадични актове на насилие, но изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Мали, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Поради това следва да се приеме за обоснован изводът на административния съд, че не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на оспорващия съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователно е възражението за немотивираност на обжалваното решение. Напротив, в него подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представената по делото справка № МД-84 от 24.01.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно общото положение в Мали. По изложените съображения решението на Административен съд - С. град, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,