Решение № 4486 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8002/2017 г.

Решение № 4486 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8002/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието против решение № 718 от 10.05.2017 г. по адм. дело № 53/2017 г. на Административен съд – Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Ответникът по касационната жалба – Г. Тренчева, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не страда от визираните пороци в касационната жалба и иска да се остави в сила. Представлява се от адвокат В. Стефанов, който не претендира присъждане на възнаграждение пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Благоевград е отменил заповед № Л-5327/3 от 30.12.2016 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, с която на инспектор Г. Тренчева, на длъжност ВПД началник на Областна служба "Изпълнение на наказанията" – Благоевград, на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. 2-ро във вр. чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и чл. 197, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198 от Закона за Министерството на вътрешните работи й е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от 1 месец. За да постанови този резултат, съдът, въз основа на точни фактически установявания, правилно е приел, че заповедта е издадена след изтичане на преклузивния двумесечен срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР и в нарушение на материалния закон. По делото е установено от фактическа страна, че дисциплинарното производство е започнало със заповед № Л-4185/2 от 12.10.2016 г. на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията", с която е възложил извършване на проверка от назначената комисия, по повод писмено становище рег. № 9663/07.10.2016 г. на началник сектор "Охрана и сигурност в арестите при ГД "Изпълнение на наказанията". В становището е посочено, че инспектор Г. Тренчева е превишила правомощията си, като е издала заповед № Л-434/14.09.2016 г., с която е командировала четирима служители от надзорно-охранителния състав да изпълняват служебните си задължения от арест - Благоевград към сектор "Арести" I-ва категория при ОС "Изпълнение на наказанията" - Благоевград в арест - Разлог към същата областна служба. В становището е посочено още, че издадената заповед от инспектор Тренчева е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, както и да бъде потърсена дисциплинарна отговорност от служителите от ОС "Изпълнение на наказанията" – Благоевград, които имат отношение по случая. В заповедта за извършване на проверката е разпоредено за резултата от същата комисията да изготви писмена справка в срок до 25.10.2016 година. Заповедта е връчена на служителката Г. Тренчева на 13.10.2016 г., на която дата същата е депозирала писмени обяснения с рег. № 4671/13.10.2016 година. Проверката е приключила със справка рег. № 10333/25.10.2016 г., с която е предложено на инспектор Г. Тренчева да й бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" за описаните в нея дисциплинарни нарушения, допуснати от служителката. Комисията е приела, че командироването на четиримата служители от арест - Благоевград в арест - Разлог е трябвало да стане на основание чл. 292, ал. 2 от ППЗИНЗС - със заповед на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията", тъй като включването им в месечния график на арест - Разлог фактически представлява прехвърляне на сили и средства от едно поделение в друго. Поради това, комисията е приела, че инспектор Тренчева не е спазила изискванията на чл. 292, ал. 2 от ППЗИНЗС и е превишила правомощията си с издаване на заповед № Л-434/14.09.2016 г., с което е допуснала дисциплинарно нарушение съгласно разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи. На 27.10.2016 г. служителката се е запознала с писмената справка и на 31.10.2016 г. е подала до ГД "Изпълнение на наказанията" писмени обяснения. Писмени обяснения е представила и на 14.11.2016 г., след нарочна покана за това. След представяне на справка рег. № 10333/25.10.2016 г. на дисциплинарно наказващия орган, началник отдел "Правни, международни, квалификационни и медицински дейности" (ПМКМД) при ГД "Изпълнение на наказанията", е изготвил писмено становище с рег. № 12242/12.12.2016 г., адресирано до главния директор на дирекцията. В становището си подробно е мотивирал защо не приема правните квалификации на дисциплинарната комисия относно действията на инспектор Тренчева и е предложил да бъде дисциплинарно санкционирана с налагане на дисциплинарно наказание мъмрене на основание чл. 197, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198 ЗМВР. На 19.12.2016 г. инспектор Тренчева се е запознала с изготвеното становище и е изслушана от дисциплинарно наказващия орган, за което е съставен протокол рег. № 12649/19.12.2016 година. Дисциплинарно наказващият орган е възприел изцяло фактическите и правни съображения, изложени в становището на началник отдел ПМКМД – ГД "Изпълнение на наказанията". В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочил, че противно на изложеното в справката на дисциплинарната комисия, командироването на служителите от инспектор Тренчева е извършено съобразно предоставените й правомощия по чл. 16а ЗИНЗС и в рамките на поверената й за ръководство териториална служба. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че арестът в гр. Разлог не е самостоятелно поделение, поради което разпоредбата на чл. 292, ал. 2 от ППЗИНЗС е неприложима. Счел е, че в конкретния случай е налице хипотезата на командироване по служебна необходимост, съгласно чл. 181а, ал. 1 от ЗМВР, като непосочването на цитираната разпоредба в основанието за издаване на заповедта от дисциплинарно привлеченото лице не прави последната порочна. По отношение на дисциплинарното нарушение, посочено в справката на комисията относно приемането на разходооправдателни документи и утвърждаването им от инспектор Тренчева, въпреки нередностите по тях, дисциплинарно наказващият орган е приел, че събраните доказателства не доказват по безспорен начин допуснати от нея дисциплинарни нарушения. Началникът на ОС "Изпълнение на наказанията" - Благоевград няма правомощия относно разходването на средства в териториалната служба и не може да утвърждава разходи, тъй като със заповед № Л-4834/31.07.2015 г. на главния директор на дирекцията финансовите и счетоводните дейности по обслужване на ОС "Изпълнение на наказанията" - Благоевград са поети от ОС "Изпълнение на наказанията - гр. София. В този смисъл, органът е приел, че контролът, който инспектор Тренчева е извършила на представените от командированите служители командировъчни и билетите за превоз е първичен и по целесъобразност и не задължава по никакъв начин длъжностните лица, които са натоварени да извършват контрол по законосъобразност. Поради това, дисциплинарно наказващият орган е счел, че изводът на дисциплинарната комисия за неупражнен контрол над подчинени от инспектор Тренчева е неправилен, доколкото в случая се касае за небрежност в служебната дейност, изразяваща се в недоглеждане и недооценяване на представените разходооправдателни документи от командированите служители. За третото дисциплинарно нарушение, установено от дисциплинарната комисия, дисциплинарно наказващият орган е приел, че инспектор Тренчева неправилно се е позовала на т. 14 и т. 16, б. "б" във вр. с б. "к" от заповед № ЧР-05-11-30.11.2015 г. на министъра на правосъдието, тъй като в случая не е налице хипотезата на удължено работно време и няма доказателства за поставяне и изпълнение на конкретна задача със заповедта за командироване, поради което няма правно основание времето за пътуване на командированите служители да бъде зачетено и изплатено като извънреден труд. Достигнал е до извод, че в случая става въпрос за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, тъй като инспектор Тренчева се е позовала на посочената министерска заповед, но е приложила неправилно някои от разпоредбите й. При тези фактически обстоятелства, дисциплинарно наказващият орган е приел, че инспектор Тренчева е извършила маловажно нарушение на служебната дисциплина, което незначително се отклонява от изискванията. На основание чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. второ във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 197, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 198 ЗМВР, е наложил на служителката дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от 1 (един) месец. Съдът е обсъдил изложените фактически обстоятелства и правилно е приел, че оспорената заповед е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Съдът коректно е тълкувал приложимите нормативни разпоредби и точно е приложил чл. 195 и 196 ЗМВР, в съответствие с доказателствения материал по делото. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 196, ал. 1 ЗМВР е определено кога дисциплинарното нарушение се смята за открито - когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган чл. 196, ал. 2 ЗМВР. В обсъждания случай съдът правилно е приел, че дисциплинарната комисия е приключила дисциплинарната проверка и представила резултата от нея със справка рег. № 10333 с дата 25.10.2016 г. и това е датата, на която материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващия орган по смисъла на чл. 196, ал. 2 ЗМВР. Считано от този момент за органа е започнал да тече двумесечният срок, в рамките на който следва да се наложи съответното дисциплинарно наказание на служителя. Обжалваната заповед е издадена на 30.12.2016 г. и към този момент дисциплинарно наказващият орган вече не е разполагал с дисциплинарна власт да ангажира дисциплинарната отговорност на служителката за действията й, предмет на дисциплинарната процедура. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че срокът по чл. 195, ал. 1 ЗМВР е започнал да тече от момента на поставяне на резолюция "В. Спирова, За заповед!" на 02.11.2016 г. от главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" върху справката. Релевантният момент е този на постъпване на справката при дисциплинарно наказващия орган, а не датата на поставената от него резолюция, че се е запознал със същата или с която е постановил разпореждане към подчинените му органи. Поради това съдът правилно е приел, че след като правомощията на дисциплинарно наказващия орган да ангажира дисциплинарната отговорност на служителката са били преклудирани, обжалваната заповед е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила, което съставлява самостоятелно основание за отмяната й. Съдът в обжалваното решение е обсъдил и останалите основания по чл. 146, т. 2, 4 и 5 АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което касационната инстанция следва да произнесе и по наведените доводи в касационната жалба в тази насока. Правилни са изводите на съда, че от съдържанието на оспорената заповед не може да установи категорично за кои свои действия служителката е санкционирана дисциплинарно. Не е ясно дали контролът, който инспектор Тренчева е извършила на представените от командированите служители командировъчни и билетите за превоз, определен в оспорената заповед като първичен и по целесъобразност и необвързващ по никакъв начин длъжностните лица, които са натоварени да извършват контрол по законосъобразност, представлява ли дисциплинарно нарушение и съответно – основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Както правилно е посочил съдът, преценката е неясна, доколкото поведението й е квалифицирано като "небрежност в служебната дейност, изразяваща се в недоглеждане и недооценяване на представените разходооправдателни документи от командированите служители", но не е посочено обективира ли състав на дисциплинарно нарушение и какво е следващото се дисциплинарно наказание. Съдът точно е посочил, че служебните действия от инспектор Тренчева във връзка с командироването на подчинените й служители, възприетите като дисциплинарни нарушения от административния орган, попадат в различни законови хипотези и за тях се предвиждат различни дисциплинарни наказания. Наложеното дисциплинарно наказание "мъмрене" поради това, че случаят е квалифициран като маловажен, не е ясно за кои действия на служителката се отнася. Ето защо, съдът правилно е преценил, че заповедта не съответства на изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР и е материално незаконосъобразна. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,