Решение № 3359 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14068/2017 г.

Решение № 3359 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14068/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "С. С. Пропърти Дивелопмънт" ЕАД със седалище в гр. С., подадена чрез пълномощник, против решение № 6142 от 31.10.2017 г. по адм. д. № 6223/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № СФР 17-РД-77-6/12.01.2017 г. на органи по приходите при Столична община, потвърден с решение № СОА-17-РД-28-7/4.05.2017 г. на кмета на Столична община. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, не е съобразил в изводите си факти и обстоятелства, безспорно установени между страните. Съдът не е взел предвид предходни, влезли в сила съдебни актове, постановявани по отношение на дължимата такса за презаверяване на издадено разрешение за строеж. Касаторът твърди, че съдът е следвало да упражни косвен съдебен контрол на презавереното разрешение за строеж, тъй като е преюдициално за конкретния спор. По подробно изложени съображения иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което ревизионния акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Съдът е установил, а и страните не спорят, че на 1.06.2016 г. е издадена заповед за възлагане на ревизия от 1.06.2016 г. от началника на отдел "Ревизионен контрол" в Столична община, предвид влязло в сила решение на АССГ и решение №СОА16 РД-28-13/3.05.2016 г. на кмета на Столична община за извършване на ревизия на "С. С. Пропърти Дивелопмънт" ЕАД. Ревизията е във връзка с направено искане от дружеството за възстановяване на недължимо внесената, според задълженото лице, такса за презаверка на разрешение за строеж № 444/23.05.2007 г. на главния архитект на СО в размер на 378 743, 60 лв. На 28.10.2016 г. ревизиращият екип е изготвил ревизионен доклад, с който е предложил да не бъде възстановявана сумата, платена от дружеството за презаверяване на издаденото разрешение за строеж. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е ревизионен акт № СФР 17-РД-77-6/12.01.2017 г. на органи по приходите при Столична община, потвърден с решение №СОА-17-РД-28-7/4.05.2017 г. на кмета на Столична община, с което е установен размер на задължение на "С. С. Пропърти Дивелопмънт" ЕАД за местна такса за техническа услуга - презаверяване на разрешение за строеж № 444/23.05.2007 г., в размер на 378 743, 60 лв. Сумата е заплатена от дружеството. Органът е отказал нейното възстановяване, като е приел, че е дължимо платена. По делото не е спорно, че със заповед от 29.05.2007 г. е допуснато частично предварително изпълнение на издаденото на дружеството разрешение за строеж - по отношение на строителните работи на обекта до кота нула. Разрешението за строеж е влязло в сила на 1.09.2009 г. На 27.02.2013 г. е внесен за съгласуване проект за преработка - части архитектура, конструкция и електро. Във връзка с това искане дружеството е било уведомено с писмо от 25.04.2013 г., че условие за продължаване разглеждането на проектната документация е презаверяване на издаденото разрешение за строеж. Дружеството е заплатило дължимата такса за техническата услуга в размер на 378 743,60 лв. и разрешението за строеж № 444/23.05.2007 г. е презаверено. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорения ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Според съда, след като е извършено презаверяване на разрешение за строеж, чиито адресат е дружеството-жалбоподател, то същото е било задължено и е заплатило дължима такса за техническа услуга на основание чл. 153, ал. 4, вр. с ал. 2 и ал. 3 ЗУТ /ред. ДВ, бр. 82/2012 г. /, поради което законосъобразно административният орган е отказал възстановяване на тази сума. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изложил подробно факти и обстоятелства по издаването на разрешението за строеж и последващите във връзка с този акт правни и административни действия на органа. Спорът по делото е дали има основание по закон за възстановяване на заплатената такса за презаверяване на разрешението за строеж, поискано от дружеството. Според касационния съдебен състав такова основание липсва. Дължимостта на таксата е определена в Закона за устройство на територията - чл. 153 ЗУТ /в приложимата редакция/, който е задължителен за спазване както от административния орган, така и от жалбоподателя като правен субект. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 б. "д" от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ общините събират и местна такса за технически услуги. Разпоредбите на чл. 8 ЗМДТ и чл. 9 ЗМДТ предоставят правомощия на общинския съвет да определя размера на таксите при спазване на определени принципи и да приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Разпоредбата на чл. 153, ал. 4 ЗУТ /ред. ДВ, бр. 82/2012 г. / предвижда, че за преиздаване на разрешение за строеж в случаите на ал. 2 и ал. 3 се събира 50 на сто от предвидената такса по общия ред. Анализът на приложимите разпоредби води до извод, че презаверката на разрешение за строеж е техническа услуга, за която следва да се заплаща такса, определена от закона, съобразно размера на тази такса, приет със съответния подзаконов нормативен акт на общинския съвет. Законова регламентация, предвиждаща такса за тази техническа услуга, се намира в § 3, ал. 1 ДР на ЗУТ и в чл. 107, т. 8 ЗМДТ. Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК, тълкувана в контекста на съдържанието на публичните вземания по чл. 1 и чл. 6 ЗМДТ, във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК и на компетентността на органите по чл. 4 и 9 б ЗМДТ, обосновава правомощие на органа по приходите в общинската администрация да извърши възстановяване на платени суми за недължими публични задължения за местни данъци и местни такси. Но за да възникне за едно задължено лице право на възстановяване на платени суми за общински публични задължения за такси, е необходимо да е надлежно установено, че задължението, за което е извършено плащането, не съществува. В конкретния случай това задължение е възникнало за дружеството, защото за да получи презаверяване на издаденото в негова полза разрешение за строеж, то е било длъжно по закон да заплати такса за техническа услуга. Следва да се отбележи, че заповед № РД-09-50-363/5.06.2013 г., с която е презаверено разрешение за строеж № 144/23.05.2007 г., е стабилен облагоприятстващ индивидуален административен акт. Дружеството поддържа становище, че органът изобщо не е следвало да презаверява издаденото разрешение, тъй като не са били налице установените в чл. 153 ЗУТ основания за това. Тези възражения не са относими към предмета на настоящото производство. Те биха били подлежащи на установяване при оспорване на евентуален отказ на органа за съгласуване на проект за преработка или отказ за презаверяване на издадено разрешение поради невнесена такса за техническа услуга. Като влязъл в сила административен акт презавереното разрешение за строеж се ползва със задължителна и изпълнителна сила. Задължителната сила на влезлия в сила административен акт значи способността му да породи установените в него правни последици по начин, който обвързва всички лица и органи. Всички са длъжни да зачетат установеното в него до доказване по надлежния ред на неговата незаконосъобразност, което ще доведе до отпадане на задължителната му сила. В производството по чл. 129 и сл. ДОПК както органът, така и съдът са длъжни да зачетат задължителната сила на влязъл в сила индивидуален административен акт, с който са създадени права или задължения на съответния правен субект. В съдебното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс съдът не може да извършва косвен контрол за законосъобразност на влязъл в сила индивидуален административен акт, с който са създадени права или задължения на данъчнозадълженото лице. Като е приел, че ревизионния акт е законосъобразен, административният съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. Решението е и обосновано. Съдът е изградил изводите си въз основа на безспорно установените по делото факти и доказателства, изложил ги е в логическа последователност в отсъствие на несъответствие между тях. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд