Решение № 5686 от 31.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и Гависел ЕООД срещу решение 3826 от 09.06.2022г., постановено по адм. д. 481/2022 г. на Административен съд София-град, допълнено с решение 3933/13.06.2022 г. и решение 5154/29.07.2022 г. постановени по адм. дело 481/2022 г. на Административен съд София град.

Касаторът Държавен фонд "Земеделие" твърди, че решението в частта, с която ДФЗ е осъден да заплати обезщетение на Гависел ЕООД, е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъква, че по заявлението на ищеца няма формиран окончателен отказ, който да е отменен от съда и се позовава на константна съдебна практика. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба на ДФЗ - Гависел ЕООД в писмени отговори и становище в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Касаторът Гависел ЕООД, излага доводи за неправилност на атакуваното решение в частта, с която отхвърля исковете на дружеството и допълнителните решения.

Ответникът по касационната жалба на Гависел ЕООД - ДФЗ в писмен отговори и становище в открито съдебно заседание оспорва същата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ДФ Земеделие и за неоснователност на касационните жалби подадени от Гависел ЕООД.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежните страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата на ДФ Земеделие е основателна, а тези на Гависел ЕООД неоснователни.

С основното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е счел за частично основателен иска, предявен от Гависел ЕООД и е осъдил ДФЗ да заплати на дружеството:

1. обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на отменена заповед 03-РД/2615, от 27.06.2018 г., издадена от изпълнителния директор на същия фонд, в размер на 911 738, 70 лв. (деветстотин и единадесет хиляди, седемстотин и тридесет и осем лева, и 70 ст.) представляващи пропуснати ползи от нереализирана търговска печалба за 2019 г., 2020 г. и за периода 01.01.2021 г. - 18.02.2021 г., ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба (19.01.2022 г.), до окончателното изплащане на вземането;

2. Обезщетение в размер на 1 500 000 лв. (един милион и петстотин хиляди лева) за причинени имуществени вреди, представляващи претендирана и частично погасена неустойка и лихви по договора от 04.01.2018 г. с Бизнеспарк Маноле ООД, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането;

3. Обезщетение в размер на 2 500 000 лв. (два милиона и петстотин хиляди лева) за причинени имуществени вреди, представляващи претендирана и частично погасена неустойка и лихви по договора от 31.01.2018 г. с Ависпал ООД, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането.

В останалата част исковата молба на Гависел ЕООД е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Страните са осъдени да заплатят една на друга сторените разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.

Съдът е приел за доказани обстоятелствата във връзка с подаване на заявлението, отказът за изплащане на паричната помощ и отмяната на този отказ.

Съдът е посочил, че с решение 2194/18.02.2021 г., по адм. дело 13977/2019 г., по описа на ВАС е отменено решението на Административен съд Бургас и вместо него е постановена отмяна на Заповед 03-РД/2615 от 27.06.2018 г., като административната преписка е изпратена на изпълнителния директор на ДФ Земеделие за ново произнасяне по заявлението. Обсъдил е, че произнасяне не е последвало, с оглед обстоятелството, че заявлението е за финансиране по програмен период 2014 г. 2020 г., а финансиране не може да бъде извършено със средства, предвидени за следващ програмен период.

Съдът е отговорил положително на въпросите причинени ли са на ищеца твърдените от него имуществени вреди, съответно - пропуснал ли е да реализира ползи (печалба), заради незаконосъобразната Заповед 03-РД/2615/27.06.2018 г. и установява ли се пряка и непосредствена причинна връзка между тази заповед и настъпилите имуществени вреди, респ. пропуснати ползи.

Позовавайки се на заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е уважил частично исковите претенции в размерите посочени по-горе.

Решение 3826 от 09.06.2022г. и допълнително решение 5154/29.07.2022 г. постановени по адм. дело 481/2022 г. на Административен съд София град са валидни, допустими, но частично неправилни, а допълнително решение 3933/13.06.2022 г. постановено по адм. дело 481/2022 г. на Административен съд София град правилно.

Фактите по спора са изяснени, но въз основа на тях са формирани частично необосновани и несъответстващи на материалния закон изводи.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая, макар да е налице незаконосъобразен акт и неполучено финансиране, липсва причинна връзка между отменения акт и претендираните вреди. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретния акт, действие или бездействие на делинквента. Същата подлежи на отделна преценка във всяко исково производство за реализиране отговорността на държавата и не се презумира при наличие на отменен акт.

Деянието е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. Нужно е вредата обективно, необходимо и закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на незаконосъобразното поведение. Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. Едно действие или бездействие представлява адекватна или относима причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т.е. ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица.

При изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно следствие на извършеното деяние. Ако между дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не е установена. За да се изясни ролята на всяко от предшествалите следствието необходими условия за неговото настъпване, трябва да се види дали те създават конкретна, реална възможност за това или я превръщат в действителност.

В светлината на тези основни положения, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и вредата, тъй като отмяната на административния акт и връщането на преписката за ново разглеждане на административния орган не означават признаване или възникване на спорното материално право, във връзка с което се търси обезщетение като заместваща това право престация. А за да възникне правото на такава заместваща престация, каквото е обезщетението, тя очевидно следва да има какво да замести, т.е. трябва да е налице нарушеното материално право, претендирано в основното административно производство. Причинна връзка принципно не може да възникне, когато със съдебното решение преписката се връща на административния орган за разрешаване на спора.

В хипотезата на отказ за издаване на облагоприятстващ административен акт, който отказ е отменен и въпросът относно възникващите от този акт права е окончателно решен от съда, съществуването на претендираното в административното производство право се установява със самото съдебното решение. Актът за отмяната влиза в сила и от този момент правните последици на административния акт отпадат с обратно действие и се заменят с правните последици на съдебното решение, с което съответното право се признава или предоставя. Затова и в зависимост от това кога е възникнало или е следвало да възникне съответното право или благо, се преценява налице ли са липси или пропуснати ползи за съответния адресат на акта и за какъв период.

Когато преписката се връща на административния орган, за да бъде решен въпросът относно претендираните в административното производство права, тези права не възникват от съдебното решение. Тези права или блага не се считат и за признати, независимо от мотивите на отменителния съдебен акт, защото мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито имат задължителния характер, присъщ на един влязъл в сила административен акт. Дали съответните права или блага ще възникнат или ще бъдат признати, зависи от административния акт, който ще бъде издаден след връщане на преписката и от неговото влизане в сила. Обстоятелството, че в случая такъв акт до момента не е издаден, отваря пътя за защита на заявителя по предвидените в АПК средства, но не го легитимира активно материалноправно да получи обезщетение, заместващо претендираното в административното производство право или благо, и то преди това право да е установено или възникнало.

Следва да бъде отбелязано, че в АПК съществуват процесуални средства, посредством които административният орган може да бъде принуден да издаде административния акт, след като преписката му е върната от съда. Издаденият нов административен акт, съответно последвалото го съдебно решение са нови факти, които няма да бъдат преклудирани от силата на пресъдено нещо на настоящото решение. В този смисъл е и решение 5576 от 8.06.2022 г. постановено по адм. д. 2676/2022 г. по описа на Върховен административен съд.

По тези съображения касационната жалба на ДФ "Земеделие" е основателна. Решението е неправилно в частта, с която исковете на дружеството са уважени, а ДФ "Земеделие" е осъдено да заплати на Гависел ЕООД суми представляващи обезщетение и следва да бъде отменено е тази част и вместо това предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Решението в останалата част, както и допълнителните решения, в частите с които исковете на Гависел ЕООД са отхвърлени следва да бъдат оставени в сила.

При този изход на спора, решението и допълнителното решение 5154/29.07.2022 г. постановени по адм. дело 481/2022 г. на Административен съд София град в частта, с която ДФ "Земеделие" е осъдено да заплати на Гависел ЕООД разноски следва да бъдат отменени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,